Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Даниил на Молебена в Голямата базилика в Плиска
Христос воскресе!
Ваше Високопреосвещенство,
Уважаеми представители на държавната и общинската власт,
Уважаеми представители на научната общественост,
Боголюбиви отци,
Обични в Господа братя и сестри,
С неизменно упование в Бога и в даруваното ни от Него спасение с Възкресението на нашия Господ, Богочовека Иисус Христос, в това истинско тържество на светлината и живота в нашия скръбен свят, днес отдаваме молитвена почит към този, който приобщи българския род към светата Христова Църква. Славословим и песнословим избрания от Бога равноапостолен владетел, поел историческата отговорност да причисли поверения му народ към благословената от Бога общност на избралите Христовата светлина, която надмогва всеки мрак (срв. Иоан 1:5) – богочовешката общност на тези, които се спасяват (срв. Деян. 2:47), намирайки в благодатния живот на Църквата избавление от „тъмнината от тоя век“ (Еф. 6:12). Денят на успението и църковната памет за светия равноапостолен Борис-Михаил – Покръстител български е благоприятен повод да осмислим всичко това и още много що се отнася до нашето Покръстване; цялото богатство на Божията милост, което се е изляло и което и днес продължава да се излива щедро върху нас, макар самите ние не винаги да си даваме ясна сметка за него.
Този решаващ избор – това не просто държавническо, но и светогледно и имащо отношение към вечността решение на светия наш Покръстител, нерядко са били подлагани на съмнение и дори охулване. И днес сред нас могат да се чуят гласове на осъждащи принадлежността ни към светото и спасително Православие, към вярата, която ни е съхранила през вековете и която и днес продължава да формира духовния, културния и цивилизационния облик на нашия народ. Ако обаче днес – почти дванадесет столетия след съдбоносния избор на княза Покръстител, ние откриваме нещо незадоволително в участта ни като народ и държава, несъвършенства и недъзи на нашето общество, то те могат да бъдат релевантни единствено към начина, по който самите ние осмисляме и въплъщаваме в живота си вечните истини на тази вяра, но в никакъв случай не и към самата православна вяра. Ако днес не харесваме това, което сме, то причината за това следва да потърсим в самите себе си, но съвсем не и във вярата, която според един от Христовите апостоли е била „веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 1:3), и за която друг от тях твърди, че тя е вярата, която води до „пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13).
Във визията и в най-съкровените молитви на свети Борис Покръстител България е трябвало да бъде християнска държава, държава на словото и духа, на книжовността и високата култура: държава, съизмерваща се с най-високите цивилизационни образци на своето време. И тази държава е била действително такава, както добре знаем от изворите за гражданската и за църковната ни история. Тази България може да бъде такава и днес, във времето, в което ние живеем, и това е нещо, което зависи на първо място и най-много от нас – далечните потомци на нашия равноапостолен владетел, стига да желаем това и да работим за това, в приемственост и в надграждане над стореното от всички строители на просъществувалото толкова дълго във времето наше скъпо земно отечество. Пръв наш небесен застъпник и молитвеник в тези наши благословени усилия ние винаги ще имаме в лицето на своя Покръстител, за когото още в десетото столетие, недълго след неговото блажено успение, Константинополският патриарх свети Николай Мистик свидетелства, че той „се намира сред светците на небето… и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала заради делото, което с помощта на Бога е сторил за българите, … за това, че е поставил основите на вярата, заради което и справедливо се почита“.
Всесърдечно благодарим и изказваме признателност на нашия обичен в Господа събрат – Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който си събра днес тук, за да отбележим изпълващите се през настоящата година 1160 години от Покръстването и 1170 години от създаването на първата българска азбука – глаголицата. Присъствието ни в Голямата базилика на славния град Плиска и нашата съборна молитва за светия Борис-Михаил са свидетелство за това, че неговият дух и неговите завети са живи и до днес; че положените от него основи на българската християнска Държава на духа са били здрави и надеждни, независимо от всички перипетии и обрати в нашата история. И това е така, защото градежът, започнат от него, е бил градеж не върху пясък, а „… върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък“ (Еф. 2:20).
По молитвите и небесното застъпничество на Всесветата Божия майка и всякога Дева Богородица, на светия равноапостолен Борис-Михаил Покръстител български и на всички Божии угодници, мирът и любовта на нашия Господ Иисус Христос и общението в Пресветия Дух да бъдат с всички нас!
Христос воскресе!
† ДАНИИЛ, Патриарх Български
