10 рядко представяни изделия на Фаберже и други царски бижутери
Легендарната работилница на императорския бижутер Карл Фаберже прави не само разкошни великденски яйца.
А освен нея за Романови работят цял куп майстори. Ето няколко изящни изделия от съкровищницата на Историческия музей в Москва.
Подаръчна чаша, Дом „Фаберже“, 1890-те години
Държавен исторически музей на Русия
Тази чаша е украсена с няколко двуглави орела – символите на Руската империя от XV век. Направена е в работилницата на „Фаберже“ от Стедан Вякев.
Преса за попиване на мастило. Фирма „И.П. Хлебников“, 1880-те години
Държавен исторически музей на Русия
Иван Хлебников е потомствен бижутер и през 1870-те, след 40 години търговия със сребърни и златни изделия, открива своя фабрика в Москва. В нея работят няколкостотин майстори и освен канцеларски прибори, те изготвят и посуда за царския двор, детайли за гардероба на императрицата, както и декорации за Зимния дворец.
Гарафа „Петел“, Фирма „И. П. Хлебников“, 1875-1885 г.
Държавен исторически музей на Русия
От края на XIX век в императорското семейство става модно обръщането към традиционния руски (или както го наричат тогава неоруски) стил. Затова бижутерите активно използват разноцветни картини, различни орнаменти, кокошници и петли.
Солница, Фирма „П. А. Овчинников“, 1894 г.
Държавен исторически музей на Русия
Бижутерът Павел Овчинников е пример за човек с блестяща кариера. Някогашният крепостен селянин става най-добрият ученик на бижутерски майстор и се откупува със средства от продажбата на изделия, след което става доставчик на императорския двор (и над 40 години фирмата му произвежда изделия за великите князе, а и за самия цар).
Чиния, Фирма „П. А. Овчинников“, 1889 г.
Държавен исторически музей на Русия
Отвътре медальон с изображението на сградата на копринената фабрика в Москва, а около него надпис: На Петър Антонович и Анна Францевна Муси от дружеството на тъкачите. Муси е търговец и основател на фабриката, една от най-успешните в империята, в която работят десетки хиляди хора. Можете да си представите колко уважително се отнасят към собственика, щом дори му поръчват подобна чиния.
Великденско яйце, Фабрика „Ф. Рюкерт“, 1899-1908 г.
Държавен исторически музей на Русия
Бижутерът от немски произход Фьодор Рюкерт е особено известен с емайла си в неоруски стил. В края на 1880-те години той сключва договор с Фаберже и започва да изпълнява поръчки за двора и да прави подаръци за дипломати.
Пепелник, Дом „Фаберже“, 1915 г.
Държавен исторически музей на Русия
Такива релефни пепелници се ползват от великите князе, а това неголямо изделие с размер 6х8 см тежи над 600 грама.
Ваза, Дом „Фаберже“, 1908-1917 г.
Държавен исторически музей на Русия
Този малахитов шедьовър е произведен непосредствено преди революцията и е сред последните продукти, създаденивъв фабриката на Фаберже в Русия. През 1918 г. болшевиките национализират предприятието му, а той е принуден да напусне страната.
Чаша, Работилница на Ф. А. Верховцев, 1854 г.
Държавен исторически музей на Русия
По цялата барокова чаша с капаче буквално са излети лозя, а пълнички момченца си наливат едно на друго вино. Между другото, фирмата на бижутера Фьодор Верховцев прави сребърна църковна посуда за Исакиевския събор в Санкт Петербург.
Миниатюра с портрет на З. Н. Юсупова, Дом „Фаберже“, 1907 г.
Държавен исторически музей на Русия
Рамката е изготвена в работилницата на Хенрик Вигстрьом, който прави най-важните поръчки на „Фаберже“ през 1990-те години. Портретът на княгиня Зинаида Юсупова, представителка на един от най-древните и богати родове в Русия, е направен от Василий Зуев – художник във „Фаберже“. (Между другото, княгиня Юсупова е майка на Феликс Юсупов, убиецът на Григорий Распутин).
източник: RUSSIA BEYOND
