10 книги на Лев Толстой, които всеки трябва да прочете

Да избереш от 90-те тома събрани произведения само 10 е истинско предизвикателство. Ние обаче се опитахме да откроим главните.

  1. „Детство“ (1852)

Пьотр Фоменко,1973

Мнозинството руски деца започват запознанството си с Лев Толстой от това произведение. „Детство“ е част от биографичната трилогия и един от първите опити да бъдат опознати отвътре чувствата и мислите, както и да се намери тяхната природа. Авторът се вглежда дълбоко в своя герой, малкия Николай (а на практика в самия себе си) през преходен етап от живота му – баща му го взема в Москва от родния му дом, отнема го от любимата му майка, която е олицетворение на чистота и уют. По-късно тя почива и това е краят на щастливото детство на героя. Толстой подробно анализира обидата, срама, неудобството и вълнението – всичко, което преживява детето. 

  1. „Севастополски разкази“ (1855—1856)

Отбраната на Севастопол

Отбраната на СевастополFranz Roubaud/Sevastopol’s Panorama

Когато човек гледа запомнящия се портрет на Толстой с побеляла брада, трудно може да предположи, че някога той е бил смел офицер. И все пак няколко години той е служел в Кавказ, а по време на Кримската война през 1853-56-а прекарва почти година Севастопол и дори командва батарея. Това е тежко време за писателя и всички ужаси на войната той отразява в „Севастополски разкази“. Първият разказ от трите в цикъла е издаден, още когато войната е в самия си разгар, и има невероятен успех сред обществеността, жадна за всякакви сводки от фронта. В действителност това е първото реалистично произведение за войната. 

  1. „Война и мир“ (1863—1869)

Tom Harper/BBC Cymru Wales, 2016

Толстой е немислим без своя главен роман-епопея, който съпругата му София Андреевна преписва на ръка няколко пъти, за да внася безкрайни поправки. Във „Война и мир“ той успява да ни направи съпричастни с военните събития и с това как те са се отразили на живота на няколко поколения. Толстой описва и Москва, и Петербург, и съдбите на цели дворянски семейства, а освен това дава невероятно обемни психологически портрети на най-различни герои – разкрива душата на младата Наташа Ростова и стария намусен княз Болконски, и дори на самия Наполеон. Войната от 1812 г. срещу Франция в масовото съзнание често се възприема именно през призмата на творбата на Толстой. Първоначалният замисъл на автора е да напише роман за декабристите, но когато изучава първопричините за въстанието от 1825 година, той се спира именно на тази война и решава да изясни как тя преобръща съдбата на Русия.

  1. „Кавказкият пленник“ (1872)

Георгий Калатозишвили/Грузия-фильм,1975

Големият руски поет Александър Пушкин има поема „Кавказкият пленник“ и повестта на Толстой, написана 50 години по-късно, несъмнено ни препраща към Пушкин. Двама руски офицери са пленени от планинците по вина на единия от тях, който не пази гърба на другаря си, а се втурва да бяга. Главният герой всячески се опитва да избяга от плен и намира помощ от дъщерята на планинец, в чиято плевня той е затворен. В Русия се счита, че това е разказ за деца и подрастващи – за войната, честта, честността и достойнството. Освен това той е преиздаван не веднъж и екранизиран, включително и с лентата на Сергей Бодров-старши от 1996-а, в която действието е пренесено по време на Чеченската война от 1990-те.

  1. „Анна Каренина“ (1873—1877)

Джо Райт/Studio Canal, Working Title Films,2012

Всички почитатели на Толстой се делят на едни, които обичат „Война и Мир“, и на други, които пък обичат „Анна Каренина“. Още един внушителен по обем роман, но той не обхваща толкова обширен материал. В „Анна Каренина“ Толстой се е концентрирал върху природата на щастието и нещастието на семейния живот. Тази тема е вълнувала изключително силно автора и той се опитва да реши най-различни етични въпроси: може ли да оставиш детето си заради любимия човек и може ли да простиш изневяра в името на щастието на децата. Освен това в романа има герой, който отразява образа на самия Толстой. Това е Константин Левин, който се оттегля от светския живот и започва да оре земята заедно със своите селяни. 

  1. „Смъртта на Иван Илич“ (1884—1886)

Александър Кайдановский/“Ленфильм“, 1985

Смъртта заема важно място в руската литература. И този роман на Толстой – квинтесенция на размислите на руския човек за нея – е опит да се погледне смъртта в лицето. Толстой подробно описва процеса на умирането на Иван Илич и в самия край, вече в последната секунда преди кончината, се оказва, че смъртта я няма. Както, впрочем, го няма и живота. 

  1. „Кройцерова соната“ (1887—1889)

София Милкина, Михаил Швейцер“Мосфильм“, 1987

Тази неголяма повест предизвиква невероятно бурна реакция сред обществото и се чете активно от младежи, но в миналото дори е била забранена за печат от царската цензура. В нея се разказва за съпруг, който убива жена си в пристъп на ревност. Оправдават го и след много години той разказва за тази история на случаен спътник, размишлява колко силно е развратено цялото общество. За него е противно, че момичетата от ранни години биват подготвяни да станат добри съпруги и да угаждат на съпрузите си, а се счита нормално младежите да се отдават на разврат преди брака. Толстой изразява собственото си разочарование от брачната институция и кризата ѝ. Той призовава за отказ от всичко плътско, а предназначението на жените вижда именно в това да раждат деца и да се грижат за тях.  

  1. „Възкресение“ (1889—1899)

Михаил Швейцер/“Мосфильм“, 1960

Това е последният роман на Лев Толстой, който самият той определя като най-доброто си произведение. В него е разказана историята на изкуплението на някога разпътен офицер. Той е съблазнил невинната възпитаница на леля си и без да се прости, като ѝ оставя пари, заминава отново на служба. За него това е само епизод, а животът на момичето е разбит – тя забременява, принудена е да замине и да търси средства за преживяване. В крайна сметка те се срещат в съда: той в качеството на съдебен заседател, а тя като подсъдима. След като научава нейната страшна история, бившият офицер преживява невероятен вътрешен прелом. Той заминава с момичето на каторга, за да облекчи съществуването ѝ… Романът отразява духовните скиталчества и на самия Толстой.

  1. „Хаджи-Мурат“ (1896—1904)

Александър Сафонов

Толстой отново се обръща към кавказката тема и използва като основа на сюжета реална история, която го е заинтригувала преди повече от 40 години по време на службата в Кавказ. Хаджи-Мурат е дясната ръка на главатаря на планинците имам Шамил и преминава на страната на руската армия. Командващият на състава на армията го приема като скъп гост. Хаджи-Мурат обещава на руснаците да обърне на тяхна страна цял Дагестан, ако му помогнат да освободи семейството си, пленено от Шамил. Само че, естествено, далеч не всички вярват във верността на „дезертьора“…

  1. „Отец Сергий“ (1898)

Игор Таланкин/“Мосфильм“,1978

През 1880-те години Толстой преживява сериозен духовен обрат, след като преразглежда отношението си към вярата и нравствеността. В „Отец Сергий“ той описва на практика образцовия духовен път, който човек може да следва. Буйният млад офицер Степан разваля годежа си с красива невяста, след като научава, че тя била любовница на императора, на когото той също се е възхищавал. Степан отива в манастир, където става проповедник – отец Сергий. Само че дори в манастира той не може да открие истинската вяра и безкрайната върволица от поклонници го отклоняват от праведния начин на живот. Тогава той напуска обителта и започва да странства в търсене на своя път в мирния занятия и грижи за болни хора. Толстой много внимателно проследява психологически портрет на героя на всички етапи от неговия път.

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest