Румен Радев: България е заинтересована от сътрудничество с Казахстан
В ексклузивно интервю за агенция Kazinform президентът на България Румен Радев разказа за стратегическите инициативи на Средния коридор, бъдещите перспективи на Казахстан и България и сферите на сътрудничество с държавите от Централна Азия.
Наскоро Министерският съвет на България одобри проект на Меморандум за разбирателство между Казахстан и България в рамките на развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут. Как оценявате перспективите за задълбочаване на икономическото сътрудничество между нашите страни в този контекст?
— Средният коридор, официално наречен Транскаспийски международен транспортен маршрут, притежава значителен потенциал за укрепване на връзките между България и Казахстан в близко бъдеще. Като мултимодален търговски маршрут, свързващ Европа и Китай през Казахстан, Кавказ и Балканите, той придобива все по-голямо значение в контекста на глобалния геополитически пейзаж.
След намаляването на значението на Северния коридор – традиционен маршрут от Китай към Европа през Русия – в резултат на войната в Украйна и съпътстващия режим на санкции, международните превози на товари все по-активно се преориентират към алтернативния Среден коридор. През 2024 г. обемът на превоза на товари по този маршрут достигна 4,5 милиона тона, което е с около 65% повече в сравнение с предходната година и многократно надвишава показателя за 2021 г. (586 хиляди тона).
Благодарение на съществуващите сухопътни маршрути между България и Турция, както и морското съобщение през Черно море, свързващо българските пристанища Варна и Бургас с грузинското пристанище Поти, транспортната връзка между България и Казахстан има значителен потенциал за разширяване и увеличаване на обемите на превозите чрез използването на Средния коридор и неговото продължение в Балканите.
В този контекст Средният коридор представлява ключова стратегическа инициатива, способстваща развитието на перспективно сътрудничество между Република България и Република Казахстан. Той може да се разглежда и като логично продължение на трансевропейския транспортен коридор VIII, преминаващ през България, свързващ Северна Македония, Албания и Италия и играещ важна роля за осигуряване на връзката между Адриатическо и Черно море.
Средният коридор се основава преди всичко на съществуващата железопътна и пристанищна инфраструктура, но за пълноценното му реализиране са необходими допълнителни инвестиции и развитие. Страните, разположени по маршрута, предприемат активни стъпки, за да го позиционират като жизнеспособна алтернатива на Северния и Южния коридор. Сред тези мерки са модернизирането и разширяването на пристанищната, железопътната и автомобилната инфраструктура.
Без съмнение, нарастващото значение на Средния коридор ще доведе до задълбочаване на икономическото сътрудничество и разширяване на търговските връзки между нашите страни, които играят ключова роля в неговото развитие и функциониране. Освен това е важно да се осъзнае, че този маршрут представлява не само транспортен, но и енергиен, както и цифров коридор с огромен потенциал за по-нататъшен растеж.
За да се постигнат желаните резултати, е необходимо да се използва целия спектър от налични инструменти и да се осигури участието на всички заинтересовани страни не само на равнище държавни структури, но и в бизнес средите. По време на посещението ми в Казахстан ме придружава представителна бизнес делегация, в която влизат ръководители на водещи и успешни български компании, работещи в областта на транспорта, логистиката, енергетиката и информационните технологии.
В рамките на визитата в Астана ще се проведе бизнес форум, който ще стане платформа за установяване на преки контакти и делови връзки между компании от България и Казахстан. Това събитие ще допринесе за по-нататъшното развитие на Средния коридор и за укрепването на икономическите отношения между нашите страни.
Централна Азия все по-активно излиза на международната сцена като единен регион. Доколко България е заинтересована от разширяване на сътрудничеството не само с Казахстан, но и със страните от Централна Азия като цяло – например в областта на енергетиката или образованието?
— Окуражаващ е фактът, че страните от Централна Азия вече започнаха сътрудничество по въпросите на екологията и климатичните промени – проблеми, които през последните години имаха сериозни икономически и социални последици за региона.
Проблемът с водоснабдяването остава един от най-острите и засяга целия регион. Както и в много други части на света, страните от Централна Азия стигнаха до осъзнаването, че само чрез сътрудничество могат да бъдат постигнати реални резултати.
Водата играе ключова роля в живота на градовете, селското стопанство и енергетиката. В същото време, обилните валежи през последните години имаха катастрофални последствия: масовите наводнения нанесоха значителни щети, включително на селското стопанство. Съвместното преодоляване на последствията от тези климатични аномалии и обединяването на усилията за тяхното предотвратяване станаха солидна основа за развитие на по-тясно сътрудничество между страните от Централна Азия в геополитическите въпроси, икономическите и бизнес проектите, образователните програми и други сфери.
Бързо нарастващото геополитическо значение на Средния коридор, за което вече беше споменато по-рано, е още един важен фактор, който допринася за обединяването на усилията. Разширяването и модернизирането на съответната транспортна и логистична инфраструктура отговаря на интересите на всички участващи страни, а ползите от такова взаимодействие вече са очевидни. Както беше отбелязано, България е заинтересована от сътрудничество с държавите от Централна Азия с цел разширяване на връзките чрез Средния коридор. Този перспективен глобален маршрут има голям потенциал за превоз на значителни обеми товари.
Друга важна област на сътрудничество е енергетиката. Вече стартирахме проект за пренос на „зелена“ електроенергия от Азербайджан и други страни от Кавказ през Черно море към страните от Източна и Централна Европа. Подобен проект би могъл да се превърне в перспективна област за задълбочаване на партньорството на България с Централна Азия.
Също така важно направление е сътрудничеството в областта на образованието и човешките ресурси. Това е особено актуално, като се има предвид демографската ситуация в Европа, където се наблюдава застаряване на населението, докато в страните от Централна Азия живее младо, енергично поколение, заинтересовано от обучение и работа в страните от Европейския съюз. Вече започнахме сътрудничество с Узбекистан в тези области.
— Каква роля, според Вас, трябва да играят малките и средните държави в осигуряването на глобална стратегическа стабилност и диверсификация на външната политика?
— Този въпрос е изключително сложен и няма прости отговори. Въпреки това, формиращата се геополитическа ситуация, по всичко личи, създава за малките и средните държави по-благоприятни условия да заемат своето място във формиращия се нов международен ред, като играят ролята на важен балансиращ фактор и внасят разнообразие във външната политика.
В епохата на противопоставянето на две глобални свръхдержави такива държави само в изключителни случаи можеха да си позволят да не следват политиката на доминиращата страна.
Съвременната световна система, която се намира в етап на формиране и преход към многополярност, дава на малките и средните страни повече възможности за проява на гъвкавост и независимост във външнополитическите въпроси. Те получават възможност – както самостоятелно, така и в рамките на регионалното взаимодействие – да заявяват своите позиции и интереси, които не задължително съвпадат с интересите на големите държави.
Привързаността към принципите на ООН и нормите на международното право дава на такива държави както морално право, така и политическа защита, което им позволява да изразяват несъгласие и, поне в политическа форма, да се противопоставят на нарушенията на основания на правила международния ред.
— В кулоарите на 92-рата Генерална асамблея на Световната организация за здравето на животните Казахстан и България обсъдиха програма за развитие на промишлени млекопроизводителни ферми, която предвижда внос на племенни млекодайни едър рогат добитък от страните от Европейския съюз. Как се планира да се развива сътрудничеството с Казахстан в тази сфера по отношение на ветеринарната безопасност и логистиката при доставките на племенни едър рогат добитък?
България има сериозен опит в областта на промишленото млекопроизводство. На територията на страната ни се намира най-голямата млечна ферма в Източна Европа. Освен това в тази сфера активно работят научни и образователни институции от високо ниво. Интензивно се развиват и геномните технологии. Благодарение на тази база България има потенциал да се превърне в водещ партньор на Европа в обмена на племенни животни, технологии и успешни практики. В същото време създаването на логистични коридори за транспортиране на животни, организирани по начин, който гарантира ветеринарната безопасност, ще изисква сериозна и целенасочена работа. Това подчертава значението на сътрудничеството както при установяването на бизнес партньорства, така и при междуведомственото взаимодействие.
— Брюксел официално одобри преминаването на България към еврото от 1 януари 2026 г. Какви ключови икономически и социални промени очаквате от влизането в еврозоната? Как България планира да минимизира възможните рискове, свързани с тази стъпка?
От момента на присъединяването на България към Европейския съюз няколко правителства поставиха за цел присъединяването към еврозоната, което е и задължение на страната, заложено в Договора за присъединяване към ЕС. В средносрочен и дългосрочен план се очаква присъединяването към еврозоната да донесе значителни ползи за икономиката на България. Използването на еврото трябва да допринесе за повишаване на стабилността и финансовата интеграция на икономиката, привличането на по-голям обем чуждестранни инвестиции и откриването на нови търговски възможности.
Важно е обаче да се има предвид, че присъединяването към еврозоната ще засегне всеки гражданин на България. Последната анкета на Евробарометър, проведена от ЕС, показа, че 50% от българите са против приемането на еврото на този етап, докато 43% подкрепят тази стъпка. Съществуват опасения, че въвеждането на еврото може да доведе до ръст на цените, подобно на опита на някои страни, които вече са в еврозоната.
Ето защо подкрепата на обществото е от принципно значение за успешната реализация на тази мащабна трансформация. Тя може да бъде постигната само при условие на сериозна ангажираност от страна на отговорните институции – не чрез императивен политически тон, а чрез реални действия, насочени към предотвратяване на всякакви опити за недобросъвестни пазарни спекулации с потребителските цени. Дълбокият анализ на социалните и икономическите последици от приемането на еврото, както и съответните институционални мерки, са не по-малко важни и именно на това разчитат гражданите на България.
автор: Адель Харламова
източник: www.inform.kz
