10 художници на СССР, които трябва да познавате

Изкуствоведът и куратор на изложбата „Соцреализъм. Метаморфози. Съветско изкуство 1927-1987) в Третяковската галерия в Москва Александра Харитонова избра десет важни съветски художници, работили в средата на XX век. Тя е убедена, че повечето от тях излизат далеч извън рамките на пропагандното изкуство.

Алексндър Лабас (1900-1983)

„Метро“, 1935Държавна Третяковска галерия

„Утро след бой“, 1929Държавна Третяковска галерия

Художникът, чийто път минава през цялото съветско изкуство – от групата ОСТ (Общество на художниците-станковисти, които рисуват новата съветска реалност чрез методите на немските експресионисти) до фигуративното изкуство със силни елементи на авангарда. Неговата творба „В метрото“ от една страна изразява увлечението му към футуристичните индустриални теми, а от друга е изпълнена в абсолютно авангарден дух.

Иля Машков (1881-1944)

„Автопортрет и портрет на Петър Кончаловски“Руски музейВолгоградски музей на изобразителните изкуства „Машков“

От авангарда с радикални произведения и легендарното движение „Вале каро“ до едва ли не завръщането към стилистиката на старите майстори със запазване на физиологичността – творчеството на Машков е невероятно разнообразно и увлекателно. Той е създател на абсурдни и иронични версии на съветския натюрморт.

Александър Дейнека (1899-1969)

Централен музей на Въоръжените сили

„Футбол“, 1924deineka.ru

Един от най-великите и известни съветски майстори. Любопитен факт е, че като художник той е много различен – през 1920-те и 1930-те това са двама „различни“ човеци и художници – в същото време той създава свой характерен стил. Неговото творчество не се вписва в общоприетото движение на соцреализма, защото всяко от мащабните му произведения е абсолютно ново авангардно решение. И, връщайки се в кръга на висшата съветска номенклатура, той успява да остане себе си.

Дмитрий Налбандян (1906-1993)

РОСИЗОМузей на руския импресионизъм

Сложна и противоречива фигура и изключително ироничен художник. Казва сам за себе си, че е работил „от Илич до Илич“ – от Владимир Илич Ленин до Леонид Илич Брежнев. И творчеството му е като лакмусова хартия – именно той е естетичният канон на всяка епоха. Като живописец на Йосиф Сталин, той улавя влечението си към тежкия минимализъм, а по времето на Никита Хрушчов налага друг канон – практическия съветски минимализъм.

Екатерина Зернова (1900-1995)

Колхозници поздравяват танкисти, 1937

Колхозници поздравяват танкисти, 1937РОСИЗОЕкатерина Зернова,

Екатерина Зернова, „Сельмашстрой. Плакат“, 1930Свободни източници

Една от ярките жени-художници в съветската епоха, която се нарежда до Александър Дейнека и може би най-добре от всички въплъщава милитаристката тематика под формата на разнообразни образи на войската от Работническо-селската червена армия. Дори и танкът на нейните платна се превръща в пълноценен герой.

Виктор Мидлер (1888-1979)

„Политзанятие на линеен кораб“РОСИЗОХокей на стадион

Хокей на стадион „Динамо“, 1948Саратовски музей „А.Н. Радишчев“

Изтънчен и недооценен художник от 1930-те, който работи като куратор на отдела за най-новите течения в руската живопис в Третяковската галерия. И именно той е автор на една от най-емблематичните творби от този период – „Политически занятия на военния кораб“ от колекцията на Държавния музейно-изложбен център РОСИЗО.

Александър Лактионов (1910-1972)

„Писмо от фронта“Третяковска галерияСалски художествен музей

Парадоксална фигура и художник от следващо поколение. Той е един от хората, които сериозно се вглеждат в изкуството на старите майстори, но в същото време създава свои новаторски интерпретации на общоприетите сюжети, близки до сюрреализма. Включително масово репликираната му творба „Писмо от фронта“. Той създава много интересни малки форми – например, натюрморти, в които, като в по-свободните жанрове, магическият реализъм и сюрреализмът се отразяват в най-голяма степен.

Георгий Нисский (1903-1987)

„Площад „Пушкин“, 1966-1967Институт по руско реалистично изкуство

„Ненастье“ 1984Музей-резерват Абрамцево

Той преживява няколко стадия на разцвет. Започва с доста брутални батални сцени, но става знакова фигура за художниците от поколението на 1960-те. Успява да създаде свой абсолютно уникален и разпознаваем във всички елементи стил, но до края си остава изключително обикновен и достъпен човек. Има една прословута история – млади художници се събират да пийнат по бира, а майсторът ги догонва с викове „Момчета, чакайте, вземете ме със себе си!“.

Павел Никонов (1930)

„Геолози“, 1962Третяковска галерия

„Утро“, 1954Третяковска галерия

Може би най-изтъкнатият представител на „суровия стил“ от началото на 1960-те, който работи и до днес. Той неколкократно сменя стила си – от многослойна, почти монохромна живопис, до собствен вариант на примитивизма с майсторски цветове и композции.

Татяна Яблонская (1917-2005)

„Лято“, 1967Третяковска галерия

Автор на две епохални картини и най-известният на масовия зрител художник. Нейните „Утро“ и „Хляб“ са запечатани във всеки учебник по времето на СССР и са публикувани в редица списания и на плакати. Платното „Хляб“ става въплъщение на сталинската тема за плодородието, а „Утро“ – на началото на „размразяването“ по времето на Хрушчов. Тя си остава много силен и разностранен художник – сменя стиловете и разработва своя версия на примитивизма в духа на Анри Русо.

Изложбата „Соцреализъм. Метаморфози. Съветско изкуство 1927-1987“, организирана от Държавния музейно-изложбен център РОСИЗО, се провежда в „Нова Третяковка“ в Москва до 6 юни 2021 година.

източник:

Pin It on Pinterest