Общество

10 марки от СССР, които съществуват и до днес

Най-вкусната съветска торта, любимият парфюм на съветската жена и най-известната руска водка в чужбина – разказваме за най-популярните марки от времената на СССР, които можете да си купите и в съвременна Русия.

Парфюм „Красная Москва“

Василий Малишев/Sputnik

Историята около създаването на любимия парфюм на съветските жени, произвеждан от московската фабрика „Новая Заря“ от 1925 г., е обгърната в множество легенди.

Според една от версиите това е вариация на парфюма Bouquet de l’impératrice („Букетът на императрицата“), който собственикът на руска фабрика за сапуни, червила и парфюми Хенрих Брокар подарил на жената на Николай II – императрица Александра Фьодоровна.

Други пък смятат, че съветските парфюмеристи са се опитали да възпроизведат френския аромат Chanel No. 5, а трети са убедени, че става въпрос за копие на L’Origan на Франсоа Коти, който излиза през 1905 година.

Според още една легенда създаването на „Красная Москва“ е надзиравано лично от жената на съветския министър на външните работи Вячеслав Молотов – Полина Жемчужина, но в защита на тази теория няма никакви документални потвърждения. Такива липсват и за останалите митове.Вечеровская (CC BY-SA 4.0)

Фабриката и до днес пази в тайна пълната формула на парфюма. В списание „Химия и жизнь“ („Химия и живот“) от 1973 г. той е описан със следните думи: „Изтънчен, топъл, благороден аромат с оттенък на портокалов цвят“. В онези години един парфюм от популярната марка струва около 5 рубли, което е доста солидна сума. С тези пари човек можел да си плати битовите сметки за месеца, но въпреки това жените се редели за „Красная Москва“ на опашка.

Към 1990-те интересът към парфюма пада и той започва да се възприема като нещо остаряло. През 2004 г. фабриката се обединява с френски парфюмеристи за съвместния проект „Новая Заря — Nouvelle Etoile“. „Красная Москва“ все още се продава и дори от завода вече разкриха и нотките на аромата – от бергамот и нероли с грейпфрут до жасмин, роза и нотки на ирис, ванилия, амбра и бобови зърна.

Съвременните купувачи нерядко се оплакват, че в в съвременната „Красная Москва“ няма и следа от съветския оригинал, но пък и цената на парфюма днес е доста ниска – само 713 рубли (8,20 евро) за 42 мл.

Кецове „Два мяча“ („Две топки“)

Борис Кауфман/Sputnik

Здравите и удобни бели кецове с дързък за времето си дизайн, лого и шарки на подметката и релефна предна част се появяват в СССР през 1965 година. Носят ги всички – от Юрий Гагарин и Виктор Цой до Вълка от анимационния филм „Ну, погоди!“. Особено популярни са кецовете сред младежите, независимо от високата им за времето си цена – 4 рубли. Останалите спортни обувки струват по 1,25 рубли.

Към 1990-те хората започват да предпочитат маратонки, а не кецове. Освен това, след разпадането на СССР, в Русия все повече навлизат вещи от чужбина, които в онзи период са много по-търсени от дрехите и обувките родно производство.Пресснимка

През 2016 г. възпитаникът на факултета по мениджмънт във Висшата школа по икономика Евгений Райков възражда бранда „Два мяча“ и започва да продава кецове, произведени по същата технология. Единствената разлика е по-широката цветова палитра и съвременните анатомични стелки, както и цената – минимум 4200 рубли (около 48 евро) за чифт.

Фотоапарати „Зенит“

Анатолий Грахов/ТАСС

Топла, зърнеста, леко замъглена картинка – това са характеристиките, заради които дори съвременните любители на фотографията продължават да обичат фотоапаратите „Зенит“, особено в съчетание със съветските обективи „Гелиос“.

Производството на тези фотоапарати започва в Красногорския механичен завод през 1952 година. Различни модели излизат чак до 1990-те. Цената им варира от 90 до 300 рубли в зависимост от комплектовката (т.е. от една до няколко средни заплати в СССР), така че удоволствието не е от най-евтините.Сергей Пятаков/Sputnik

През 2019 г. заводът започва да произвежда цифрова безогледална версия на съветския фотоапарат Zenit M. Заедно с обектив „Зенитар“ 1/35 той струва 470 000 рубли (5400 евро), затова съвременният модел се радва на популярност единствено сред заклетите почитатели на съветската естетика. Всички останали си купуват стара съветска фототехника от сайтове за обяви – за щастие, цената на легендарните фотоапарати и обективи там рядко надхвърля 5000 рубли (57 евро).

