10 думи, които ще ни помогнат да разберем древна Рус
Всяко от тези понятия е било базово за руснаците и е определяло живота им.
Обясняваме подробно думи, без които не можем да си представим древна Рус.
Изба
Алексей Саврасов
В дореволюционна Русия изба по принцип е наричано всяко помещение или част от помещението, отоплявано от печка. Дори помещения в царските дворци са можели да бъдат наричани „изби“ – например „Предна изба“ – първата стая, в която са влизали гостите на мъжката половина на двореца. „Отходна изба“ пък е помещението на тоалетната. Така че и селяните, и царете в Русия са живеели в изби. Изба се нарича и отделна къща, а нейната централна част (дървена къща с четири стени) се казва клет (клеть на руски). Ако къщата клет не е на земята, а на дървена или каменна основа – подклет – то тя се нарича горница.
Обшчина (мiр)
Фирс Журавльов
Обшчина (община) е форма на организация на селското общество. Тя се нарича с думата мiр, която според правилата на дореволюционния правопис се изписва с така нареченото десетично i, за да се различава от думата „мир“ (като отсъствие на караница и вражда) и „мiр“ (като обшчина). Обшчината или комуната носи колективна отговорност за своите членове, може да избира от средите си представители и колективно да решава всички въпроси, които засягат членовете ѝ. Една от главните социални цели на болшевиките след революцията 1917-1918 г. е разрушаването на обшчинския строй. Това е било необходимо, за да се разруши самата основа на изконния селски колективизъм.
Вече
Аполинарий Васнецов
Вече – така в руските земи се нарича народното събрание, което се свиква за обсъждането на насъщни въпроси от обществения живот. Вечето е орган на пряката демокрация. В него участват „мъже“ – глави на свободни семейства, чиято тежест на гласа се определя от техния социален статут. От думата „вече“ произлиза и думата „съвет“ („совет“ на руски). След формирането на Руската държава в нея известно време действа Земският събор – орган на представителната власт, който се свиква във всички земи за решаването на най-важните държавни въпроси. Земският събор е можел да утвърждава царе за царуване, да обявява набиране на опълчение, да приема важни държавни документи като Судебник [сборник от закони през периода на съсловната монархия в Русия] или Храмов кодекс.
Княз (князь)
Аполинарий Васнецов
При славяните княз се нарича вождът на племето, който е и глава на рода. С времето с тази дума започват да наричат главите на ранно феодалните държави – княжествата. В тях князът е предводител на войнството, защитаващо населението от набези и грабежи, главен арбитър при всякакви съдебни спорове, а освен това и религиозен лидер. С развитието на обществото и държавата се появяват великите князе – главите на княжества, и васални князе – по-незначителни управници, които често нямат собствено княжество, а служат на великите князе. Иван Грозни е първият велик княз Московски, венчал се за царството – така в Русия се появява царят, сравнение с когото всички князе стават по-малко значими.
Дружина
Виктор Васнецов
Дружина (от думата „другар“ на руски „друг“) се нарича войската на княза. Първоначално отрядът включва най-близките му приятели и съратници, които са не само бойни другари, но и военни и цивилни съветници на княза. От XII в. отрядът е разделен. „Най-добрият“ екип включва болярите, онези най-близки приятели и съветници на княза, които със сигурност ще бъдат с него в битка (оттук и „болярин“). „Младшата“ дружина се нарича по-многобройната стража на княза, която също участва в битки и кампании, но не и в съвети и управление. Ако князът почине, отрядът може да се разпръсне или да отиде при неговия наследник или победител. С образуването на Московската държава дружината престава да съществува, отстъпвайки място на болярската организация.
Хороми
Д. Сухов
Хороми в Рус се наричат големи дървени сгради с много постройки, свързани с проходи. В хороми живеят царе, боляри и знатни хора. Ако тези сгради са каменни, те вече не се наричат хороми, а палати. Хоромите никога не са имали стандартен план – смятало се, че колкото по-уникална е сградата, толкова по-добра е тя. Царските или княжеските имения например непрекъснато се преустройват и дострояват, а целта на този относителен безпорядък и постоянната реконструкция е да се покажат силата и богатството на владетеля.
Ряд
Руска национална библиотека
В съвременния руски език „ряд“ („редица“ на бълг.) е последователност на предмети или явления. В древна Рус обаче тази дума означава „договор, споразумение“ – затова от този корен идва и думата „ред“ („порядок“ на руски), а освен това още десетки съществителни, свързани с идеята за договор: документ, който определя „ряд“, се нарича „рядна грамота“. „Ряд“ може да бъде сключен както между социално равни хора, така и между княза и неговата дружина, между княза и подвластното население, дори между градове и земи. „Ряд“-ът обикновено се сключва в присъствието на свидетели – „послухи“, чиито имена се посочват в „рядната грамота“.
Кром
Legion Media
С думата „кром“ в Рус наричат укрепена постройка, предназначена за отбрана срещу врагове. Това е една от най-древните думи в руския език, която идва от протоиндоевропейското *kʷrom – „ограда“. От тази дума произлиза добре познатият „кремъл“ – така се наричат крепостите в Рус. Някои от тях са запазват това име и до днес – например псковчани наричат крепостта си „кром“, а не „кремъл“.
Барин
Николай Неврев
В Рус всеки по-издигнат, богат човек, знатно лице се нарича „барин“ („господар“). Тази дума идва от „боляр“. „Болярин“ обаче може да се нарича само член на княжеския съвет, а за останалите знатни мъже се използва „барин“. С появата на крепостното право „барин“ започва да се нарича всеки собственик на земя, който притежава селяни. От тази дума произлиза думата „баршчина“ (барщина) – задължителната работа на селяните за техния барин.
Копейка
Свободни източници
Копейка в Рус се нарича разменна монета, която никога не променя номинала си – тя винаги (и до ден-днешен) е 1/100 от рублата. От 1535 г. в Русия започват да секат монета, на която е изобразен Георгий Победоносец (на просторечие го наричат „Егорий“, „конника“, „ездача“) с копие в ръка, откъдето идва и „копейка“. Като парична единица копейката винаги е имала за руснаците специално значение – не е случайна поговорката „копейката рублата пази“. В Русия дори има няколко паметника на копейката. Макар днес копейката почти да не се използва при разплащания, няма планове тя да бъде изтеглена от паричното обращение.
автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
