Проф. Салчев: Аз съобщих на Стойчо Кацаров, че е в списъка на „Пирогов“ с цироза, Балтов не аз уволнявам

Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 17-ти юли 2021 г., заяви позиции по следните теми:

Опитва ли се някой да го „изчегърта“ като управител на НЗОК?

      „Кой и защо иска да Ви „изчегърта“?“, попита водещата Илиана Беновска. Петко Салчев отговори, че няма такова усещане. Водещата продължи, че „Пирогов“ и БЛС искат неговата оставка. Той уточни, че „Пирогов“ само са снели доверие. Салчев заяви, че си върши работата в рамките на закона и спокоен.

Уволнението на проф. Балтов от директорския пост на „Пирогов“. Твърденията за нередности в „Пирогов“.

    „Тук беше Стойчо Кацаров и се опитвахме да уточним той фиктивен пациент ли е бил, използвал ли е пътека, която не е заплатил. Той настоя да Ви помоля да ми дадете контакт на тези 403 пациенти, които са ползвали клинична пътека чернодробна цироза, ще ми ги дадете ли?“, попита водещата. Петко Салчев отговори, че това са лични данни и не може да ги дава на трети лица. Той уточни, че 6 човека са потвърдили с анкета, че са били фиктивни пациенти на „Пирогов“ и данните са предадени на прокуратурата, защото НЗОК не е разследващ орган.

    „Тоест Вие сте анкетирали произволин 6 души, а не всички 403?“, попита водещата. Салчев отговори, че наистина е така, те са избрани на случаен принцип от контрольорите на касата. Един от тези хора се е обадил по собствена инициатива. Той уточни при всички клинични пътеки, дори да има един случай на фиктивен пациент, се изисква прекратяване на договора по съответната клинична пътека.

    „А защо трябва да прекратявате договора, след като в Националния рамков договор е предвидена санкция?“, попита Беновска. Събеседникът ѝ отговори, че това е част от санкционния режим.

      Беновска зададе въпрос от чата: „Знаете ли какво е незавършена клинична пътека и ако не се завърши една диагностична процедура, прекратява ли се договора, или се налага санкция? Доколкото ми е известно вашите контрольори искат да прекратят на „Пирогов“ клиничната пътека, а в Националния рамков договор е предвидена санкция?“. Петко Салчев отговори, че има няколко варианта, каквото преценят юристите на НЗОК, това ще бъде приложено. Първо обаче трябва да се разгледа възражението от проф. Балтов. Той не приема това, което е направено от контрольорите на НЗОК. Това възражение трябва да бъде разгледано в 7 дневен срок. Ако възражението не се приеме, тогава се налагат санкции. Тези санкции могат да бъдат най-различни. Петко Салчев обясни, че една клинична пътека може да не бъде довършена, този ред е описан. Но тук не се говори за недовършена клинична пътека. „Сам доц. Атанасов каза, че някаква лъжа е извършена, аз не мога да коментирам кой каква лъжа е извършил!“, каза управителят на НЗОК.

   „Тоест не обявявате в момента, че ще се прекрати договора по тази клинична пътека?“, уточни водещата. Събеседникът ѝ отговори, че не обявява. „И не обявявате и другата хипотеза, че налагате финансови санкции?“, продължи Беновска. Управителят на НЗОК отговори, че първо трябва да приключат всички процедури и след това ще стане ясно какви санкции ще се наложат. НЗОК винаги е спазвала както Закона за здравно осигуряване, така и Националния рамков договор.

    „В такъв случай справедливо ли беше уволнен проф. Балтов, тъй като едва вчера е подал възражение и след 10 календарни дни НЗОК ще се произнесете дали приемате възражението?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че не той е работодател на проф. Балтов и въпросът не е към него.

    „Разговаряли ли сте със Стойчо Кацаров дали е подписал документ, че изразява съгласие да бъде хоспитализиран по работна диагноза чернодробна цироза, която е предстояла да бъде уточнена?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че е изпратил протокола и единственото, за което е говорил с Кацаров, е че има съвпадение с неговото име. Водещата помоли събеседника си да уточни какво има предвид. Проф. Салчев обясни, че е съобщил на Стойчо Кацаров, че името му фигурира в списъка с пациенти на „Порогов“, които са диагностицирани с чернодробна цироза или бъбречна недостатъчност.

   „Ще се занимаете ли с прегледа на документите, които е или не е подписал Стойчо Кацаров, защото този случай стана обществено известен и чувствителен?“, попита Беновска. Гостът ѝ отговори, че това не е работа на НЗОК.

     Петко Салчев обясни, че част от документите са предадени на прокуратурата, но не знае дали има образувано досъдебно производство. Освен това има и други агенции, които трябва да се заемат със случая, като НАП, АДФИ и т.н.

Проблемът с липсата на пътеки за следболнична помощ.

   „И самият проф. Балтов, и неговият заместник проф. Габровски казаха, че е публично известен фактът, че тъй като няма пътеки за следболнична помощ за долекуване от ковид, а и ковидът е ново явление, всички болници постъпват така, защото искат да доизлекуват пациентите!“, продължи Беновска. Петко Салчев отговори, че още в края на миналата година е предложил да се състави алгоритъм за дългосрочна и координирана грижа за наблюдение на пациенти, които са изкарали ковид. Дошло е само едно предложение за клинична пътека по рехабилитация, която обаче не покрива всички възможни варианти. Освен това НЗОК не може сама да създаде пътека, това трябва да бъде договорено с БЛС.

   Петко Салчев заяви: „Това се отнася не само до пациентите с ковид. Моята цел е да се създаде реален алгоритъм, така че всички части на системата да осигуряват дългосрочна и координирана грижа, а не да работим сепарирано! Това е моята бъдеща цел!“.

   „Но защо никой от вашите предшественици не постави въроса за следболничната помощ?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че всъщност този въпросът е бил поставян и от предишните управители на НЗОК. Но функцията на управителя е само да призовава медицинската общност да се заеме с въпроса.

    „Кой има интерес да не се излекуват пациентите?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че не става дума за интерес, а за неорганизираност на здравната система в тази посока. И в другите здравни системи в Европа има такива проблеми. „От моя страна каквото трябва да се направи, съм го направил!“, категоричен бе Салчев.

Електронизацията на здравеопазването.

    „Каква мисия си поставяте до края на мандата си?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че целта му е пълна електронизация на здравеопазването, работа в онлайн среда на всички системи в здравеопазването, което ще премахне бариерите между различните нива на медицинската помощ.

Платформата, чрез която пациентите могат да разглеждат своето досие.

    Петко Салчев заяви, че приложението работи, очакват се сигнали от пациентите. „Но тези опции за достъп не са най-достъпни за застаряващото, не само в България, но и в световен мащаб за съжаление, население!“, продължи Беновска. Салчев отговори: „Щом застаряващото население може да говори чрез интернет с близките си зад океана, тогава може да се справи и с този проблем!“.

    Петко Салчев обясни, че често се получават сигнали, но когато поискат това да стане официално, се появява страх у пациента да не би след това нещо да му се случи. Пациентите имат права, но и отговорности.

Оказва ли се натиск върху комисиите в НЗОК?

    Водещата зададе въпрос та зрители: „Задавате ли директен или индиректен натиск на комисиите в НЗОК и на арбитражните комисии в РЗОК чрез провежданите онлайн заседания и лично на служителите?“. Петко Салчев отговори, че не участва в онлайн заседания на комисиите. Той добави, че ако някой твърди, че му е оказан натиск, да изпрати сигнал до органите. Управителят на НЗОК каза, че има доверие на всички експерти и контрольори.

Проблемите с някои от системите в НЗОК.

    „Прекратен ли е договорът на НЗОК с „Информационно обслужване“ и какви последици влече това след себе си? Защо системите на НЗОК БУЛ и ХОСП създават постоянно проблеми на договорните партньори и отчетите не се подават своевременно?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че наистина има проблем с тези системи. Той продължи, че договорът не е прекратен. От „Информационно осигуряване“ продължават да работят, за да синхронизират множеството различни системи, които са създавани от различни фирми през годините, за да се електронизира здравеопазването.

   „А лекарите не се ли превръщат в едни администратори?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че точно затова говорим за електронизация, за да се намали така наречената „хартиена работа“. „Но аз смятам, че всеки трябва да изпълнява и определените административни задачи!“, добави той.

Проверките за злоупотреби в лечебните заведения.

    Петко Салчев обясни, че вече са в съдебна фаза с болница „Лозенец“. Имало е прокурорска преписка, която е била прекратена, самият той е обжалвал това прекратяване. Управителят на НЗОК заяви, че всички болници се проверяват по съответния ред. Има си специални алгоритми за проверките. Ползва се оценка на риска за съответните болници. Когато се забележи, че има натрупване на повтарящи се случаи, които не могат да се обяснят, се подава сигнал и започва проверка.

    „Правен ли е анализ на финансовите загуби на НЗОК вследствие контрола, който се извършва от НЗОК и колко дела са загубени?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че има и спечелени дела, има и загубени, но не може да каже точното съотношение. Той се ангажира да предостави тази информация. „Имаме загубени дела в минал период, които не засягат мое управление!“, добави той.

Лечението в чужбина.

    „Колко пациенти от началото на мандата Ви, къде и в какви размери са финансирани, за да потърсят лечение в чужбина?“, попита Беновска. Петко Салчев отговори, че има няколко начина за лечение в чужбина. Единият е чрез директно плащане на лечебните заведения в ЕС, другите са при възстановяване на разходи. Има пациенти, лекувани извън ЕС, някои от тези страни също приемат директно плащане. Петко Салчев обясни: „Смятам, че всички, които са подали заявления, независимо под каква форма, на всички се отговори във възможно най-кратък срок. Там, където имаме затруднения, не от наша страна, защото за всяко лечение чакаме офертите от чужбина, имаме тези забавяния, но се стремим да ги уреждаме бързо. Ще предоставим данните! Част от плащанията за децата в чужбина се покриват от бюджета на държавата чрез трасфер. Всички смятат, че тези пари излизат едва ли не от бюджета на НЗОК, но не е така. Тези пари се прехвърлят с трансфер, ние непрекъснато поддържаме контакт с колегите от МЗ и МФ, уведомяваме ги за тези големи плащания и те се стремят по някакъв начин да осигуряват тези средства!“. Така завърши разговорът между Петко Салчев и Илиана Беновска в „Беновска пита“ във facebook.com/iliana.benovska и в youtube.com/Беновска пита-Радио К2 и  по Радио К2 на 93.9MHz на 17-ти юли 2021 г.

Pin It on Pinterest