България

Зам.-министър Павлов: Преходът към никсовъглеродни производства трябва да се извършва постепенно с отчитане на технологичните възможности и социално-икономическите последици

Преходът към никсовъглеродни производства трябва да се извършва постепенно с отчитане на технологичните възможности и социално-икономическите последици.

Това каза заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов по време на форум „Необходимостта от Национален план за справедлив преход“. Организатори на конференцията са КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България. Целта на събитието бе да се обсъдят предизвикателствата пред страната ни, свързани със Зелената сделка, обсъждането на европейско ниво на преразглеждането ѝ, както и отражението върху различните сектори на икономиката ни и крайните потребители.

По време на форума зам.-министър Павлов подчерта, че от страна на Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на финансите е изготвен общ социално-икономически анализ на ефектите от изпълнението на Европейската зелена сделка в България с очертани райони и икономически дейности и сектори, които ще бъдат най-много повлияни от промените, които предстоят. „Резултатите от анализа показаха, че различните икономически дейности изискват различни мерки за извършване на амбициозния зелен преход. Технологичните промени и иновативните решения изискват целенасочени инвестиции, които трябва да се реализират поетапно, като ефектът им ще се прояви след известен период във времето“, допълни зам.-министър Павлов.

Зам.-министър Павлов допълни, че поставянето на нови изисквания създава понякога несигурност у бизнеса и предизвиква опасения от непредвидени рискове. „Предсказуемата и стабилна регулаторна среда е важна за планиране на бъдещото развитие на предприятията, а целите на зелената сделка променят и хоризонта за планиране и осъществяване на инвестиции“, каза той.

Зам.-икономическият министър подчерта, че Зелената сделка ще има отражение върху енергоинтензивните индустрии, които в структурата на българската икономика имат съществен дял. Тези индустрии са важна част от веригата на стойността със значение за много други сектори. „Много от регионите, в които са разположени, предприятията от енергоинтензивните индустрии са структуроопределящи и имат съществено значение за социално-икономическото развитие.“, подчерта той.

Във форума участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Огнян Атанасов, председателят на БСК Добри Митев, директорът на Фридрих Еберт България Жак Папаро, зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов, зам.-министърът на транспорта Бисер Минчев, зам.-министър на земеделието Таня Георгиева и др.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest