10 картини, които са символични за Съветския съюз
Изкуството трябва да служи на идеалите на комунизма, затова с визуализирането на новата идеология се заемат художниците.
С кого да се сравняват Съветите, как трябва да живеят и обичат Родината – отговорите са в нашия подбор на водещите творби от тези времена.
Борис Кустодиев. „Болшевик“, 1920
Третяковска галерия
Алегоричната картина на Кустодиев изобразява огромна фигура на болшевик, ръководителя на новия свят, който размахва червеното знаме и води тълпата към комунистическото бъдеще. Картината е по вкуса на съветските власти и по-късно става част от колекцията на Новата Третяковска галерия.
Кузма Петров-Водкин. „1918 г. в Петроград“ („Петроградската мадона“), 1920
Третяковска галерия
Работите на Петров-Водкин са близки до иконопиството: композиционно, цветово и символично. Той се превръща в „зограф“ на новия комунистически строй и една от емблематичните му „икони“ е картината „1918 г. в Петроград“, известна още като „Петроградската мадона“. На заден план е изобразен революционният хаос, обхванал града: агитанционни брошури, митингуващи тълпи и разбити прозорци. На фона на този безпорядък стои смирена жена в бяла забрадка с младенец – символ на новия живот и нова Русия.
Александър Дейнека. „Отбраната на Петроград“, 1928
Третяковска галерия
По-късно стилът на Александър Дейнека се приближава до соцреализма, но до 10-тата година от Революцията той използва в работата си „техниката на орнаментния силует“. Композицията е кръгова. На преден план хора отиват на Гражданска война, а на заден план е показано обраното движение – загърнати в шинели ранени се завръщат у дома.
Александър Герасимов. „В.И. Ленин на трибуната“, 1930
Алексей Бушкин/Sputnik
Вождът на революцията – Владимир Ленин, безусловно е главно божество и идол на съветския народ. Над неговия образ в живописта работят най-внимателно, като често го митологизират. Той или чака в укритие за сигнал да влезе в обхванатия от революцията Петроград, или е на трибуна, на бронирана кола, или сам взема участие в съботника. Един от най-известните му портрети по времето на СССР го показва на трибуна, наклонил се над знамето.
Александър Самохвалов. „В Киров се провежда физкултурен парад“, 1935
Руски музей
От първата година от съществуването си властта се старае да укрепва здравето на гражданите в името на плодотворния труд. Пропагандата на спорта и физическата култура са едни от главните задачи на художниците. Александър Самохвалов прави няколко платна по поръчка за радостта от съветския спорт.
Юрий Пименов. „Нова Москва“, 1937
Третяковска галерия
Тази картина е един от символите на соцреализма и съветското официално изкуство. Широки проспекти, коли, променящ се град, облян от светлина, по който жена шофира автомобила си – в СССР има равноправие.
Александър Дейнека. „Отбраната на Севастопол“, 1942
I. Kogan/Sputnik
Огромен пласт на съветското изкуството е посветен на героизма на съветските войници през Втората световна война. Едно от най-известните военни платна и химн на смелостта е картината на Дейнека – „Отбраната на Севастопол“.
Сергей Герасимов. „Майката на партизанина“, 1943-50
О. Ignatovich/Sputnik
В творчеството си Сергей Герасимов възпява селото, колхозите и селските хора. На известното си платно „Майката на партизанина“ е изобразена обикновена селска жена, която безстрашно гледа врага в очите.
Александър Лактионов, „Писмо от фронта“, 1947
Третяковска галерия
Тази картина е толкова популярна в съветско време, че е купена от Третяковската галерия, а освен това се печата в учебници, на плакати и пощенски марки.
Татяна Яблонска. „Утро“, 1954
Третяковска галерия
Още едно знаково произведение за радостта от размразяването при Хрушчов. Според сюжета на картината момиче, както подобава на всяко пионерче, прави сутрешни упражнения. Тя не само „укрепва тялото и духа си“, но и се движи напред към светлото бъдеще, като правилно започва своя ден.
източник: RUSSIA BEYOND