10-те най-добри съветски аркадни игри, на които ще ти се прииска да поиграеш
В СССР за 15 копейки човек може да отиде на кино и да си купи поничка.
Учениците и възрастните през 1970-те и 1980-те години обаче активно харчат парите си за аркадни игри. Разказваме ви кои игри очароват съветските граждани и защо не съжаляват нито за времето, нито за парите си.
„Морской бой“ („Морска битка“)
Музей на съветските игрови автомати
Най-популярната игрална машина в Съветския съюз е аналог на американския Sea Devil („Морски дявол“). Правилата са прости – играчът получава 10 изстрела с торпедо, с които трябва да порази колкото се може повече кораби.
Непретенциозната машина с лесни правила е една от първите, които се появяват в СССР. В нея бързо се влюбват и съветските деца, и възрастните. От 1974 г. до началото на 1990-те години тя се произвежда в Серпуховския радиотехнически завод в няколко варианта едновременно – на една от тях дори се „обучават“ екипажи от подводници на ВМС на СССР. Автоматите са инсталирани и в подводниците, което радва моряците.
Можете да поиграете тук (на руски)
„Городки“
Музей на съветските игрови автомати
За разлика от „Морски бой“, „Городки“ няма аналог на Запад – машината е създадена на базата на руска дворна игра. Играчът трябва да свали 15 виртуални обекта с помощта на бухалка, която е заменена от джойстика на машината. Обектите са много различни и, като в истинската игра, носят имената на изобразените предмети: „Оръдие“, „Звезда“, „Кладенец“, „Сърп“ и „Самолет“.
Задачата се усложнява от факта, че на всеки изстрел се дават пет секунди, в противен случай бухалката удря автоматично и най-често неточно. Ако се свалят всички обекти с помощта на 20 удара, има награда – обаче не всички стигат до нея.
Можеш да играеш „Городки“ тук (на руски)
„Хокей“
Музей на съветските игрови автомати; Кирил Зиков/Агенция „Москва“
Тази игра вече може да се купи във всеки детски магазин. В Съветския съюз тя представлява метална маса с масивни дръжки и „хокеисти“ под висок стъклен купол. Ако никой не играе на машината, на всяка минута и половина с включва запис на овертюра от операта „Кармен“. В началото на играта звучи известната съветска песен на Едуард Хил „Страхливците не играят хокей“. Нахъсаните съветски граждани, които са гледали и анимационния филм „Шайба, шайба“, където тази песен също може да се чуе, веднага се хващат „на оръжие“ и разбиват противника.
„Конек-Горбунок“ („Прегърбеният кон“)
Музей на съветските игрови автомати
Машината, създадена на базата на руски приказки, предизвикаща сълзи в очите на всеки съветски геймър, се появява в кината и игралните зали на СССР през 1986 година.
Сюжетът, изглежда, е прост – с помощта на бутони и джойстик трябва да се преведе Иван Глупакът на малкия гърбат кон през различни препятствия до десния край на екрана, където го очаква награда – жар-птица, скрин със съкровища или принцеса.
Играчът обаче има само три опита. Камъни, летящ огън и дракони дебнат на всяка крачка, а джойстикът постоянно излиза извън контрол. За всяка грешка играчът губи по един опит, а след третата играта приключва.
Преминаването на цялата игра е дадено за не повече от пет минути, което не опростява задачата.
Някои прекарват месеци в тази игра и особено запалените геймъри харчат за нея десетки, ако не и стотици рубли – почти цяла месечна заплата.
Виж играта тук:
„Снежная королева“ („Снежната кралица“)
Музей на съветските игрови автомати
Тази игра, чийто сюжет е базиран на приказката на Ханс Кристиан Андерсен, е причина за множество нервни кризи.
Състои се от четири части: първо Герда събира рози в цветната градина на добрата магьосница, после бяга от стражите в двореца на принцесата, след това от разбойниците и накрая от снежните човеци в замъка на Снежната кралица.
Герда се сблъсква и с препятствия, а преминаването на всичко е дадено за пет минути, след което играта автоматично се рестартира.
Можеш да гледаш играта тук (на руски език):
„Репка“ („Ряпа“)
Музей на съветските игрови автомати; Urban Rooms Channel
Вероятно сте виждали автоматични силомери с чук? Хората вземат чук и с всичка сила удрят по гонг, надявайки се, че машината ще покаже най-високо ниво на сила.
В СССР измислят по-интересен вариант – вместо чук, в „Репка“ има ръкохватка (ряпа), която трябва да издърпаш колкото е възможно по-силно. Максималната сила е 200 кг, но да се постигне такъв резултат е почти невъзможно. По-често играчите падат на пода с крака, опиращи се на трибуната.
Можеш да гледаш играта тук (на руски език):
„Магистрала“
Музей на съветските игрови автомати
Обичайната надпревара по двойки с препятствия е една от най-трудните игри за времето си благодарение на съветските инженери. Няма бутони и джойстици, пред играчите има два волана, метални педали и екран, разделен на две писти, по които вървят колите.
Играта има дневен и нощен режим. И ако е трудно да се заобиколят препятствията на светло, тогава през нощта това е почти невъзможно.
Можеш да играеш „Магистрала“ тук (на руски)
„Скачки“ („Конни надбягвания“)
Музей на съветските игрови автомати
В чужбина е популярна играта „Сафари“, в която ловец кара през саваната и стреля по животни. СССР обаче има по-забавна алтернатива.
В „Скачки“ могат да участват до шест души. За всеки играч е разпределена лента, по която конят му галопира. Играчът трябва да натисне бутон навреме, за да прескочи всяко препятствие.
Препятствията се увеличават с всяка секунда и успешните играчи трябва почти да предсказват точният момент, в който ще се появи ново препятствие. Съветските геймъри се изнервят, страстите се разгорещяват и обичайната игра се превръща в сериозно състезание.
„Снайпер“
Музей на съветските игрови автомати; Кирил Зиков/Агенция „Москва“
„Снайпер“ също изглежда проста – обикновена инфрачервена стрелба с пушка на стойка, пусната в производство през 1979 г. в Чебоскарския завод.
Играчът няма времеви ограничения, но изстрелите в една сесия трябва да са само 20. Същевременно обаче има умела имитация на откат и пушката отскача в ръцете, увеличавайки вероятността от пропускане на целта. Обаче съветските ученици се влюбват именно в тази игра, защото им дава възможността поне за няколко минути да се почувстват като истински войници.
Можеш да видиш играта тук (на руски с английски субтитри):
„Котка рибар“
Музей на съветските игрови автомати
Друга популярна игра от 1980-те години получава прякора съветската Mortal Kombat. Вярно, в нея няма нинджи или чудовища. В главната роля е котка, която се бори с враговете си за червеите, необходими за риболов.
Без сложни комбинации или кървища – котката може да се движи само наляво и надясно, да скача и да удря с лапите си, не повече. Някои битки обаче са много весели – особено с гарвана, който при поражението си пада толкова театрално, че дори Станиславски би му повярвал.
автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА
