Юбилейни Кирилометодиеви църковни и държавни чествания в Рим
Юбилейните чествания в Рим по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност са с особена духовна и културна стойност за българската православна общност в Европа, за всички българи, живеещи в чужбина и по-специално в Рим.
Тези тържества включват богослужения, културни програми и обществени събития, с които се почита делото на светите равноапостолни братя и се засилва българският дух сред диаспората ни в Европа. Тези юбилейни чествания подчертават значението на светите братя Кирил и Методий и техните ученици за създаването на славянската писменост и за духовното и културно наследство на България. Предвид спецификата на честванията – междудържавни (България, Италия, Ватикана) и междуцърковни (БПЦ – БП и Светия Престол) подготовката и форматът на събитията по повод тези чествания е изграден върху принципите на държавната и църковната дипломация с цел взаимно уважение, диалог и сътрудничество в продължение на вече вековната традиция и в многообразните сфери на взаимодействие с цел поддържане на българската православна идентичност в чужбина; свързване с християнското наследство на България и на Рим; укрепване на връзките между българската диаспора и Родината.
Тази година юбилейните чествания се свързват и със знаменателни годишнини и духовни празници за християнството, за Българската православна църква и за българската държава като 1700 години от Първия Вселенски събор в Никея; 1160 години от Покръстването на българския народ; 1140 години от Успението на св. Методий Славянобългарски; 100 години от отпечатването на Синодалния превод на Библията; 100 години от назначаването на монс. Анджело Ронкали, папа Йоан XXIII – „Българският папа“ за апостолически визитатор (нунции) в България; 100 години от първото посещение на организирано поклонничество на българи от цяла България в базиликата „Сан Клементе“ в Рим; 20 години от освещаването на Епархийския катедрален храм „Св. княз Борис-Михаил – Покръстител“ в Берлин.
Събитията бяха разпределени, както следва:
На 18 май във Ватикана се състоя церемонията по интронизацията и инициацията на новия Римски папа Лъв XIV. Той отправи обръщение с призив за любов и единство, като подчерта, че това е същността на мисията, която Господ повери на ап. Петър „Именно това е служението на ап. Петър, то е знак на тази себераздаваща любов, защото „Църквата на Рим ръководи в любовта и нейният истински авторитет е в любовта на Христос: не става дума за подчинение на другите чрез потисничество, религиозна пропаганда или средствата на властта, а винаги и само за любов, както направи Иисус… Свидетели сме на твърде много разделения и страдания, породени от омраза, насилие, предразсъдъци, страх от различното, както и от икономическа система, която изчерпва ресурсите на планетата и изключва най-уязвимите“. По време на интронизацията новоизбраният папа получи инсигнии – богослужебни литургични отличия, символи на понтификата и служението на папата. Това са златен пръстен, на който е изобразен св. апостол Петър, както и палиум (подобен на омофора при православните епископи) от вълна, символизиращ служението на папата като духовен пастир, а също и папска митра, символ на духовната власт и Христовия трънен венец. Папа Лъв XIV заяви, че ще остане верен на църковното учение, като същевременно насърчи Църквата да се изправи пред предизвикателствата на съвременния свят.
На церемонията, по данни на Квестурата на Рим, присъстваха над 400 хиляди вярващи, над сто и петдесет официални делегации от цял свят, десетки държавни лидери и духовни водачи, сред които Вселенският патриарх Вартоломей и представители на всички поместни Православни църкви, на Англиканската църква, на лутераните и всички протестантски деноминации, църквите от всички източни и западни обреди, религиозни водачи от страна на световните религии, монашески ордени и други. Българската православна църква изпрати своята официална делегация в лицето на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний и Негово Високоблагоговейнство проф. д-р свещеноик. Иван Иванов, църковен администратор на българските православни общини в Италия и Малта и председател на БПЦО „Свети Седмочисленици“ в Рим. България беше представена на събитието и от държавна делегация начело с премиера Н.Пр. г-н Росен Желязков. В състава ѝ бяха включени и двама вицепремиери – г-н Атанас Зафиров и г-н Гроздан Караджов. След края на Литургията във Ватикана, когато с папата се видяха ръководителите на делегациите, Росен Желязков поздрави Лъв XIV, като му пожела здраве, дълголетие и мъдрост. Двамата имаха кратък разговор, в който премиерът Желязков изрази увереност, че отношенията между България и Ватикана ще продължат да се развиват възходящо. Изтъкна още значението на добрия диалог между Светия Престол и Българската православна църква.
На 19 май Негово Светейшество папа Лъв XIV, по време на частна извънредна аудиенция, получи поздравленията от делегациите на всички християнски църкви и деноминации, както и от другите религии, които присъстваха. Подчертавайки, че изборът му за папа се провежда точно в годината на честванията на 1700-годишнина от Първия Вселенски събор в Никея (325 г.), който „представлява основен етап за разработване на вероизповеданието, споделено от всички църкви и общности“, папа Лъв XIV заяви, че пълното общение сред всички християни „може да бъде само единство във вярата“. След това той увери: „Като епископ на Рим считам, че едно от моите приоритетни задължения e търсене на възстановяване на пълно и видимо общение сред всички, които изповядват една и съща вяра в Бог Отец и Син и Светия Дух“. Предвид историческия и тържествен момент от името на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и Светия Синод на БПЦ – БП българската църковна делегация поднесе на папата специален поздравителен адрес, подписан лично от патриарх Даниил и скъп символичен подарък, свързан с юбилея от покръстването на българския народ и българската църковна традиция. (Ценният подарък съдържа сребърни юбилейни монети с изображения на едни от най-известните български манастири – Рилски, Бачковски, Троянски, Дряновски, Гложенски, Преображенски и Роженски. Те са изработени в монетния двор на БНБ и са поставени в луксозна дървена кутия. На лицето на всяка монета има пластично изображение на манастирския комплекс, а на гърба – авторска реплика на чудотворната икона на съответния манастир. Автор на пластичните изображения е Пламен Чернев, скулптор в българския „Монетен двор“). По време на срещата с папата на митрополит Антоний и на отец проф. Иван Иванов им беше връчен папски медал, по повод юбилейната 2025 г. и началото на понтификата на новия папа.
На 22 вечерта по повод празника на светите братя Кирил и Методий в Посолството на Република България към Италианската Република пред паметника на светите братя беше отслужена кратка благодарствена молитва от Н.В.Пр. митрополит Антоний в присъствието на премиера г-н Р. Желязков, правителствената делегация от България и всички български дипломати и гости, дошли по покана за празника 24 май в Рим.
На 23 май сутринта в 9 часа папа Лъв XIV прие на аудиенция смесена държавна и църковна делегация, водена от българския премиер Н.Пр. г-н Росен Желязков. Срещата се проведе в Апостолическия дворец във Ватикана, в библиотеката на папата. Делегацията включваше и Н.В.Пр. Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний; Н.В.Пр монс. Петко Вълов, епископ на Софийската католическа епархия; Н.Пр. г-н Мариан Бачев, министър на културата; Н.Пр. г-н Костадин Коджабашев, извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия Престол и Малтийския орден. След това Желязков се срещна с ватиканския държавен секретар Н.В.Пр. кардинал Пиетро Паролин. „Ние сме първата официална делегация, която посещава папата. Проведохме интересен разговор, сред темите ни бяха вярата и актуалния дневен ред в Европа, говорихме за войната в Украйна и ролята на Ватикана като посредник. Поговорихме дори за изкуствения интелект и неговите измерения, обсъдихме темата за човешките добродетели и как да не бъдат изместени от виртуалната среда. Папата е един ангажиран проповедник, който все повече ще влиза в ролята на дипломат“, коментира Р. Желязков след аудиенцията. Делегацията премина през Светата врата в папската базилика „Свети Петър“ и се поклони на гроба на папа Йоан XXIII и на папа Йоан Павел Втори.
В същия ден, 23 май сутринта, кулминацията на честванията, посветени на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българката азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, беше божествена архиерейска света Литургия в древната раннохристиянска базилика „Сан Клементе“ в Рим, поклонение на мощите и благодарствен молебен на гроба на свети Константин-Кирил Философ. Светата Литургия и богослуженията бяха водени от Н.В.Пр митрополит Антоний в съслужение със свещеноикономите Юлиан Ангелов – духовен надзорник и старши епархийски съветник на Западноевропейската епархия, обгрижващ българските православни общини в Берлин и Женева и проф. д-р Иван Иванов – църковен администратор на българските православни общини в Италия и Малта и обгрижващ българите в Рим и мисиите в околностите, д-р Кирил Попов – енорийски свещеник на Софийския катедрален храм „Света Неделя“ и дякон Цветан Славчев от Катедралния храм „Св. Цар Борис Покръстител“ в Берлин, а молитвено участие в богослужението взеха и архонт Борис Гюров и неговата съпруга Юлианна Гюрова.
На празничното богослужение присъства и министър-председателят на Р България Н.Пр. г-н Р. Желязков и водената от него правителствена делегация, Н.Пр. г-н К. Коджабашев – извънреден и пълномощен посланик на Република България при Светия престол и при суверенния Малтийски орден, г-жа Д. Желев – началник на политическия кабинет на министър-председателя, г-жа Т. Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, г-н Н. Николов – съветник в политическия кабинет на министър-председателя и ръководител на „Звеното за връзки с обществеността“, г-н И. Кондов – постоянен секретар на МВнР, г-жа Е. Пейчева – временно управляващ Посолството на Република България в Италианската република, Н.В.Пр. Петко Вълов – председател на Епископската конференция на Католическата църква в България, г-жа М. Кючукова – директор на дирекция „Правителствен протокол“ и цялата официална делегация, дипломатически корпус от акредитираните държави към Ватикана и към Италианската Република.
Присъстваха и представители на Римокатолическата църква, които изразиха своето братско отношение към празника на православните българи в лицето на абата на базиликата преп. падре Пол; на монс. Я. Задрапа, отговорен за отношенията с Православните църкви като представител на кард. Курт Кох от Папския дикастерий за насърчаване на християнското единство към Светия Престол; на монс. Марко Гняви – председател на Офиса за икуменическия диалог към Римския диоцез като представител на кардинал Балтазаре Рейна, генерален викарий на папата за Рим; много гости, представители на Папските университети в Рим, на суверенния и Хоспиталиерен орден „Свети Лазар Йерусалимски“, на много монашески общности в Италия и други.
Участие взеха настоятелите на БПЦО „Св. Седмочисленици“ в Рим, БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано и на всички православни български мисии в Италия и представителите на Асоциацията на българките училища в чужбина. Духовният юбилеен празник беше украсен с изпълненията на Смесения хор на Българско национално радио с диригент Любомира Александрова, Детския хор от Българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, Асоциация итало-българска в Абруцо, БНУ „БулгаринА“ и Културната асоциация с хор „Бели Рози“ от Пескара. След Литургията тържествени слова по повод празника произнесоха Н.В.Пр. Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Н.Пр. г-н Росен Желязков и преп. падре Пол, абат на базиликата „Сан Клементе“.
От името на Българския православен диоцез за Западна и Средна Европа митрополит Антоний подари на министър-председателя юбилейно издание на синодалната Библия и научния сборник „Благовестие и мисия. Мисионерско и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски“ с автор отец проф. д-р Иван Иванов, преподавател от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От страна на българската правителствена делегация на БПЦО „Св. Седмочисленици“ бяха подарени проскинитарий и литургиен свещник за украсяване на богослужението и подпомагане на църковната ни православна мисия в Рим.
След св. Литургия всички участващи в богослужението и гостите, при пеенето на тропара на св. Кирил и Методий, се поклониха на мощите на св. Константин-Кирил Философ в параклиса на св. братя и с шествие слязоха при неговия гроб в криптата на базиликата „Сан Клементе“, където беше отслужен благодарствен молебен по повод празника, изпяти бяха тропарът за Възкресение Христово, на светите братя и народния химн „Върви народе възродени“.
В същия ден следобяд българската смесена правителствена делегация направи поклонение в древната раннохристиянска папска базилика „Санта Мария Маджоре“ в Рим, където според древните извори през 9 век са осветени славянските книги от папа Адриан II и св. Методий Славянобългарски е ръкоположен за архиепископ на Моравия и Панония, а останалите ученици за презвитери. Св. Константин-Кирил Философ приема велика монашеска схима десет дни преди смъртта си във византийския тогава манастир „Санта Преседе“, непосредствено срещу „Санта Мария Мадджоре“. По повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българката азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, поклонението беше извършено на паметната плоча от благодарния български народ в баптистериума на базиликата; на Яслите на Иисус Христос под централния олтар; на Иконата на Богородица (Salus popoli romani от 6 век) и беше отслужен трисагий над гроба на папа Франциск.
