Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа пред в.“Строител“: Целта е възможно най-бързо да успеем да предоговорим НПВУ
От началото на изпълнението на Плана сме получили 10% от средствата, а до крайния срок за плащане остава година и половина
– Г-н Дончев, първо приемете поздравления от Съвета на директорите и екипа на вестник „Строител“ за назначаването Ви като заместник министър-председател и министър на иновациите и растежа! Какви са основните Ви приоритети като вицепремиер в краткосрочен и дългосрочен план и кои конкретни политики или реформи възнамерявате да поставите на фокус?
– Благодаря! Надявам се амбициите, които имаме по отношение на работата, да бъдат реализирани в кратки срокове и най-вече да доведат до конкретни резултати.
Приоритетите към момента са в много направления – образование, в това число фокус са българите зад граница, които искат да се приберат и реализират у нас. Трябва да улесним този процес, като направим всичко необходимо, за да бъдат признавани дипломите им тук, както и да се погрижим за осигурителните им права. Икономиката има остър дефицит на работна сила, а какво по-хубаво от това българите да намират реализация в собствената си страна.
Друг основен приоритет е връщане на доверието към държавата по отношение на инвестициите. Необходими са промени в нормативната уредба, за да стане инвестиционният процес много по-бърз, за да не губим потенциални инвеститори. Имам личната амбиция да опровергая вярването, че в България нищо не се произвежда. Индустрията има дял от 28% от БВП и е незаслужено най-подценяваният сектор в българската икономика.
Това, което предстои през годината, е събуждане на европейските пари. Обърнете внимание на темпа на плащане по оперативните програми – в момента плащанията са два пъти по-ниски спрямо предходния програмен период. Тече пълна мобилизация при всички отговорни ведомства. Фокусът е максимално бързо европейските пари да стигат до българските предприятия.
Като краткосрочни мерки бих посочил увеличаване оборотите на работа на структури на Министерството на иновациите и растежа (МИР) – визирам Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българската агенция за инвестиции и работата по европрограмите в подкрепа на бизнеса, които се изпълняват от Главната дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР. Фокус са политики за модернизация, мерки за енергийна ефективност и дигитализация. И с това приоритетите и темите не се изчерпват, но мисля няма да ни стигне времето да ги изброим в рамките на
едно интервю.
– На брифинг в Министерския съвет заявихте, че очаквате да няма плащане по втория транш от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Какви са потенциалните рискове за българската икономика при липса на това финансиране? Виждате ли възможност за преговори с Европейската комисия (ЕК) за преосмисляне на условията или удължаване на сроковете за изпълнение на проектите?
– Както споменах, тече пълна мобилизация при всички отговорни ведомства, за да редуцираме опасността от загуби. Длъжни смеда направим всичко по силите си, за да минимизираме щетите.
Досега страната ни е получила първо плащане по Плана от 1,3 млрд. евро, а други държави са на 5-о и 6-о. От началото на
изпълнението на НПВУ сме получили 10% от средствата, а до крайния срок за плащане остава година и половина.
Вторият транш за България е на стойност 653 млн. евро безвъзмездна помощ и ако не бъдат получени от българската държава, ще бъдат ощетени заложените в НПВУ инвестиции, които следва да се изпълнят до август 2026 г. Очаква се финалната оценка на ЕК на плащането да бъде получена всеки момент, след което страната ще разполага с 6 месеца да изпълни оставащите мерки. Ако и след този срок те не са изпълнени, средствата ще бъдат изгубени.
Предстои предоговаряне на НПВУ с Комисията поради възникнали обективни обстоятелства, възпрепятстващи изпълнението на заложените в Плана реформи и инвестиции, както и включването на глава REPowerEU. Към момента нямаме сигнали за удължаване срока на инструмента.
– Какви са очакванията Ви за бъдещите плащания по НПВУ и какви стъпки могат да се предприемат, за да се гарантира своевременното им получаване?
– В момента текат преговори с ЕК. В НПВУ има планирани 9 искания за плащане, като страната има право да подава такова до два пъти в годината. При краен срок на инструмента август 2026 г. целта е възможно най-бързо да успеем да предоговорим НПВУ така, че мерките в него да са с актуални параметри и да подадем бързо третото искане за плащане, тъй като има доста изпълнени мерки от следващите плащания, които при съгласие на ЕК могат да се отчетат по-рано.
– През 2024 г. държавата подкрепи развитието и изграждането на индустриални паркове в страната. Какви са Вашите планове в това направление? Какви реформи в нормативната база се планират, за да се улесни развитието на индустриалните паркове и привличането на стратегически инвеститори?
– Процесът по изпълнение на проектите си тече по процедурата от НПВУ, за която отговаря МИР, за развитие на индустриалните паркове. В първия вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост обаче сумата беше двойна. Сега е малко над 200 млн. лв. Тази схема няма да реши всички проблеми. Дестинации с потенциал като Варна имат безспорна нужда от нови индустриални площи. При всички случаи ще има нужда от допълнително финансиране от държавата.
Когато се появи инвеститор, трябва да сме бързи. Времето е първостепенен фактор. Когато кажеш на инвеститора, че може да си построи фабриката след две години, защото е нужно да правим процедури, той по всяка вероятност ще отиде някъде другаде. Затова трябва да сме подготвени с подходящи терени.
Все още има дестинации с висока степен на икономическо развитие, които връщат инвеститори поради липса на подходящи терени, което не бива да се допуска повече. Важна е и цялата съпътстваща инфраструктура.
