Общество

10 руски музикални произведения, които трябва да познавате

Определено сте чували всички тези класически мелодии – те са прекалено известни.

Но сега ще узнаете, че са написани от руски композитори.

1. Михаил Глинка – „Патриотична песен“ (1833)

Глинка се счита за бащата на руската класическа школа, той е наричан „музикалният Пушкин“. Най-известните му произведения са оперите „Руслан и Людмила“ и „Иван Сусанин (Живот за царя)“. „Патриотична песен“ – квинтесенция в творческите търсения на Глинка за индентифицирането на руския характер. Композицията е замисляна да бъде първия държавен химн на Русия, но в царско време не е приета. Тази музика, но с нови слова, става химн на Русия от 1990 до 2000 година.

2. Пьотър Чайковски – „Танц на малките лебеди“ от балета „Лебедово езеро“ (1876)

Сложно е да се избере едно произведение на Чайковски – неговата музика е толкова известна и узнаваема, че не се нуждае от допълнително представяне. А балетът „Лебедово езеро“ става част от световната култура, той се играе навсякъде по света. Но една мелодия от сагата за Одетта и коварното ѝ алтер-его Одилия, може да познае всяко дете, разбира се това е „Танцът на малките лебеди“.

3. Пьотър Чайковски – „Руски танц“ от балета „Лешникотрошачката“ (1892)

„Лешникотрошачката“ е още един балет на Чайковски, който е известен в целия свят. Той става символ на коледните и новогодишните празници. Много мелодии от балета са добре познати. Особено закачливият „Руски танц“ от увеселението на испанската, арабската и китайската мишки, които танцуват пред Мари и принца Лешникотрошач в знак за благодарност за тяхното спасение от краля на мишките.

4. Пьотър Чайковски. Концерт за фортепиано с оркестър № 1 (1875)

Чайковски смята, че неговото произведение ще бъде изпълно от виртуозния пианист Николай Рубинщайн, но пианистът внезапно се отказва. На премиерата на концерта главната партия изпълнява Ханс фон Бюлов от Бостънския симфоничен оркестър. След колосалния успех Рубинщайн размисля и нееднократно изпълнява този концерт. Това е една от най-популярните симфонични мелодии. Именно тя се изпълнява вместо руския химн, когато спортистите от Русия се качват на почетната стълбица за олимпиадите  Токио 2020 и Пекин 2022 година. Четете подробно защо това се случва тук.

5. Александър Бородин – „Улетай на крыльях ветра“ („Полети на крилете на вятъра“) от операта „Княз Игор“ (1890)

Операта „Княз Игор“ е вдъхновена от древноруското произведение „Слово за похода на Игор“. От симфоничните произведения това е едно от най-руските по дух и атмосфера. Тук са вплетени мощното звучене на народния хор, народните инструменти и пронизителните арии – плачи по специфично руско звукоредене.

Сюжетът на „Княз Игор“ се развива около военния поход против куманите (половци). Голям фрагмент е балетът „Половецки танци“ в лагера на хана, който завладява руските земи. Хорът на пленените девици пее трогателната песен „Улетай на крыльях ветра“, една от най-запомнящите се руски мелодии.

6. Николай Римски-Корсаков – „Полетът на бръмбара“ от операта „Приказка за цар Салтан“ (1899)

Римски-Корсаков съчинява 15 опери, в много от тях е интерпретирал народен фолклор и руска култура. Една от тях е „Приказка за цар Салтан“ – основана на едноименното произведение от Александър Пушкин, където се случват множество вълшебства. Тук княз Гвидон се среща с прекрасната Царица Лебед. Една от най-известните мелодии в тази опера е виртуозната оркестрова интермедия „Полетът на бръмбара“. Това е музикалният съпровод на сцената, в която Гвидон се превръща в бръмбар, за да отлети тайно при баща си.

https://youtube.com/watch?v=s2ZLdM5hKtw%3Fstart%3D22

7. Сергей Прокофиев – „Танцът на рицарите“ от балета „Ромео и Жулиета“ (1935)

Този балет не е само най-популярното произведение на Прокофиев, но и като цяло един от най-популярните спектакли за XX век. Премиерата на произведението е направена през 1940 г. на сцената на Мариинския театър в Ленинград. Най-познатата мелодия от балета е „Танцът на рицарите“. Вие със сигурност сте я чували (тя е използвана в песента на Роби Уилямс Party Like a Russian).

8. Дмитрий Шостакович – Седма („Ленинградска“) симфония (1941)

Дмитрий Шостакович е един от най-талантливите композитори на XX век. Той е номиниран за „Оскар“ за адаптацията на музика на Модест Мусоргски към филмовата адаптация на операта „Хованщина“. В СССР музиката на Шостакович често не се приема, защото е смятана за прекалено „хаотична“ и сложна. Началото на Втората световна война заварва Шостакович в Ленинград, той е преподавател в консерваторията и иска да се запише като доброволец на фронта. Не е повикан да воюва и продължава да обучава студентите си на музика. Над симфонията си започва да работи по време на блокадата на Ленинград под звуците на немските бомбардировки, и завършва произведението си по време на евакуация. Симфонията се състои от четири части, тя е посветена на Ленин, Октомврийската революция и Ленинград. Премиерата ѝ се състои през 1942 г. в Ленинград.

9. Арам Хачатурян – „Танц със саби“ от балета „Гаяне“ (1942)

Съветският композитор Хачатурян получава Сталинска премия за балета „Гаяне“, в който изобразява родната му Армения и местния ѝ колорит, както и съветската власт и колхоз. „Танцът със сабиите“, който звучи в самия край на балета, когато се случва и сватбата на главните герои, става световен хит. Всички музикални автомати в САЩ свирят този хит в изпълнението на американски оркестри, той оглавява и множество музикални хит паради. С произведението е свързана и забавна легенда: твърди се, че Салвадор Дали е поканил Хачатурян, който е на турне в Испания, да го посети. Композиторът изчаква няколко часа ексцентричния артист в антрето на дома му, след което Дали излиза чисто гол под силно звучащия „Танц със саби“, танцува и си тръгва.

10. Георги Свиридов – Сюита „Време, напред!“ (1965)

Тази композиция е посветена на изграждането на първия етап от Магнитогорския завод за желязо и стомана в СССР, но се превръща в истински саундтрак на съветската епоха – весела мелодия със звучни барабани, перфектно отразява прогреса, индустриализацията и енергията на новата страна. Сюитата става известна на всички руснаци, след като се превръща в музикално интро в основната новинарска телевизионна програма „Время“.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest