10 от най-странните съветски анимационни филми
От култови и философски до непознати и деградиращи – как изглеждат най-странните съветски анимационни филми в късния СССР?
От 1970-те години в СССР започват да се появяват все повече анимационни филми със сложно съдържание, което изобщо не е предназначено за деца. В някои от тях смисълът е толкова дълбоко философски и многопластов, че не всеки може да разбере напълно какво иска да каже режисьорът. Има и такива, които нямат никакъв смисъл.
„Таралеж в мъглата“ (1975, реж. Юрий Норщайн)
Късометражният филм, отдавна превърнал се в класика на съветската анимация, само на пръв поглед изглежда обикновена приказка за приятелството между таралеж и мечка. Според историята Таралежът отива да посети Мече и по пътя попада в гъста мъгла, в която започват да му се случват странни събития. Той среща прекрасен бял кон, натъква се на дърво, което олицетворява портал към друг свят, преследван е от ужасна сова, прилепи и почти се удавя в реката. В края на анимационния филм той все пак стига до къщата на приятеля си и те заедно пият чай и броят звездите.
Филмът съдържа много препратки към „Божествена комедия“ на Данте Алигиери.
„Когато рисувахме Таралежа гледахме „Спасителя“ на Андрей Рубльов (иконата на Христос). … Трябваше да има усещане за универсалност на героя. Погледът му, движенията му…“, споделя по-късно режисьорът. „Тази история разказва как обичайното ни състояние може внезапно да се превърне в катастрофално под влияние на обстоятелства, за които дори не подозираме, че съществуват“, разказва още той.
„Кутия с тайна“ (1976, реж. Валери Угаров)
Десетминутният мюзикъл е базиран на приказката на руския писател и основоположник на музикологията Владимир Одоевски „Град в табакера“, в която малко момче се опитва да разбере как работи табакера и влиза в нея. Момчето сънува, че наистина влиза в табакерата, а вътре в нея има цял град. Ярките цветове и резкият стил на рисуване засилват впечатлението, което създават хаотичните сцени от „света“ на кутията – всичко заедно може да изглежда почти плашещо.
„Контакт“ (1978, реж. Владимир Тарасов)
Според сюжета художник е избран за пленер, но извънземно същество се намесва в плановете му. Стъпнало на Земята то се опитва да разбере окръжаващия го свят чрез копиране. В резултат на това художникът учи извънземното да подсвирква мелодията Speak Softly Love от филма „Кръстникът“.
„Ти да видиш, говореща риба!“ (1983, реж. Робърт Саакянц)
В студиото „Арменфилм“, под ръководството на режисьора Робърт Саакянц, вероятно са създадени най-странните филми в подборката ни, но те в никакъв случай не са лишени от морал. Старец хваща говореща риба, която моли да я пусне и казва: „Направи добро и го хвърли във водата. То няма да се загуби, а ще се върне обратно при теб“. Старецът пуска рибата, но сега няма какво да яде, отчаян въздъхва тежко „Еееех“ – и от земята се появява чудовище, което той случайно призова с въздишката си. Пътешественик спасява стареца, като говори с чудовището – оказва се, че това е превъплътената риба, която старецът пуска на свобода.
Странността на филма се проявява в рисуването. Чудовището непрекъснато се превъплъщава от едно изображение в друго. Допълнителен ефект дава сюрреалистичният диалог между пътешественика-риба и чудовището. Рибата дава неразбираем и объркващ отговор на всеки въпрос на чудовището, като по този начин създава абсолютно дива безсмислена скороговорка, която накрая прогонва чудовището от себе си – то излита в космоса, където е ударено от метеор.
„В синьото море, в бялата пяна“ (1983, реж. Робърт Саакянц)
В този анимационен филм зрителят среща същия старец като в „Ти да видиш, говореща риба!“. Старецът лови риба с внука си, но те случайно хващат плавателен съд и освобождават от него древен магьосник, който открадва момчето, за да го направи свой наследник. Цялото кралство на магьосника убеждава момчето да остане и пее песента „Остани момче с нас, бъди наш крал“ (Това е най-умопомрачителният епизод от анимационния филм! Гледайте го, няма да съжалявате!).
В анимационния филм има много странни образи: получовек-полуриба с огромни устни, крокодил със сирени като на кола, риби с човешки крака, чудовища, поглъщащи кораби, и аквариум на дъното на морето.
„Вали миналогодишният сняг“ (1983, реж. Александър Татарски)
Разказвачът, прескачайки от тема в тема, говори за човек, който отива в гората за коледна елха. Просто да отсече дървото не му се получава – той попада в кръговрат на абсурдни сюжети и получава елхата си едва от третия опит, през пролетта.
Режисьорът си спомня, че ръководството на филмовото студио отхвърля първото заглавие на анимационния филм, а заглавието „Вали миналогодишният сняг“ идва на автора насън. За да не го забрави, режисьорът го записва на пода с червилото на жена си.
„Крила, крака и опашки“ (1985, реж. Александър Татарски и Игор Ковальов)
Въпреки че анимационният филм е заснет през 1985 г., той излиза на екран едва година по-късно и то в друга редакция. Ръководителят на филмовото студио отказа да пусне филма с думите: „Това е безобразно, нищо не се разбира!“. Лентата продължава само 4 минути. Лешояд се опитва да научи щраус да лети, но накрая става ясно, че щраусът бяга по-бързо отколкото лети лешоядът – „спорът“ между крилата и краката се решава в полза на щрауса.
„32 декември“ (1988 г., реж. Владимир Самсонов)
„Повярвайте ми, че не си струва да се карате за дреболии“ – тази фраза се повтаря много пъти в песента на анимационния мюзикъл и предава цялото му значение. Сюжетът е изграден около семейна двойка, която се скарва поради взаимни подозрения за изневяра в навечерието на Нова година – вечерта на 31 декември. Съпругата казва, че тя и съпругът ѝ не се разбират, защото според японския календар тя е кон, а той е маймуна. Те се превръщат в тези животни и съпругата, под формата на кон, препречва влака на Дядо Мраз – заради това Нова година може да не настъпи.
„Моето семейство“ (1989, реж. Наталия Марченкова)
Ученик пише есе на тема „Моето семейство“ и в същото време гледа популярното телевизионно предаване за туризъм и пътувания „Клуб на пътешествениците“. Мислите на момчето се преплитат с разказа на телевизионния водещ и есето се превръща в безсмислица. „Баба ми се разпростира между Урал и Алтай. По нея растат мъх, гъби и лишеи“. В този стил момчето пише за всеки член на семейството и тяхното описание е придружено от съответно фантастично видео.
„Фру-89“ (1989, реж. Иван Максимов)
Филмът започва с определението на думата „фрустрация“ и се сменя със снимка на куче, виещо към луната. Луната попада в месомелачка и от полученото вещество се раждат странни на вид създания, които се поглъщат едно друго.
Някои интерпретират анимационния филм като политическа сатира на настъпилите промени в страната, които не водят до нищо, а други като философска притча за безполезността на живота.
автор: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
