Общество

10 главни съветски и руски филма от 1990-те

Филми за линчуване, криминален живот в нова Русия и размисли върху собствената история – в селекцията на най-емблематичните филми от десетилетието.

  1. „Такси блус“ (1990)

Павел Лунгин/ASK Eurofilm, 1990

Строгият съветски гражданин Иван Шликов, който работи като таксиметров шофьор, се запознава с нещастния блус саксофонист Алексей Селивьорстов по време на едно от пътуванията си. След като стига до местоназначението си, музикантът измамва Иван и избягва. Таксиметровият шофьор го проследява, но вижда, че Алексей няма нищо друго освен саксофона, и решава да го приюти. Така започва приятелството на много различни хора и никой от тях дори не подозира до какво може да доведе то.

Пресечната линия на филма е темата за преходното състояние на Русия, когато Съветският съюз е на ръба на разпадането си [СССР официално се разпада година по-късно, но процесът вече е в ход] и никой няма представа как да живее по-нататък. Филм за човека от старата формация и либерала, който чака промяна – със сигурност точно това, което представлява страната по онова време.

Гледайте филма тук

  1. Уморени от слънцето (1994)

Никита Михалков/“ТриТэ“, 1994

Семейството на Сергей Котов почива на вилата си през лятото на 1936 г. – в навечерието на пика на масовите репресии. Те успяват да запазят дореволюционния си начин на живот и мечтаят, че той винаги ще продължи така. Идилията обаче се срива, когато на прага им се появява неканен гост…

Режисьорът Никита Михалков успява да използва примера на едно интелигентно семейство, за да покаже как сталинските репресии унищожават живота на хората. През 1995 г. филмът за съветската тоталитарна машина печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, както и много други международни награди.

Гледайте филма тук

  1. „Особености на националния лов“ (1995)

Александyр Рогожкин/Ленфильм, 1995

Главният герой, финландецът на име Райво, изучава руските обичаи и традиции, за да напише книга за тях. Той убеждава приятеля си Женя да му помогне да отиде на лов. Те събират група руски ловци и тръгват към горите. Колкото повече време минава обаче, толкова повече Райво разбира, че за руския човек самият процес на лова не е на първо място. Скоро случващото се около тях напълно губи смисъл.

Филмът се заиграва със стереотипите за руските страсти – водка, баня, мечки и т.н. Зад гротескните ситуации обаче се крие дълбока алюзия за руското общество. Много критици говорят за филма като за „портрет на националната душа“.

Гледайте филма тук

  1. „Ширли-мърли“ (1995)

Владимир Меншов/Мосфильм, 1995

В Якутия е открит огромен диамант. Толкова голям, че може не само да покрие външния дълг на страната, но и да осигури на всички руски граждани тригодишна почивка на Канарските острови. Естествено, всеки би искал да се сдобие с нещо такова. Затова крадецът-рецидивист Василий Кроликов го открадва и всички около него – от правителството до мафията – тръгват по петите му.

Подобно на много филми от 1990-те години и този рисува портрет на епохата: властовата криза, кризата на правоприлагането, кризата на вкусовете и светогледа. Сценаристът Виталий Москаленко описва философията на филма по следния начин: „Капитализмът е забавен – забавен е, когато оцелееш“.

Гледайте филма тук

  1. „Кавказкият пленник“ (1996)

Сергей Бодров/Караван, 1996

По време на Кавказката война през XIX век прапоршчик Саша и редник Жилин са пленени от Абдул-Мурат, жител на отдалечено чеченско село. Затворени заедно, героите започват да се сближават. Надеждата за спасение се появява, когато Абдул-Мурат предлага свобода в замяна на собствения си син, който също е в плен при руснаците.

Лентата за борбата за живот в разгара на национален конфликт е адаптация на едноименния разказ на Лев Толстой. През 1997 г. филмът е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.