На 24 май в рамките на честванията на светите братя Кирил и Методий БПЦО „Свети Седмочисленици“ в Рим за пета поредна година отпразнува великото дело на светите братя и във Ватиканската базилика „Сан Пиетро“, в Криптата на папите, където е Параклисът на светите братя Кирил и Методий и свети Бенедикт Нурсийски, основан и осветен от папа Йоан Павел II. (На 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява братята Кирил и Методий за покровители на Европа заедно със свети Бенедикт Нурсийски. Една година по-късно, на 2 ноември 1981 г., славянският папа благослови създаденото за тях ново свещено пространство – параклис. Местоположението на параклиса вътре в свещените покои на починалите папи, до мощите на свети апостол Петър, позволява на поклонниците да видят това свято за християните място. Ватикана избира свещени останки от различни стари гробници и барелефи, останали от древната Константинова базилика и такива от гробниците на папите взети от непроменените оригинални архитектурни структури на самата базилика и построява параклиса. Архитектурното оформление е ръководено от Дж. Зандер, управител на техническия офис на Фабриката Сан Пиетро, докато скулптурните работи принадлежат на Т. Гисмонди. Средствата за построяването на параклиса са дарени от Ордена на рицарите на Колумб). Благодарственият молебен беше отслужен от Н.В.Пр. митрополит Антоний в съслужение с отец Юлиян Ангелов и отец проф. Иван Иванов. На събитието присъстваха Н.Пр. г-н Костадин Коджабашев, посланика на България при Светия Престол и Малтийския орден, монс. Яромир Задрапа от Папския дикастерий за единение на християните, настоятели на БПЦО „Свети Седмочисленици“ в Рим и БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано, представители на Асоциацията на българските училища в чужбина и българи дошли специално за празниците. По същото време всички присъстващи на молебена имаха възможност да се поклонят и на мощите на свети апостол Петър, които се пазят в Петровия престол под централния олтар на Ватиканската папска базилика.
Трябва да се подчертае, че тържествата по повод Кирилометодиевата мисия, която българите в Рим честват с голяма тържественост, се реализират благодарение на благословението на блаженопочившия Български патриарх Неофит и блаженопочившия папа Франциск, които след срещата си в Синодната палата в София (през май 2019 г.) подкрепят тази идея и благодарение на църковно-дипломатическите усилия на Н.В.Пр. митрополит Антоний и Н.В.Бл. проф. Иван Иванов успяват да реконструират древния Кирилометодиев литургичен ритуал в Рим и да извършват богослужение в Папската базилика „Сан Пиетро“, „Сан Клементе“ и „Санта Мария Маджоре“.
На 25 май в Шестата неделя след Пасха – на Слепия, завършиха тържествените чествания в Рим по повод 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий и на българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност.
БПЦО „Свети Седмочисленици“ отпразнува тази неделя в Кардиналската църква „Санта Джована Антида“ с архиерейска света Литургия, оглавена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение със свещеноикономите Юлиан Ангелов – духовен надзорник и старши епархийски съветник на Западноевропейската епархия, обгрижващ българските православни общини в Берлин и Женева и проф. д-р Иван Иванов и дякон Цветан Славчев от Берлин. На клира пяха поклонници от Софийския поклонническо-просветен център „Свети Йоан Рилски“, които с благословението на Софийския митрополит и Български патриарх Даниил бяха на поклонение в Рим за празниците. Присъстваха и настоятели от БПЦО в Рим, Милано, от мисиите в Анцио, Нетуно, Колеферо, Неапол и Пескара. Десетки православни християни от Италия и България уважиха празника, участвайки в божествената архиерейска света Литургия, причастиха се и получиха архипастирското благословение от митрополит Антоний.
Специално за празника по време на богослужението беше извадена и частицата от Животворящия Кръст Господен, която се пази от сестрите в манастира към храма. Митрополит Антоний осеняваше вярващите с тази светиня по време на цялото архиерейско богослужение, а в края на Литургията произнесе тържествено слово-проповед, посветено на празника, свързано с евангелския текст за чудното изцеление на слепородения, като обвърза човешката немощ, греховните страсти и отдалечаването от Бога, които водят до омраза, неприязън и смърт между човеците, както сега в този тежък период на братоубийствени войни в Европа и по света, в противовес на Божията благодат, милост и любов, която се излива от Кръста Господен и пребъдва в чистите по сърце християни, които следват Бога в своя личен и обществен живот.
Митрополит Антоний благодари на отец проф. Иван Иванов за усърдното обгрижване на българите в Италия и за цялостната подготовка на честванията, посветени на светите братя Кирил и Методий и техните ученици в Рим, за възможността за отслужване на православното богослужение на български език на всички свети места във вечния град, свързани с великото Кирилометодиево дело. В отговор на това приветствие и със синовна благодарност за духовната подкрепа на българите в Италия отец-професора подари сребърен нагръден кръст на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний. Празникът завърши с тържествен обяд в трапезарията на храма, организиран съвместно с настоятелството на БПЦО „Свети Седмочисленици“ и сестринството в манастира „Санта Джована Антида“. В този празничен ден в църквата бяха извършени и две кръщенета на малките брат и сестра София и Александър. Като благодарност към папа Лъв XIV и Викариата на Рим, който от десетки години предоставя храмове за литургична и пастирска употреба от православните българи, събитието завърши с многолетствие.
Честит празник на всички българи и за много години! Христос воскресе!
Автор: свещ.ик. проф. д-р Иван Иванов (Кюмурджийски)