– Реалистично кога можем да очакваме присъединяване на България към еврозоната и какви ще са отраженията върху инвестиционната среда и бизнес климата?
– Присъединяването към еврозоната е основен приоритет на българското правителство и поради тази причина сме мобилизирали всички сили това да се случи още в началото на следващата година. Това е шанс за страната ни, който не бива да бъде изпускан или отлаган, защото ще донесе неоспорими ползи за българската икономика, за българските граждани и за инвестиционния процес.
Приемането на еврото ще улесни международната търговия и инвестициите, като премахне нуждата от обмяна на валута и съответно разходите за комисиони. С въвеждането на еврото се очаква таксите за банкови преводи също да поевтинеят, а лихвите по заемите да са дългосрочно и устойчиво по-ниски. В резултат България ще стане по-привлекателна дестинация за чуждестранните инвеститори.
– Какви промени в нормативната уредба предвиждате за ускоряване на инвестиционния процес?
– Това е сред първите неща, с които се заех след встъпването си в длъжност, а именно да направим преглед на нормативната уредба за насърчаване на инвестициите (Закона за насърчаване на инвестициите – ЗНИ, и Правилник за прилагане на ЗНИ) с цел да се увеличи ефективността на инвестиционните стимули и да се опростят и направят по-прозрачни изискванията за инвестиционните проекти. Работим активно за решаването на всякакви проблеми на инвеститорите. Като започнем от недостига на работна сила, минем през качеството на административното обслужване и стигнем до инфраструктурата.
Предвиждаме допълнително съкращаване на сроковете за административно обслужване на инвеститорите, създаваме и условия за по-добра координация с ведомствата в инвестиционния процес. Това ще позволи навременно изпълнение на инвестиционния проект и ускорено стартиране на дейността на предприятията и назначаване на нови служители.
– Каква е ролята на публично-частното партньорство в изпълнението на стратегически проекти в областта на иновациите? Време ли е според Вас да бъде създаден закон за ПЧП?
– Публично-частните партньорства биха могли да бъдат инструмент за реализиране на стратегически проекти, фокусирани върху иновациите в България. Те обединяват иновативните и финансови възможности на частния сектор със стратегическия надзор и приоритетите на обществения интерес на правителството. Тази синергия може да доведе до по-ефективно разпределение на ресурсите, споделяне на риска и по-бързо изпълнение на проекти. ПЧП биха могли да спомогнат и за изграждането на местен капацитет и за трансфера на знания, което е от решаващо значение за дългосрочния растеж на страната.
Що се отнася до създаването на специален закон за ПЧП за иновации в България, моментът може би е настъпил. Въпреки че има съществуващо законодателство като Закона за концесиите, което обхваща някои аспекти на ПЧП, то не отговаря в достатъчна степен на уникалните нужди на иновационните проекти. Разглеждайки най-добрите международни практики в тази област, България би могла да създаде закон, който не само подкрепя иновациите, но също така гарантира, че обществените интереси са защитени, което потенциално води до значителни икономически и социални ползи.
– Каква е Вашата оценка за текущото състояние на строителния сектор в България и кои са ключовите му предизвикателства?
– Като изключим времената на ковид кризата, строителният отрасъл в България се развива изключително динамично последните години и продължава да бъде един от основните стълбове на българската икономика.
Вярвам, че сектор „Строителство“ има огромен потенциал за разрастване и най-вече за модернизация. Ако досега сме свързвали бранша с думи, като традиции, стабилност, работна ръка, то мисля, че е дошъл моментът да добавим и иновации, технологии, дигитализация. Внедряването на нови технологии ще помогне на компаниите да развиват конкурентоспособността и капацитета си.
И тук идва голямото предизвикателство – колко дързък може да бъде секторът. Готов ли е да се възползва от всички възможности, които предоставя изкуственият интелект например? Защото новите материали, роботизацията вече са на дневен ред.
– Изградихте конструктивен диалог с Камарата на строителите в България (КСБ) в предходния Ви мандат като вицепремиер. Предвиждате ли работна среща с КСБ, на която да набележите направленията, по които да си партнирате.
– Вратата ми винаги е отворена за конструктивен диалог с всички сектори.
– Един от най-големите проблеми, който КСБ и общините отчитат, са финансовите корекции. Какво може да се направи, за да се оптимизира процесът и да се сведат до минимум финансовите санкции, които са голяма тежест в момента?
– Финансовите корекции са като имунен отговор на системата за управлението на средствата от Европейския съюз. Когато управляващи органи и одитори откриват първи някоя грешка, това означава, че има доверие към системите в България и няма да поставяме под риск средствата от ЕС. Още преди години направихме финансовите корекции обжалваеми по реда на Административнопроцесуаленя кодекс, което допринесе за по-голяма справедливост в този процес.
Най-доброто решение обаче е да се греши по-малко, а това е наша обща грижа.
– През годините установихме добро партньорство, основано на коректност, обективност и взаимно уважение. Винаги сте били сред най-ценните събеседници за изданието и ключов гост на организираните от КСБ и в. „Строител“ събития. Как виждате възможностите за сътрудничество между Вас и изданието на новата Ви позиция?
– Благодаря за доверието и доброто партньорство. Възможностите са хубаво нещо, стига да ги познаеш и да се възползваш от тях. В този ред на мисли в мое лице може да срещнете готовност за сътрудничество по всички теми, които ще доведат до добри резултати.