Гледайте филма тук

  1. „Брат“ (1997)

Алексей Балабанов/Киностудиo „М. Горки“, 1997

Данила Багров се завръща от войната в Чечения и се сбива на снимачната площадка на клип на рок група. Отвеждат го в полицията и го заплашват, че ако не си намери работа, ще бъде вписан в регистъра. Майката на Данила се кара на сина си и, за да предотврати подобни ситуации в бъдеще, го изпраща в Санкт Петербург при по-големия му брат Виктор за „превъзпитание“. Данила обаче открива, че брат му вече сам се е превърнал в престъпник – и тръгва по стъпките му.

Филмът на Алексей Балабанов за човек, който след войната не може да се впише в обществото и отново се захваща с оръжие, оказва огромно влияние върху рускоезичната култура. Това е култов филм за това как войната се отразява на тези, които се връщат от нея.

Гледайте филма тук

  1. „Мамо, не скърби“ (1998)

Максим Пежемски/Кинокомпания CTB, 1997

В провинциален крайморски град празнуват сватба. Празникът обаче е помрачен от криминален авторитет, наречен Турист. Той насилва булката и получава отмъщение от младоженеца. Полицията заедно с бандитите решава да накаже младоженеца, но той избягва. Сега всички го преследват – полицията, бандитите, роднините.

Тази комедия се е превърнала за зрителите на киното от 1990-те години в подигравка с епохата на гангстерските романи, където мафиоти с пистолети свободно се разхождат по улиците, а наркоманията вече не е екзотика от чуждестранните филми. „Мамо, не скърби“ умело разрушава всички съветски митове, чието създаване отнема повече време, отколкото окончателното им рухване.

Гледайте филма тук

  1. „За уроди и хора“ (1998)

Алексей Балабанов/Кинокомпания CTB, 1998

Собственикът на ателието Йохан снима обикновени портрети, но никой не знае, че под земята той прави и еротични фотосесии със садомазохистични сюжети. Неспособен да овладее творческите си импулси, той постепенно унищожава две семейства, като ги развращава и ги превръща в жертви на порочното си увлечение.

Според режисьора Алексей Балабанов този филм е трябвало да излезе на екран още по-рано, но поради провокативния характер на сюжета е било много трудно да се намерят средства за реализиране на идеята му.

Гледайте филма тук

  1. „Хрусталев, кола!“ (1998)

Алексей Герман/Canal+, 1998

Филмът се върти около Юрий Кленски, генерал от медицинската служба, по времето на „Делото на лекарите“ (дело, изфабрикувано от съветските власти с обвинения в заговор и убийства на известни съветски лидери). Той усеща опасността и пие много коняк. Особено след като в болницата се изправя лице в лице със собствения си двойник. Юрий знае, че такива двойници се използват от службите за държавна сигурност в измислени съдебни процеси, и затова осъзнава, че той ще бъде следващата мишена в „делото на лекарите“.

Самият режисьор Алексей Герман твърди, че филмът му се стреми да проследи произхода на проблемите на Русия и да отговори на въпроса защо руснаците са толкова нещастни. На кинофестивала в Кан, където се състои премиерата на филма, критиката не го възприема. По-късно обаче те се извиняват за острите си критики и признават, че това е един от най-великите филми на десетилетието.

Гледайте филма тук

  1. „Ворошиловският стрелец“ (1999)

Станислав Говорухин/НТВ-Профит, 1999

Катя, обикновена студентка от музикалното училище, става жертва на групово изнасилване. Сред извършителите е синът на полковник от милицията, чийто баща помага за разплитането на случая. Понеже не иска да остави изнасилвачите ненаказани, дядото на Катя, ветеранът от Втората световна война Иван Афонин, решава сам да накаже престъпниците и започва лов на глави.

Въпреки огромната си популярност, филмът е остро критикуван за романтизиране на отмъщението и отмъстителното правосъдие, а словосъчетанието „Ворошиловски стрелец“ по-късно става нарицателно. Така се наричат хората, които се заемат с престъпно отмъщение. Някои от тях са пряко вдъхновени от филма. Например през 2007 г. в Брянск е осъден пенсионер, който застрелва хора, които са го пребили. По-късно той признава, че е бил вдъхновен от филма на Станислав Говорухин.

Гледайте филма тук

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest