България

Становище на НСОРБ по проект на Закон за водоснабдяването и канализацията


ДО

ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА

МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОРИТАРОВА-КАСАБОВА,

Във връзка с публикуваният на 10.06.2024 г. за публично обсъждане пети вариант на проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК) (редакция юни 2024 г.), представяме на Вашето внимание становището на общините, прието от Управителния съвет на НСОРБ.

Преди да представим нашите принципни позиции и конкретни предложения, бихме искали да обърнем внимание на следното:

Общините чрез НСОРБ последователно и активно, но безуспешно към момента, дават своите коментари и мотивирани становища в процеса по разработване на законопроекта, като хронологията показва следното:

  1. През м. януари 2018 г. МРРБ организира обществена консултация по предложение за изготвяне на проект на нов закон за ВиК отрасъла с работно заглавие Закон за водоснабдяването и канализацията. НСОРБ след проведена анкета до всички общини, представи на министерството своите коментари по проекта на структура и концепция на бъдещият закон.

2 В началото на м. април 2020 г. в рамките на работна група към МРРБ беше представен за първоначално съгласуване вариант на проект на нов ЗВиК, в който се предлагаха значителни промени в подхода на управление на ВиК системите. Представителите на НСОРБ в работната група, след проведено допитване до всички общини, представиха на МРРБ обобщено становище на 22.04.2020 г.

  1. На 28 април 2020 г. Управителния съвет на НСОРБ прие рамково становище по бъдещият законопроект с предложения по всички конфликтни текстове, което беше изпратено на МРРБ (Писмо на НСОРБ, с изх. № 836/14.05.2020 г.).
  2. На 19 май 2020 г. по предложение на НСОРБ беше проведена среща с ръководството на МРРБ (министър Петя Аврамова, заместник-министър Николай Нанков и дирекция „Водоснабдяване и канализация“). Постигна се договореност да се организира втора среща с цел допълнителни дискусии и коментари, която не беше проведена.
  3. На 26.10.2020 г. на портала за обществени консултации беше публикуван първият официален проект на ЗВиК. Констатира се, че нито едно от предложенията, съдържащи се в рамковото становище на НСОРБ не е отразено от МРРБ. Управителния съвет на НСОРБ на 27.11.2020 г. прие второ становище, което беше изпратено в МРРБ (Писмо на НСОРБ, с изх. № 1626(5)/30.11.2020 г.).
  4. През септември 2021 г. МРРБ инициира сформиране на междуведомствена работна група с цел продължаване на работата по проект на ЗВиК и допълване и прецизиране на разпоредбите. НСОРБ посочи представители от четири общини, които бяха включени в Заповед № РД-02-14-891/15.10.2021 г. на министър Виолета Комитова за определяне състава и задачите на работната група, но тя не беше свикана на нито едно заседание.
  5. На 30.11.2022 г. на портала за обществени консултации беше публикуван втори официален проект на ЗВиК, като се посочва, че той е „изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на РРБ, като са взети под внимание всички относими коментари и становища, настъпилите промени в отрасъла и нормативната уредба в периода 2020-2022 г.“. Констатира се, че отново МРРБ не е взело под внимание и не е отразило нито една от препоръките и предложенията на НСОРБ. Новият вариант до голяма степен преповтаряше ЗВиК от 2020 г., но със сериозно влошаване на отделни разпореди. НСОРБ изпрати второ официално становище по законопроекта след проведено писмено проучване сред всички общини (Писмо на НСОРБ, с изх. № 2050(3)/14.12.2022 г.).
  6. На 5.01.2023 г. в МРРБ се проведе среща с министър арх. Шишков, по време на която беше поет ангажимент да се сформира работна група за съвместен преглед на законопроекта и намиране на решения по неговите спорни разпоредби. НСОРБ с писмо изх. № 28/06.01.2023 г. номинира 9 представители от различни категории общини, включващи малки и големи общини – членове в Асоциации по ВиК в консолидирани и неконсолидирани ВиК територии. Подобна работна група не беше съставена и общините не получиха възможност да представят своите мотивирани становища пред експертите на МРРБ.
  7. На 11.04.2023 г. на портала за обществени консултации е публикуван трети официален проект на ЗВиК. МРРБ за пореден път не отразява основните препоръки и предложения на местните власти. В представена ТАБЛИЦА за отразяване на постъпилите предложения от обществено обсъждане (в периода от 30.11.2022 г. до 14.12.2022 г.) се посочват няколко бланкетни мотиви за неприемането им, които предимно са свързани с изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), където е разписано, че със закон ще се въведат единни условия за качество на услугата и критерии за ефективност, на които трябва да отговарят всички ВиК оператори на територията на страната, което на практика ще регламентира предпоставки за консолидацията на дружествата, за да могат да отговорят на изискванията. От предлаганият законопроект обаче, не става ясно какви са тези предпоставки, а директно се предлагат промени в границите на обособените територии и отпадане функционирането на общинските и частни дружества, като се въвежда изискване ВиК дружествата да са единствено публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия.
  8. 9През м. юни 2023 г., по предложение на министър Цеков, МРРБ инициира сформиране на нова междуведомствена работна група с цел продължаване на работата по проект на ЗВиК преди внасянето му в Народното събрание. НСОРБ с писмо изх. № 1180(2)/29.06.2023 г. номинира отново 9 представители от различни категории общини, но и таза работна група не беше съставена.
  9. 10. На 28.11.2023 г. в НСОРБ се получи четвърти официален проект на ЗВиК, във връзка със съгласувателната процедура на Проект на Решение на Министреския съвет (РМС) за одобряване на проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (изх. № 03-04-520 (49)/28.11.2023 г. на МРРБ). НСОРБ изпрати официално становище по законопроекта (Писмо на НСОРБ, с изх. № И – 2017/11.12.2023 г.).
  10. На 12.12.2023 г. в МРРБ се проведе среща с министър арх. Цеков, по време на която се обсъди възможността за подобряване на текстовете на Закона за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК). НСОРБ със свое писмо изх. № И-2256/18.12.2023 г. отново изпрати в обобщен вид основните предложения на общините по проекта на ЗВиК, които са приети от Управителния съвет на Сдружението.
  11. На 10.06.2024 г. се публикува на Портала за обществени консултации официален пети проект на Закон за водоснабдяване и канализация (ЗВиК) (редакция юни 2024 г.). В него МРРБ за пореден път не отразява нито една от основните препоръки и предложения на местните власти.
  12. ПРИНЦИПНИ КОМЕНТАРИ ПО ПРОЕКТ НА ЗВиК (редакция юни 2024 г.)
  13. Европейската практика е еднозначна, че местните власти са отговорни за ВиК услугите, независимо от начина им на предоставяне и териториалния обхват и статут на ВиК операторите. В тази връзка считаме, че законът трябва да отчита правото на различни форми на собственост и да дава гъвкава рамка за стопанисване и експлоатация на ВиК съоръженията, чрез предвидените в българското и европейското законодателство форми, а именно:

– директно от общините или от ВиК асоциациите;

-чрез търговски дружества;

– чрез публично-частни партньорства и концесия за ползване и услуги.

Законът трябва да защитава в пълна степен правата и интересите на потребителите, като се насочва към подобряване обслужването на гражданите, повишаване ефективността на ВиК дружествата, внедряване на нови технологии, намаляване загубите на вода и не на последно място регламентиране на социалната поносимост и грижа за уязвимите потребители.

Вместо това, се предлагат сериозни промени в насока на пълна централизация с доминиращо държавно управление и предопределяне броя и вида на ВиК операторите, което намалява конкуренцията, елиминира бъдещо публично-частно партньорство и закрива работещи общински ВиК дружества.

За пореден път е заложено като централен момент в закона предложението за задължително законово окрупняването на ВиК сектора, което е абсолютно неприемливо за местната власт. В предходните години централната власт застъпваше твърдението, че окрупняването на ВиК сектора е политика, наложена на България от органите на Европейския съюз, преди всичко Европейската комисия. След направени запитвания от страна на българските общини и български евродепутати се установи, че окрупняването и създаването на ВиК асоциации са политики, заложени от централите държавни органи на България и управляващите органи по оперативните програми при разработването им. Така вече ясно се разбира, че окрупняването на ВиК сектора не е политика, която да ни е наложена „отвън”, а вътрешна политика (на МРРБ и Министерски съвет), която в годините се опитва да бъде наложена на българските общини.

Изключително нерационално е предвидено разделянето на обособените територии, съобразно административно-териториалните граници на 28-те области в Република България, без да се вземе под внимание географския елемент на отделните общини и населени места в тези области. Съобразно общите положения на представения проект основната цел на обособената територия е правилното и целесъобразно управление, планиране, изграждане и експлоатация на ВиК системи. Това обаче не би могло да се постигне чрез разделяне съобразно териториалните граници на областите. Ще е налице парадокс, при който в една обособена територия ще попадат общини с равнинен, котловинен и планински релеф, при който водните ресурси се добиват и довеждат до крайните потребители при коренно различни начини и чрез използването на различни съоръжения и инсталации. В същото време четирите басейнови дирекции на територията на страната, чиято основна задача е рационалното управление на водите на база на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко реки на територията на Република България, включват в обхвата си територии на различни области и общини, в това число и на отделни части от тях. Така ще е налице положение, при което една обособена територия ще попада в границите на две басейнови дирекции.

  1. Преди приемането на Закона е необходимо извършване на няколко сериозни анализи (институционални и териториални) в управлението на ВиК сектора:
  • Анализ на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформа във ВиК сектора, чрез Закона за водите. Към момента няма всеобхватен анализ, базиран на цифри и удовлетвореност на потребителите, че въведеният тогава модел на управление чрез т.нар. водни асоциации е действително работещ, устойчив и води до подобряване на качеството на услугите в сектора;
  • Анализ на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги. Тук еднозначно трябва да се представи тежкото финансово състояние на държавните дружества, дефицитите в мениджмънта им и да се реферира как държавата смята да укрепи техния капацитет, преди да им повери управлението на целите консолидирани територии;
  • Анализ на международното законодателство и оценка на данните, свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК сектора в други страни. За разлика от България в повечето държави – членки преобладават услугите, които се предоставят от общински компании, тъй като липсва европейски нормативен документ, предвиждащ задължителна консолидация.
  1. Предлаганото редуциране на броя на „обособените територии” не отчита реалностите в България и накърнява правото на собственост на общините.

В страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. В страната няма общинско ВиК дружество, което да е въвело режим на водоснабдяването. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини.

Също така принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на свобода и собственост на общините. Лишава компетентния орган – общинския съвет – от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население.

Окрупняването противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост – чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива – чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване.

Противоречия се констатират и със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА):  

  • чл. 17 от ЗМСМА регламентира, че „местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 6. благоустрояването и комуналните дейности“.
  • чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА регламентира, че Общински съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината“. Тази законова норма е нарушена с предложения проект на ЗВиК, защото като цяло вносителите не са се съобразили с факта, че основната причина за проблемите по отношение на Асоциациите по ВиК, е именно неравнопоставеното третиране на държавната и общинската собственост.

В обобщение може да се посочи, че при евентуално оспорване на закона пред Конституционния съд, има сериозни основания за обявяване на редица предлагани текстове за противоконституционни.

  1. Липсват доказателствата за връзката между големината на ВиК оператора и неговата финансова ефективност.

В страната функционират около 15 ВиК оператора (държавните и държавно-общинските ВиК оператори) изцяло на областен принцип. Към момента не е отчетена по – добра ефективност и по – добра оптимизация в работата на тези областни дружества. С предлаганата реформа, реално икономия от мащаба ще бъде отпадането на част от административния и технически персонал или специализирана техника. Това неминуемо ще доведе до влошаване на предоставяните услуги, в това число и времето за отстраняване на повреди и аварии.

  1. Във връзка с гореизложеното предлагаме в закона:

5.1. Да се предостави възможност на една обособена територия да оперират няколко ВиК дружества, като общините самостоятелно избират своя оператор. В закона ще трябва да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински дружества да продължат да функционират. Общините трябва да имат свобода на избор за управление на техните активи и предоставяне на услугата в дадена обособена територия. Когато общината има свобода да решава, тя най-добре ще прецени коя възможност е по – приемлива за нейното население – може да бъде и присъединяване към единния областен оператор.

5.2. По Асоциациите по ВиК (АВиК):

  • да се регламентира равнопоставеността на всички собственици, като се промени мнозинството за приемане на решенията – от ¾ да се определи на повече от ½ от присъстващите. На база 10-годишния опит можем да отчетем, че липсва равнопоставеност между държавата и общините. Към момента държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание на Асоциациите по ВиК (неотговарящ на притежаваните от нея активи). По същество това е „блокираща” квота при взимане на решения в АВиК дори те да са подкрепени от всички общини, притежаващи 65% от гласовете. Тази ситуация в повечето случаи демотивира общините в процеса на управление на своите активи. На практика МРРБ има многостепенна роля. Явява се като собственик на активи в Асоциацията по Вик, като собственик на ВиК дружествата (или на дялове) и като страна по сключените договори за възлагане дейности на ВиК операторите.
  • председател на АВиК да бъде избиран между кметовете на общини или областния управител по модела на Регионалните сдружения за управление на отпадъците. Предлагаме и всяка община да има право да излъчи свой представител в звеното към АВиК с цел ефективно подпомагане на председателя на АВиК при взимане на решения. Общините плащат вноски за издръжката на това звено (по чл. 17, ал. 2), а назначените служители от областния управител, не винаги познават проблемите на цялата територия, особено в отдалечените и малки общини. По принцип считаме, че трябва да бъдат осигурени условия АВиК да имат достатъчно експертен потенциал и ресурси, за да осъществяват управлението на ВиК активите – държавна и общинска собственост. Ако не се приема нашето предложение общините трябва да отпаднат от чл. 17, ал. 2.
  • да се допълнят правомощията на общото събрание на АВиК, като се предвиди, че приема, а не само да съгласуват Бизнес програмите на ВиК операторите, както и Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация.

Горните предложения са поради факта, че общините са собственици на голяма част от ВиК инфраструктурата и са обществено и политически отговорни за предоставянето на ВиК услуги, а са оставени да имат формална роля в процеса на вземане на решения в АВиК. Предлаганите от нас промени значително ще ускорят реформата във ВиК сектора по отношение на взимане на по-ефективни решения, целесъобразно инвестиране във ВиК системите и гарантиране на обществените интереси.

5.3. Създаване на нови норми, свързани с ангажимент от страна на ВиК операторите за поддръжка и обновяване на водоснабдителните и канализационните системи. Констатира се, че все повече намаляват задълженията на ВиК операторите за поддръжка на системите. Вече липсват норми за обновяване на системите, за програми и провеждане на мероприятия за намаляване загубите на вода и др. Чести са и случаите на съществено неизпълнение на договорите между Асоциациите по ВиК (АВиК) и ВиК операторите – неизпълнение нивата на договорните показатели за качество, на инвестиционните програми и др. В тази връзка настояваме да се разпишат конкретни ангажименти на ВиК операторите за инвестиране в поверената им инфраструктура с цел постигане на по-добра ефективност и подобряване на качеството на услугите.

Също така много често Асоциациите и общините не могат да задължат ВиК операторите да осигурят финансов ресурс, независимо че експлоатират съоръжения публична общинска или държавна собственост, за което събират съответни средства от ползвателите. Предимно това са държавни дружества с лоши финансови и икономически показатели, без сериозни възможности за инвестиране във ВиК системите. В същото време в Договорите за възлагането на дейностите на ВиК операторите съществува подобно условие (вкл. и в чл. 50 от Закона), което не винаги се спазва. Поради тази причина трябва да се даде свобода на общините по отношение на предоговаряне и сключване на анекси към Договорите, което не е в противоречие с действащото законодателство. В противен случай общините не могат да въздействат на управлението на ВиК системите и да контролират тяхното стопанисване и поддържане. Настоящата ситуация предизвиква често общините да влагат допълнителни средства за отстраняване на текущи аварии и повреди поради липсата на финансова обезпеченост на операторите. Това е така, тъй като общините, като собственици на активите предпочитат да осигурят услугата на населението, отколкото да попаднат в дългата процедура по търсене на отговорност чрез Областните управители към държавните ВиК дружества.

5.4. Диференциация на цената на предоставените ВиК услуги.

Да се въведе възможност за диференцирана цена за всяка една самостоятелна ВиК система или средна цена за група самостоятелни системи. Неприемливо е, където местната власт е съумяла да реализира проект за подобряване на ВиК услугите, потребителите да понасят по-висока цена на услугата само поради принципа за единна цена на ВиК услугите, предоставяни от един оператор.

  1. БЕЛЕЖКИ ПО КОНКРЕТНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ПРОЕКТ НА ЗВиК (редакция юни 2024 г.)
  2. По чл. 4 настояваме да отпадне изразът които съвпадат с административните области“, предвид мотивите, подробно представени в нашите принципни коментари.
  3. В чл. 7 (чл.9) предлагаме да се върне съществуващия текст в проекта на ЗВиК от 2020 г., че Министерският съвет или да са създаде нов текст в чл.9, ал.1, т. 1, че Министър на регионалното развитие и благоустройството приема Стратегия за развитие на водоснабдяването и канализацията в Р. България за десетгодишен период с основните цели, приоритетите, етапите, механизмите за определяне на тарифите, за да се гарантират разходно ориентирано ценообразуване за ползването на ВиК системите и услугите и финансовата устойчивост на ВиК операторите, необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на ВиК системите и за повишаване на качеството на ВиК услугите, и осъществява координация и контрол по изпълнението им. В страната съществува подобна Стратегия за периода 2014-2023 г. и е логично тя да бъде продължена за още 10 години. Този стратегически документ е необходим, тъй като следва да отразява предизвикателствата пред ВиК отрасъла, свързани с: огромен недостиг на финансов ресурс; режими на водоснабдяване в редица населени места; прогнозите за все по-чести засушавания, които поставят под рискове водоснабдяването в много населени места и др. Разработената стратегия следва да предложи решения по всички тези ключови констатации и проблеми в управлението и финансовото осигуряване на сектора.
  4. В чл. 11 се констатира, че е премахнато правото на Общинския съвет да изрязва становище и да съгласува бизнес плана (бизнес програмата). Предлагаме да се върне съществуващия текст в проекта на ЗВиК от 2020 г., както и да се добави ново правомощие на Общинските съвети, за съгласуване на Регионалния генерален план и други програми, свързани пряко с инвестиции в активи – публична общинска собственост.
  5. В чл. 14, ал.2, да се добави, че Асоциацията по ВиК:
  • Приема Бизнес плана (бизнес програмата) на ВиК оператора. По този начин ще има възможност за синхронизиране на капиталовите програми на общините с инвестиционните програми на съответните ВиК дружествата.
  • Приема Регионалните генерални планове по чл. 29, а не само, че ги съгласува. Чрез приемането от Общото събрание на АВиК на генералния план (частите, които пряко засягат общините) ще се постигне по-добра оперативност при планирането и реализацията на нови ВиК системи и качественото експлоатиране на сега действащите. В противен случай МРРБ ще може еднолично да определя какво ще се случва във ВиК сектора на територията на дадена община, без да се съобрази с нуждите на местното население, както и с препоръките на местната власт по места, които имат пряк поглед върху положението на ВиК сектора на местно ниво.
  1. В чл. 16, ал. 4 да се измени така: „(4) Решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК се взимат с мнозинство от повече от половината от гласовете на присъстващите по ал. 2.“

Мотивите за това наше предложение, подробно са представени в нашите принципни коментари.

  1. 6. В чл. 24, значително е ограничен обхватът на публичната общинска собственост за сметка на частната общинска собственост. Липсват мотиви защо прилежащите съоръжения на водоснабдителните и канализационните системи са изключени от кръга на публичната общинска собственост – т.е. ще се преобразуват по силата на закона в частна общинска собственост. Съобразно основните постулати на Конституцията, както и на Закона за общинската собственост публичната общинска собственост се ползва с особена закрила, предвид обстоятелството, че те се изграждат за задоволяване на обществени нужди от изключително голямо значение.
  2. В чл. 26, ал. 4 е отпаднала думата „безвъзмездно“. Липсват мотиви за предлаганата промяна и поради тази причина настояваме отново да се добави.
  3. В чл. 27, да се промени ал. 2, като думите “административна област“ се заменят с „обособена територия“. По този начин, общините, които са запазили своя статут на обособена територия ще имат право да приемат Регионален генерален план.
  4. В чл. 28, думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.
  5. В чл. 29, ал. 1, предлагаме Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация не само да се съгласуват, а и да бъдат приемани от Асоциациите по ВиК. В противен случай се оказва, че изработването и приемането на Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация остават, като запазено правомощие единствено за МРРБ. Регионалните генерални планове трябва да могат да се гласуват и приемат от всяка една община или по-конкретно общински съвет в съответната асоциация в частите, които пряко засягат територията на съответната община. Чрез приемането от всяка една община на генералния план за частите от него, които я засягат пряко, ще се постигне по-добра оперативност при процесите по планиране и реализация на нови ВиК системи и качественото експлоатиране на сега действащите. Без предлаганите промени МРРБ ще може еднолично да определя какво ще се случва във ВиК сектора на територията на дадена община, без да се съобрази с нуждите на местното население, както и с препоръките на местната власт по места, които имат пряк поглед върху положението на ВиК сектора на местно ниво.

Също така в края на изречението да се добави „и общинските съвети на съответните общини“.

  1. По чл. 31 относно единната цена на ВиК услугите. Резонно възниква въпросът защо за услугата „доставка на вода за питейно-битови цели” цената не може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от технологията на добиване и доставяне на водата? Ценообразуването с отчитане технологията на добиване и доставяне на водата отразява в пълна степен възможностите, които дава чл. 9 от Рамковата директива за водите, а именно да се вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област. С други думи ценообразуването за потребителите и на база технологията на добиване и доставяне на водата не противоречи на действащото европейско законодателство, а дори напротив – работи в посока на неговото най-адекватно прилагане, отчитайки икономическите последствия и географски и климатични условия на чувствителни територии, каквито са планинските и полупланинските такива с изградени системи за гравитачно водоснабдяване. Технологията за добиване и доставяне на вода в тези водоснабдителни системи е на помпажен или гравитачен принцип, като често включва и двата варианта, различни за всяко от населените места в отделните части от водоснабдителната система. При липса на свързаност на мрежата за водоснабдяване е недопустимо да има единна цена за потребителите, в смисъла в който тя се разбира в предлагания проект. Това противоречи освен на Рамковата директива за водите и на основните пазарни и икономически принципи.

Също така известен е факта, че във високопланинските населени места водата пристига на гравитачен принцип, т.е. не се използват допълнителни инсталации и съоръжения. В малките населени места не се използват пречиствателни инсталации, защото просто не са необходими. Съобразно разпоредбите на изготвения проект обаче, всички населени места в една област ще бъдат обединени в една обособена територия, която пък от своя страна ще бъде обслужвана от един ВиК оператор. Този оператор ще предоставя услуги по водоснабдяване и канализация на всичките си потребители на територията на цялата област на цени, определени от Комисията за регулиране на ВиК услугите (новообразуван орган). Комисията пък от своя страна ще определя цените чрез определяне на горна граница или на приходи и норми на възвръщаемост, като ще се отчитат и единните показатели за ефективност на ВиК операторите, изискванията за бъдещи капиталови разходи, както и показатели за финансова стабилност. 

Също така думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.

  1. В чл. 44, относно определяне на ВиК оператор, като капиталово търговско дружество, да се добави, че то може да бъде и обединение – Дружество по ЗЗД. Обръщаме и внимание, че в Закона липсват разпоредби за избиране на ВиК оператор по реда на Закона за концесиите, за което изразяваме нашето несъгласие.

Възможност да бъде обмислено и предложението общините, които вече са членове в АВиК да определят техен общ представител:

  • в управлението на ВиК дружеството, обслужващо тяхната територия и
  • в комисията по избор на управител на ВиК дружеството.

Също така в чл. 44 думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.

  1. В чл. 49, да се върнат разпоредбите от ЗВиК вариант 2020 г., където се регламентираше фонд „Сигурност на водоснабдяването“, като се включат и обекти със стратегическо общинско значение. Мотивите са посочени в нашите принципни коментари. Ако се обособят ясни критерии за функционирането и разходването на средствата от фонд „Сигурност на водоснабдяването“, той е изключително полезен финансов инструмент за реализацията на ВиК проекти.
  2. По Раздел ІІІ „Договор за възлагане на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите“ (чл. 50 и следващите).

14.1.Предлагаме да се предостави възможност на ВиК асоциациите да имат по-голяма свобода при сключването на договорите с ВиК операторите. Като цяло подкрепяме идеята за изготвянето на типови договори, в които ще залегнат минималните изискания за предоставяне на ВиК системите, но собствениците на ВиК системите следва да имат възможност да договарят и допълнителни условия, които да бъдат в полза както на качествената експлоатация на системите, в които са вложили ресурси, така и в полза на гражданите на съответната обособена територия.

Също така настояваме в Закона да се разпишат норми, свързани с отговорността от страна на ВиК операторите, за поддръжка и обновяване на ВиК системите съгласно мотивите, подробно представени в нашите принципни бележки. Във всички сключени договори има задължения за инвестиции от ВиК операторите и задължително ниво за срока на договора. От друга страна финансовото състояние на ВиК оператора не е известно на общините в АВиК, а единствено само на собственика на капитала – държавата в лицето на МРРБ.

14.2. Прави впечатление, че в чл. 52, ал. 1 е разписана възможността за „провеждане на процедура за определяне на концесионер по реда на Закона за концесиите“. Същевременно, не е изяснено от кога ще бъде възможно прилагането на Закона за концесиите. Текста на нормата е твърде неясен и се разбира, че концесията ще е възможна едва след изтичане на 30 годишния договор с ВиК оператор по чл. 50.

  1. По Раздел ІV „Стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите“ (чл. 55 и следващите). Безспорно един от проблемите към настоящият момент при стопанисването на голяма част от ВиК системите е именно неподдържането им или липсата на изграждане на нови от ВиК операторите. Поради тази причина настояваме да се разпишат ангажименти на ВиК операторите за инвестиране с цел постигане на по-добра ефективност и подобряване на качеството на услугата. ВиК операторите следва да поемат задължения за подобряване на ВиК системите, които експлоатират и от които ще реализират печалби. Необходимо е ВиК операторите да имат изготвен план за ремонт и поддръжка или изграждане на нови ВиК системи за цяла година, който да е част както от договора му с ВиК асоциацията, така и от бизнес плана на ВиК оператора.
  2. По раздел V „Присъединяване към ВиК системите“ (чл. 58 и следващите). Необходимо е да се прецизират разпоредбите, свързани с отговорността на ВиК операторите при осъществяване на контрола, свързан с качеството на питейната вода и дебита на водоизточниците, като отговорността им следва да се увеличи. Както и да се предвидят механизми в какви случаи те следва задължително да сигнализират както собствениците на ВиК системите, така и на ресорните органи за възникване на проблем във ВиК сектора и навременното му решаване.
  3. По чл. 71, ал. 7 не подкрепяме предложението, че обжалването на актовете на Комисията не спират тяхното изпълнение.
  4. По чл. 85, относно Бизнес програмите (стари Бизнес планове) на ВиК операторите, сме дали коментари в т. 2 и т. 3 в нашите конкретни бележки от настоящето становище.
  5. По чл. 91 настояваме параметрите на „социална поносимост на цената на ВиК услугите“ да бъдат определени в Закона, а не от Комисията за регулиране на ВиК услугите. Социална поносимост на цената следва по прозрачен и категоричен начин да гарантира по-справедливото ѝ заплащане в зависимост от това кой колко потребява и поради тази причина единствено законодателя трябва да определи какво се включва в това определение. Обръщаме внимание, че средният месечен доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от средния месечен доход на домакинствата в малките населени места и общини от същите тези области. Предвид че по-голямата част от домакинствата са в големите областни градове, съответно и средния месечен доход за едно домакинство за тази област ще бъде по-висок. Т.е. от една страна жителите на малките населени места и общини ще плащат цени за водоснабдителни и канализационни услуги за съоръжения, които те изобщо не използват (като помпени и пречиствателни станции) съгласно единната цена по чл. 31, а от друга страна показателя за социална поносимост много вероятно е да не отговаря на техния реален стандарт на живот. Като се вземат под внимание тези два компонента, ще се окаже, че част от потребители ще заплащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Именно поради тази причини част от общинските съвети и кметовете на общини в страната отказаха да включат управляваните от тях общински ВиК активи в досега съществуващите ВиК асоциации на областно равнище – за да избегнат заплащането на ненужно, а и несправедливо високи цени от техните граждани. Поради тази причина в чл. 31 е необходимо да се създаде механизъм, който да отчита различните начини на предоставяне на ВиК услугите на крайните потребителиТака предложения модел в настоящия проект на закона ще засегне жителите на районите с по-ниски доходи и по-нисък стандарт на живот и идеята, заложена по този начин в проекта на закона, за социална поносимост, е нереализуема.
  6. В чл. 96 да бъде разписан реда за обжалване на Общите условия, които се изготвят от МРРБ, и по които потребителите ще получават услугите от ВиК операторите.
  7. В чл. 108 без мотиви са отпаднали някои от нарушенията, съществуващи в ЗВиК 2020 г., като например: „не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролни органи“ и „възпрепятства упражняването на права“. Предлагаме те отново да бъдат разписани.
  8. По чл. 123 не подкрепяме новото предложение, че председателя на Асоциацията по ВиК издава наказателни постановления при административните нарушенията (по чл. 120) на база актовете за установяване, съставени от оправомощени от него длъжностни лица. По принцип АВиК са специфични юридически лица създадени по силата на закона за управление на системите публична собственост на държавата и общините. В тази връзка и поради липсата на специфичен експертен капацитет считаме, че те ще бъдат затруднени да бъдат и административно наказващ орган.
  9. Не подкрепяме §2 от Допълнителните разпоредби, където е предвидено, че „Не подлежат на осребряване по реда на чл.268, ал.1 от Търговския закон, не се включват в масата на несъстоятелност по чл.614, ал.1 от Търговския закон и не се осребряват по смисъла на чл.716 от Търговския закон имуществото и активите, предоставени на ВиК операторите, които са в ликвидация или в процедура по несъстоятелност, представляващи публична държавна и публична общинска собственост”. Това означава, по аргумент за противното, че активи, частна държавна и общинска собственост, предоставени от държава и общините чрез ВиК асоциациите на ВиК оператора, да могат да подлежат на осребряване по реда на чл.268, ал.1 от Търговския закон, да се включват в масата на несъстоятелност по чл.614, ал.1 от Търговския закон и да се осребряват по смисъла на чл.716 от Търговския закон ако ВиК операторът изпадне в ликвидация или несъстоятелност. Т.е. държавата и общините ще заплатят цената чрез свое стратегическо ВиК имущество за некачественото управление и лоши търговски практики на ВиК операторите. Като се вземе под внимание и ограниченият кръг на ВиК обектите, които са публична държавна/публична общинска собственост (коментарите ни по чл. 23), е налице съвсем осезателна възможност стратегически ВиК активи от обществено значение на държавата и общината да бъдат придобити от трети лица при възникване на хипотези на ликвидация и несъстоятелност на ВиК операторите и удовлетворяването на кредиторите чрез способи за принудителни събирания на вземания. За да се защитят държавните и обществените интереси трябва или да се разшири кръгът на публичната държавна/публичната общинска собственост върху повече ВиК обекти, или изобщо да се изключи държавната, респективно общинската собственост върху ВиК обекти да служи като способи за удовлетворяване на искания на кредитори на ВиК оператора и да се поставят под особена защита.
  10. В ПЗР да отпаднат следните параграфи (като се запази съдържанието на съществуващите членове от Закона за водите – чл. 198а, чл. 198б, чл. 198г и др.)
  • 7 – сключените от АВиК договори с ВиК операторите се привеждат в съответствие с този закон в 3 месечен срок от влизането му в сила.
  • 8 – в административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация) общините, които не са членове на АВиК по § 6, ал.1, се присъединяват към асоциацията в 3 месечен срок от влизането в сила на този закон.
  • 9 – собствениците на ВиК системи–публична собственост на прекратените обособени територии стават по силата на този закон членове на АВиК за обособената територия, към която са присъединени прекратените обособените територии.
  • 12 – Договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмета на общината по реда на Закона за водите се прекратяват по право след изтичане на 3 месеца от влизане в сила на закона. Предоставените за експлоатация ВиК системи и съоръжения се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 6 в 3 -месечен срок от влизането в сила на този закон
  • 14 – сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори за възлагане на дейности по управление, поддържане и експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги, за които е изпълнено условието на чл. 4 и чл.5, ал.2 т.е. условията за консолидация продължават действието си до прекратяването им, останалите трябва да предприемат действия за прекратяване.

Нормите във всички тези параграфи, както сме посочили в нашите принципни бележки, противоречат на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост – чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ) и на принципа за свободната стопанска инициатива – чл. 19, ал. 2 от КРБ, също така противоречат и на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОРИТАРОВА-КАСАБОВА,

В заключение отбелязваме, че е необходимо допълнително разглеждане на проблемите в настоящият проект на закон чрез широко публично обсъждане. В него следва да бъдат представени и взети под внимание становищата на всички заинтересовани страни –държавата и общините, през обществените организации в тази област и останалите собственици на ВиК системи и съоръжения, до крайните потребители, които ще заплащат цената на ВиК услугите. Създаването на принудителни политики от страна на държавата към местното самоуправление само ще направи кризата във ВиК сектора още по-дълбока, което в крайна смета ще рефлектира негативно върху всички български граждани.

Преди приемането на подобен закон е необходимо да бъде извършен задълбочен анализ на предимствата и недостатъците в осъществената реформа във ВиК сектора и оценка на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени.

С цел да не бъде спрян процеса по изпълнение на НПВУ предлагаме да бъдат инициирани заложените в Плана реформи чрез промени в сега действащите Закони в сектора (Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и др.). По този начин ще се осигури необходимото време за провеждане на обществен дебат по подготовката на нов Закон за ВиК.

Друг възможен подход е в процедура за промяна на НПВУ да бъдат внесени в него релевантни изменения на база коментарите и становищата на заинтересовани лица.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest