Общество

10 главни съветски филма от 1920-те

Кинематографията е основно изкуство не само в съветска Русия, но и в света.

Първото десетилетие минава под знака на експерименталните технологии. Основни теми са подвизите на революционерите и… научната фантастика

Главни режисьори на първите съветски филми са Сергей Айзенщайн, Яков Протазанов и Дзига Вертов, чиито работи повлияват на цялото световно кино.

  1. „Превземането на Зимния дворец“, 1920

Борис Светлов, Николай Евреинов, Константин Державин, Александър Кугел, Николай Петров

Борис Светлов, Николай Евреинов, Константин Державин, Александър Кугел, Николай ПетровЛеонид Вивьен/ПОФКО, 1920

Филмът, който разказва за ключовото събитие от Октомврийската революция от 1917 г., е запазен едва отчасти, но все пак си остава важен в света на кинематографията. В екранизирания „щурм“ участват около 10 000 участници статисти, които „свалят“ временното правителство и властта на буржоазията. Масовото представление прави огромно впечатление на няколко поколения зрители, които „именно така и си представят превземането на Зимния дворец“. В реалността то изглежда по другому. Дворецът по онова време е превърнат в болница, в която лекуват ранените от Първата световна война, а Временното правителство заема едва няколко кабинета. Дворецът няма особено много охрана и група революционери (по различни данни между 9 и 12 души) просто влизат през отворената врата.

  1. „Аелита“, 1924

Яков Протазанов/“Межрабпом-Рус“, 1924

Заснет през 1924 г., по романа на Алексей Толстой за полет до Марс и плановете на героите да направят революция там. „Аелита“ е един от първите научнофантастични филми в света, който и до днес се смята за шедьовър на нямото кино. Още преди революцията от 1917 г. Яков Протазанов режисира около две дузини филми, предимно по произведения на руски класици, повечето от които имат комерсиален успех. И „Аелита“ не прави изключение. В Москва лентата е лидер по излъчвания цели десет седмици след премиерата си. Между другото, на 58-ата минута от филма можете да видите Червения площад без мавзолея на Ленин.

  1. „Необикновените приключения на г-н Уест в страната на болшевиките“, 1924

Лев Кулешов/Госкино, 1924

Приключенска комедия на Лев Кулешов за пътуването на един американец в Съветския съюз. Г-н Джон Уест, председател на Американското общество на младите християни, е напът да посети съветска Русия. Семейството и приятелите му се опитват да го разубедят, тъй като смятат, че там се случва абсолютен ужас. За да не му е страшно по време на пътуването, Уест взима със себе си каубоя Джеди. Филмът показва цялата, както бихме казали сега, „клюква“ (припомняме ви защо руснаците наричат „клюква“ или „червени боровинки“ стереотипите за себе си?): комични американци, московски хулигани, престрелки в задните улици. Гледката на Москва под властта на болшевиките обаче силно впечатлява Уест и той е започва да изпитва голяма симпатия към младата страна.

  1. Кино-Глаз, 1924

Дзига Вертов/Госкино, 1924

Въпреки че Дзига Вертов прави документално кино за живота в СССР, той е истински авангардист. Дори официалните събития са заснети от неочаквани точки и ъгли: от движеща се кола, от заводски комин, изпод колелата на влак, със скрита камера. Никой дотогава не е правил това! „Кино-глаз“ е най-известната му творба за живота на съветските граждани. В нея са показани лудница, часове по физика и пионери в палатки.

  1. „Стачка“, 1924

Сергей Айзенщайн/Госкино, 1924

Филмът на Сергей Айзенщайн показва тежкия живот на работниците в заводите, които страдат от непоносимите условия на труд. Действието, разбира се, се развива преди революцията, когато още го няма обичайния 8-часов работен ден. Повод за стачката е самоубийството на работник, несправедливо обвинен в кражба на инструмент. Айзенщайн показва не само ужасите на „капитализма“, но и насилственото потушаване на протестите.

  1. „Цигара от Моселпром“, 1924

Юрий Желябужски/“Межрабпом-Рус“, 1924

Комедията на Юрий Желябужски, в която се осмива животът на „НЕПмановете“ и консуматорската култура. Всички главни герои на филма са влюбени в продавачката на цигари от центъра на Москва. Един от тях е непушач, но всяка сутрин си купува от нея кутия цигари. Другият я „насърчава“ да стане филмова актриса. И тогава в СССР пристига американски търговец. Кого ще избере тя? Интрига.

  1. „Броненосецът Потьомкин“, 1925

Сергей Айзенщайн/Госкино, 1925

Историческият филм на Сергей Айзенщайн разказва за въстанието на бойния кораб „Потьомкин“ през юли 1905 година. Моряците от Черноморския флот вдигат бунт заради червиво месо, който прераства в протест срещу империализма. Младият режисьор прави този филм за годишнината от революцията през 1905 г., а самата лента е изпълнена с революционни ходове. Дори само ръчно изрисуваното съветско знаме в черно-белия ням филм предизвиква фурор. Филмът редовно се появява в списъците на най-добрите световни кино шедьоври. Така например може да бъде видян в класацията на авторитетното британско списание Sight&Sound за „100-те най-добри филма“.

  1. „Шивачът из Торжок“, 1925

Яков Протазанов/“Межрабпом-Рус“, 1925

Яков Протазанов е трябвало да заснеме рекламен филм за държавните заеми, но се увлича и заснема друг шедьовър за ежедневието през 1920-те години. Комедията разказва за работник в шивашка работилница в провинциалния град Торжок в Тверска област. Той случайно си купува държавна облигация и се оказва с голяма печалба. А след това я губи. Какъв шок! Как приключва всичко това? Вижте сами.

  1. „Майка“, 1926

Всеволод Пудовкин/“Межрабпом-Русь“,1926

Филмът е на актьора и режисьор Всеволод Пудовкин по романа „Майка“ на Максим Горки, главният писател-революционер. Лентата разказва за съдбата на едно семейство, в което се сблъскват различни политически възгледи – на сина революционер и неговата майка. Филмът е първият от революционната трилогия на режисьора – следват го „Краят на Санкт Петербург“ и „Потомъкът на Чингис хан“.

  1. „Октомври“, 1927

Григорий Александров, Сергей Айзенщайн/Госкино, 1927

Филмът на Сергей Айзенщайн и Григорий Александров е известен още като „Десет дни, които разтърсиха света“ и е посветен на годишнината от Октомврийската революция. Сюжетът обхваща времето между Февруарската революция и Октомврийската революция от 1917 година. Филмът започва с размириците в Петроград: хората нямат какво да ядат, а Първата световна война все още бушува. Владимир Ленин пристига в града и оглавява въстанието.

автор: ЕЛЕОНОРА ГОЛДМАН

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest