10 творби на Ерик Булатов, които трябва да познавате
През цялата си кариера един от основателите на московския концептуализъм и социалното изкуство говори на зрителя буквално чрез думите на своите картини.
Това е неговият начин да разшири границите между живописта и обикновения живот. В края на краищата, според собствените му думи, картината е единствената реалност, в която вярва.
„Разрез“, 1965-1966
Третяковска галерия
Булатов започва да рисува рано, още на шестгодишна възраст – опитва се да създаде собствени илюстрации към „Руслан и Людмила“ на Пушкин. След като вижда рисунките, баща му разбира, че Ерик ще стане художник. Така че няма трудности при избора на професия. Булатов учи в ателиетата на Владимир Фаворски и Роберт Фалк, които до голяма степен повлияват на стила му. Една от ранните творби на художника, „Разрез“, на пръв поглед изглежда като оптическа илюзия, но трябва да се вгледате по-отблизо, тъй като се забелязва дълбочината на картината и светлината, идваща отвътре.
„Хоризонт“, 1971-1972
Музей за авангардно изкуство МАГМА
Животът сам му предлага теми: веднъж в Крим се разболява и отива в поликлиниката за нагревки. По време на процедурите художникът се опитва да погледне към морето, но му попречва червен лъч. Колкото и да се опитва, не може да промени гледната точка. И тогава му хрумва идеята да създаде творба, която да има естествен ограничител, покриващ най-ценното от картината. Така се появява „Хоризонт“ – весел морски пейзаж, засенчен от червена пътечка, закриваща хоризонта.
„Чудното пътешествие на Нилс и дивите гъски“, 1978
Ерик Булатов, Олег Василиев/“Малыш“, 1978
Заедно с други известни сега художници – Иля Кабаков и Олег Василиев, Булатов работи върху илюстрации на книги. Той създава проекти за приказките на Шарл Перо и историите на Борис Заходер, Сергей Михалков и Хайнрих Сапгир, Селма Лагерльоф и Братя Грим. Този начин на изкарване на пари – шест месеца за издателството, шест месеца за себе си – му позволява да намери време за творчески занимания.
„Слава на КПСС“, 1975
Частна колекция
През 1970-те години художникът започва да комбинира пейзажи и плакатни надписи. Един от най-ярките примери е картината „Слава на КПСС“: самият Булатов я смята за едно от основните произведения на съветския период. Огромните червени букви буквално се „сражават“ с идиличния пейзаж, затваряйки света на свободата. През 2008 г. творбата е продадена за 1,08 млн. паунда на търг на Philips. През 2003 г. художникът рисува повторение с автограф, което сега се намира в колекцията на Центъра „Помпиду“ в Париж.
„Улица Красиков“, 1977
Музей Джейн Ворхес Цимерли. Рътгърски университет, Ню Джърси
Излагането на неофициално изкуство в СССР е трудно: например изложбата на Булатов в Курчатовския институт продължава едва един час, след което е забранена. Но в чужбина творчеството на художника предизвиква интерес и се търсят произведения за изложби. Министерството на културата „подпечатва“ неразбираемото изкуство като такова без художествена стойност и картините са изпращани за изложби в чуждестранни галерии. В същото време художникът продължава да експериментира: в хиперреалистичните му пейзажи се появяват „препятствия“, които пречат на движението и гледката. Така например в „Улица Красиков“ по средата на пътя има огромен плакат с образа на Ленин: дали има път след него или не – не е ясно.
„Брежнев. Съветското пространство“, 1977
Музей на авангардното изкуство МАГМА
Ироничният поглед на художника често е приеман за чиста монета. Така например се случва с картината „Съветски космос“. Но все пак портретът на генералния секретар Брежнев, като ореол, заобиколен от знамената на съюзните републики, е забранен. Самият Булатов казва, че с тази картина се е опитал да привлече вниманието към ненормалността на живота, който повечето хора приемат за норма.
„Топящи се облаци“, 1982-1987
Руски музей
В произведенията на Булатов често има препратки към други автори. Например, „Вратата е отворена“ е почит към Веласкес. А „Топящи се облаци“ напомня за снимката на Александър Родченко, направена в Пушкино: на нея са изобразени борове от същия ракурс. Горският пейзаж на Булатов не е придружен от надписи, но това не прави творбата по-малко тревожна. По-скоро върховете на боровете, които се издигат нагоре, предизвикват усещане за приближаваща опасност. И все пак картината ви кара да се замислите: каква е руската идея днес.
„Лувър. Джоконда“, 1997-1998
Частна колекция
Признание в чужбина художникът получава в края на 1980-те години. Негови изложби се провеждат в Център „Помпиду“, Кунстхале в Цюрих. През 1989 г., заедно със съпругата си Наталия, Булатов заминава за Ню Йорк, а след това се мести в Париж, където живее и до днес. Не е емигрирал, подчертава той, а просто е сменил мястото си на работа. Размислите си за взаимодействието с изкуството въплъщава в картината „Лувър. Джоконда“, като само тук между публиката и шедьовъра на Да Винчи има осезаема граница.
„Картина и зрители“, 2011-2013
Третяковска галерия
Художникът нарича руския класик от XIX в. Александър Иванов главния руски художник. Неговият шедьовър „Явяването на Христос пред народа“ в Третяковската галерия, според Булатов, е устроен така, че през цялото време има някой пред картината, а самото платно е създадено по такъв начин, че „поглъща“ всички вътре. През 2011 г. художникът решава да преосмисли програмната картина на Иванов и създава творбата „Картина и зрители“: на нея посетителите на галерията се смесват с тълпата, която наблюдава приближаването на Спасителя и гледа Йоан Кръстител. Границата между изкуството и реалността изчезва.
„Не е толкова страшно“, 2016
Собственост на художника
Арт резиденцията The Foundry в Южна Франция е едно от първите места, където се появява студио на Ерик Булатов. Тук той поставя няколко свои творби: това вече не са картини, а триизмерни художествени обекти. Сред тях са Exit и „Не е толкова страшно“. Двуметрови букви се издигат на четири етажа, запълвайки пространството, и са осветени от светлината, която прониква през прозорците на покрива. Творбата неволно предизвиква тревога, но и носи надежда, че нещата ще се оправят.
автор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