Шоколад „Альонка“

alenka.ru

В началото на 1960-те съветското правителство приема нова продоволствена програма, според която в СССР трябва да започне да се произвежда достъпен млечен шоколад. Рецептата е измислена от сладкарите в московската фабрика „Красный Октябрь“ („Червен октомври“).

На ранните етикети „Альонка“ носи синя забрадка, като понякога е в компанията на кученце или зайче. Фабриката иска да постави на опаковката и картината на художника Виктор Васнецов „Альонушка“, но идеята не е одобрена от специално създадената по повода комисия. Тогава ръководството на фабриката обявява конкурс, където за победител е избран фотожурналистът Александър Геринас, който снима своята осеммесечна дъщеря Лена с копринен шал. Пухкавото момиченце на етикета, в съчетание с цената от 80 копейки (по-евтино от опаковка майонеза по онова време), бързо популяризират шоколада из целия Съветски съюз.Виталий Белоусов/Sputnik

Шоколадът се произвежда в различни фабрики из целия СССР, включително в „Рот Фронт“ и „Бабаевский“, но след разпадането на Съюза запазената марка става собственост на „Красный Октябрь“.

Днес „Альонка“ си има свой фирмен магазин, където освен класически шоколад и неговите вариации се продават и други сладки изкушения от „Красный Октябрь“ и други производители.

Часовници „Победа“

Марк Боярски

„Докато този часовник върви, ще живея и аз, мамо“ – казва поетът и военен ветеран Сергей Орлов за механичния часовник „Победа“ с кръгъл циферблат, който получава като подарък от майка си. Между другото, той му служи вярно повече от 30 години, буквално до смъртта му – Орлов получава сърдечен пристъп и часовникът се чупи, когато той пада.

Производството на часовниците започва в Пензенския завод през 1945 г. в чест на победата на СССР във Великата отечествена война. Първата партида е от 10 000 часовника. Те струват по 475 рубли, което е повече от една средна месечна заплата в онези години.Пресснимка

През 1950-те часовниците се произвеждат във Втория московски, Петродворцовия и Куйбишевския часовникарски завод. Бройките растат, а цената пада – през 1956 г. класическият модел струва 342 рубли. Тогава „Победа“ започват да се раздават за служебно ползване на всички – от инженери до овчари, като всеки подарък предизвиква истински фурор. Общо 17 варианта на този модел часовници се произвеждат за износ в Китай и други държави.

„Победа“ е сполетяна от съдбата на редица други съветски марки: в началото на 1990-те в страната започват да се появяват чужди модели часовници, които се ползват с по-голям успех от „Победа“.

През 2014 г. Петродворцовият завод възобновява производството на часовници, но не механични, а кварцови. Цената им е от 7000 до 23 000 рубли (от 80 до 265 евро), като сред моделите има както класическа версия, така и розови женски часовници и дори ограничената серия „Крим 2014“, посветена на присъединяването на Крим към Русия.

Топено сирене „Дружба“

Архивна снимка

Топеното сирене „Дружба“ е идеална съставка за много рецепти на съветските домакини, а се оказва и нелошо мезе за алкохол. От 1963 г. то се произвежда от Московския завод за топени сирена №1. Нежното маслено топено сирене струва само 23 копейки, затова бързо става любимо на съветските граждани.Валерий Бушухин/ТАСС

През 1990-те заводът става собственост на Останкинския млечен комбинат, но през 1996 г. той запада и искат да го закрият. Тогава е купен от бившия инженер от съветското обединение „Молоко“ Владимир Корсун, където някога е създадено „Дружба“. Заводът е преименуван на „Карат“ и сиренето се произвежда там и до днес и се продава във всеки руски супермаркет.

Торта „Птиче мляко“

Сергей Козлов/ТАСС

Рецептата за тази въздушна торта с нежно суфле, покрита с шоколадова глазура, която е задължителен елемент на съветската празнична трапеза, е дело на шеф Владимир Гуралник от ресторант „Прага“ на Арбат. Той я измисля през 1978 година. Четири години по-късно получава и патент за своето кулинарно произведение.

„Птиче мляко“ се произвежда на партиди от по 2000 торти в денонощие и се продава в кутии, на които е нарисуван феникс. Гуралник разказва, че за юбилея на съветския генерален секретар Леонид Брежнев цехът приготвил 15-килограмова версия на „Птиче мляко“: „Не знам дали тортата му хареса, но това беше единственото, което можеше да яде с протезите си, които постоянно падаха“, казва Гурланик, цитиран от списание „Дилетант“.Сладкарска фабрика „Черемушки“

Днес тортата „Птиче мляко“ се продава из цяла Русия и се произвежда от различни компании, но към нея вече са добавени много консерванти. От 2011 г. запазената марка принадлежи на комапнията „Обединена сладкарска фабрика“, в която влизат „Красный Октябрь“, „Рот Фронт“ и други производства. Именно тази компания продава и най-нежните торти.

Водка „Столичная“

Ю. Левянт/Sputnik

Златните букви на фона на сградата на известния московски хотел „Москва“ (днес там се помещава Four Seasons) са известни по цял свят. Бутилката се появява в ръцете на Били Боб Торнтън в „Лошия Дядо Коледа“, Чарли Шийн в „Двама мъже и половина“ и други холивудски филми. От 1973 до 1981 г. се продава в САЩ, като за този период продажбите възлизат на $25 милиона, а за доставките отговаря PepsiCo.

Вижте още: Как СССР продаде бойния си флот на „Пепси“

Рецептата и запазената марка е разработена през 1938 г., като за първи път е бутилирана през 1941 г. в обсадения Ленинград, а масовото производство започва 2 години по-късно – през 1943 година. „Столичная“ се смята за елитна водка заради цената ѝ: струва 3 рубли, което е с 30-50 копейки повече от конкурентите в онези години.

През 1970-те водката е популярна в САЩ и дори си има свой лозунг: Only vodka from Russia is genuine Russian vodka! („Само водката от Русия е истинска руска водка!“). Тогава водката оглавява престижната класация на световните алкохолни марки – 100 Internaitonal Top Spirits Brands, пише на сайта на „Союзплодоимпорт“.Getty Images

През 1990-те Външнотърговското обединение „Союзплодоимпорт“, което произвежда „Столичная“ в продължение на десетилетия, губи правото над марката, след като инкорпорирането на дружеството. В продължение на няколко години всеки може да произвежда водка с това име. През 1997 г. правата над марката са купени от частна фирма със същото название, която ги продава на друго свое юридическо лице – холандската Spirits International. В продължение на 20 години брандът „Столичная“ е собственост на частна международна компания.

През 2018 г. сделката по продажбата на правата над марката е призната за незаконна и държавата предава „Столичная“ на новото федерално държавно предприятие (ФКП) „Союзплодоимпорт“ – именно то контролира производството на водката и нейното качество на територията на страната и в чужбина.

Вижте повече за това как Русия губи легендарната марка водка и години по-късно си я връща от милиардер в изгнание!

Костюмите на „Болшевичка“

Юрий Артамонов/Sputnik

Непретенциозните сака, панталони и палта на съветската фабрика „Болшевичка“ се шият от 1929 година. В годините на Великата отечествена война заводът произвежда ризи и шинели за бойците на Червената армия, а през 1945 г. шие униформите за участниците в парада на Победата.

През 1970-те години шивашки ателиета за мъжка мода на „Болшевичка“ има в повечето големи универсални магазини в Москва, а шивачите на фабриката дори създават екипите за съветския отбор на Олимпиадата през 1980 година.„Болшевичка“

От 1980-те „Болшевичка“ започва да работи с чужди компании от Франция и Италия, а през 1990-те открива своя мрежа от магазини.

Днес фабриката продава и костюми на разумни цени – от 20 000 рубли (230 евро).

Мотоциклети „Урал“

М. Филимонов/Sputnik

Тези запомнящи се ярки мотоциклети с кош, на който са се возили знаменитости като Брад Пит и Стивън Тейлър, се произвеждат в завода „Ирбит“ от 1941 година. Първоначално моделът е предназначен за военните, но след това започват да го правят и за съветските граждани чак до… познахте, 1990-те.

След разпадането на Съюза заводът фалира, а през 2006 г. новите собственици възобновяват производството, като купуват част от детайлите от чужбина. В същата година са произведени 1755 мотоциклета. Всички модели са продадени зад граница.Ural GEAR UP 2021

Ural GEAR UP 2021uralmoto.ru

Производството намалява от 130 000 до 1200 модела годишно, като цената на„Урал“ започва от 821 000 рубли (9500 евро). Моторите се продават успешно в САЩ, Австралия, Япония и други държави. В Русия те не са толкова популярни заради високата цена, както и заради феновете на по-ранните, съветски „Урали“, които са против всякакви модификации.

източник: RUSSIA BEYOND

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest