10 шедьовъра на Архип Куинджи, майстор на хипнотичния пейзаж

Неговото творчесто често е нарично „магия“ и „алхимия“, а самият Куинджи – метафизик и предшественик на импресионизма.

През есента на 1880 г. в Санкт Петербург се говори за безпрецедентно събитие – изложба на само една негова картина. Тя е първата такава в Русия, а опашката от сградата на Императорското дружество за насърчаване на изкуствата се простира на няколко съседни улици.

Всички искат да видят новия пейзаж „Лунна нощ на Днепър“ – за него великият княз Константин Романов дава баснословна сума, преди още дори да е завършен. Но авторът му Архип Куинджи отива по-далеч в „маркетинговите трикове“: той плътно закрива всички прозорци в залата и показва картината на тъмно, насочвайки към нея един единствен лъч електрическа светлина. Ефектът е поразителен. Зрителите на вярват, че подобен „фосфорен“ блясък на лунната светлина върху водната повърхност може да се постигне с обикновени бои.Портрет на Архип Куинджи

Портрет на Архип КуинджиИван Крамской, 1872/Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Куинджи е наречен измамник и го обвиняват, че използва скрито осветление за картините си. Но това, разбира се, не е вярно. „Илюзията на светлината бе неговият бог и няма художник, равен на него в постигането на това чудо на живопистта“, казва за него още един велик руски художник Иля Репин. Това особено цветово чувство нарежда Куинджи сред един от главните експериментатори на XIX в., според историята на изкуството.

„Лунна нощ на Днепър“, 1880

Руски музей/Свободни източници

Най-известната от своите работи Куинджи прави малко след като се разделя с передвижниците (група художници-реалисти, които се обявяват срещу академизма в изкуството). Той я продава на великия княз още преди да завърши платното: пистаелят Иван Тургенев е в такъв възторг от произведението, че това вдъхновява княза да го купи. Последният дори го взема със себе си на пътешествия – „Нощта“ е изложена в продължение на няколко дни в парижката галерия на Карл Еделмайер. Картината има няколко варианта – художникът ги прави, когато разбира мащабите на собствената си популярност.

„Брезова гора“, 1879

Третяковска галерия/Свободни източници

„Гората“ е направена година преди „Лунна нощ на Днепър“, но в нея вече се вижда основният стилистичен принцип на Куинджи – „силна ефектна светлина“. Още тогава започват да го подозират в някакви хитри оптически трикове, което превръща тази картина и в най-скандалната от творбите му.

„На остров Валаам“, 1873

Третяковска галерия/Свободни източници

Куинджи често ходи в Карелия на остров Валаам –мястото е популярно сред петербургските пейзажисти. С тази картина започва и неговата слава на сериозен художник – тя е купена от колекционера и основател на Третяковската галерия Павел Третяков. В нея много ясно се усеща стилистиката на передвижниците – нарочният реализъм много се харсева на съвременниците.

„Вечер в Украйна“, 1878 (доработена през 1901)

Руски музей/Свободни източници

Над тази картина художникът работи цели 23 години. 20 от тях той прекарва в доброволна „изолация“ – в този период Куинджи не показва работите си на своите близки. Не е ясно какво го кара да „замълчи“ в пика на славата си, но мнозина предполагат, че е заради многото шум и критика. С изложба на „Вечер в Украйна“ и още три картини се отбелязва краят на неговото „мълчание“.

„Море. Крим“, 1898-1908

Руски музей/Свободни източници

Куинджи е тясно свързан с Крим, на тази тема той има десетки работи. Именно тук бъдещият художник идва в младините си, когато решава да развие своята страст към рисуването в нещо повече: препоръчват го за ученик на знамениятия Иван Айвазовки, който живее в приморска Феодосия. Вярно, тогава майсторът няма време, но той дава на Куинджи препоръчително писмо. Вече художник с голямо име, Куинджи рисува „картина-потапяне, картина-медитация““Море. Крим“ – блестящият с пъстри отенъци кримски бряг.

„Ай Петри. Крим“, 1890-те

Руски музей/Свободни източници

Още един кримски пейзаж е посветен на Ай Петри – планински масив до Ялта и един от символите на полуострова. През 2019 г. тази картина е открадната от Третяковската галерия и то през деня, докато там има десетки посетители. Мъж в работни дрехи се приближава към платното, сваля го от стената, изважда го от рамката и излиза. Именно спокойствието на крадеца заблуждава околните: те решават, че той е служител на музея. На следващият ден престъпникът е задържан, а картина е върната в музея.

„Христос в Гетсиманската градина“, 1901

Воронцовски дворец, Алупка/Свободни източници

Тя е сред четирите картини, които Куинджи решава да покаже след дълго прекъсване. Вероятно това е най-философската и загадъчна работа на художника – и единствената картина с евангелски сюжет. Но, както обикновено в творчеството му, не сюжетът, а светлината играе главна роля. Без да навлиза в сюжетни подробности, художникът разкрива целия драматизъм на ситуацията. Той улавя фигурата на Христос от нощния мрак с лунна светлина, много подобна на тази, която играе главната роля в „Лунна нощ на Днепър“.

„След дъжд“, 1879

Третяковска галерия/Свободни източници

Този ярък темпераментен контраст между тежките дъждовни облаци и покоя и тишината на зелента поляна с точност предава леката атмосфера след дъжд.

„Пейзаж. Степ“, 1890-1895

Третяковска галерия/Свободни източници

Изкуствоведите отбелязват, че неговите пейзажи предизвикват почти звукови и сетивни асоциации у зрителя: било то лек сутрешен вятър, мокра трева или разреден въздух след буря.

„Червен залез“, 1898-1908

Музей „Метрополитън“, Ню Йорк/Свободни източници

Това е една от последните работи на Куинджи. Според отзивите на критиците, художникът демонстрира себе си като истински поклонник на слънцето. Платното обаче има сложна съдба: то неведнъж е препродавано, докато на се оказва в музея „Метрополитън“ в САЩ.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest