Проф. д-р Миглена Темелкова: През последните години висшето образование в България се лута между няколко модела

Президентът на EURASHE, политици и десетки ректори обсъдиха бъдещето на професионалното висше образование в Бълагрия, заедно с представители на работдателски организации, на кръгла маса под надслов „Професионалното висше образование в България – пътна карта за развитието му и приоритет за държавата?“

На 11 септември 2021 година в зала 10 на НДК се проведе кръгла маса на тема „Професионалното висше образование в България – пътна карта за развитието му и приоритет за държавата?“. Официални гости на събитието бяха президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), народни представители от комисията по образованието и науката, зам.-министърът на образованието и науката, както и президентът на Европейската асоциация на професионалните висши училища – Армандо Пирес. На срещата присъстваха с изключителна тежест представители на Българска стопанска камара, на Българска търговско-промишлена палата и на „Сименс България“. По въпросите, поставени пред бъдещето на българското професионално висше образование, значимо участие взеха ректорът на Софийски университет и председател на Ректорския съвет, Анастас Герджиков, ректорите на професионални и научно-излседователски висши училища и университети в страната.

Проф. Миглена Темелкова откри кръглата маса с приветствие: Уважаеми г-н Президент, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема г-жо заместник-министър на образованието и науката, уважаеми г-н съветник на министъра на образованието и науката, уважаеми г-н президент на Европейската асоциация на професионалното висше образование, уважаеми колеги ректори, уважаеми представители на медиите, позволете ми да открия днешната кръгла маса, която е под надслов „Професионалното висше образование в България – пътна карта за развитието му и приоритет за държавата?“. Настоящият форум е част от събитията през юбилейната 140-та година на ВУТП.

„В последните години българското висше образование се лута между моделите на тясната теоритизация, на практико-приложността, а днес и на интердисциплинарността, хибридното обучение и споделянето на ресурси. Общият мотив, който ни даде основание да провокираме срещата-дискусия, е дългогодишният дебат върху темата, „Какви трябва да бъдта българските висшисти?” – широкоспектърно подготвени специалисти, които интегрират в обучението си аналитично хуманитарно мислене, готови да реагират на измененията на средата или висококвалифицирани кадри с тясна профилирана подготовка и интегриращи в обучението специфични практически знания, умения и компетенции. Докато ние в образователните среди дискутираме тези въпроси, като всяко едно от висшите училища се стремеше да интегрира различни подходи, отговорът дойде с появата на Стратегията за висшето образование за периода 2021-2030-та година. В нея е дефинирана ясната специфика на висшите училища, а те са изследователски, образователни и професионално ориентирани. С особена актуалност звучи и приемането на методика за определяне на научноизлседователските висши училища. На фона на тази реалност, която насочва финансирането към само едни университети, пистата на висшите училища, които предлагат специализирано висше образование, е отрязана“, каза проф. д-р Миглена Темелкова. Тя цитира икономиста Е.Ф. Шумахер, според когото, „малкото е красиво“, защото локализацията е съвременният отговор на вредите, които нанася глобализацията.

„Вероятно в далечната 1881 г., когато е създадено Висшето училище по телекомуникации и пощи, никой не си е представял, че ще комуникираме за секунди от единия до другия край на Земята, така че този пример за развитие е пример за това как правилното образование и точната наука са в основата на човешкото развитие“, сподели Проф. Генка Петрова, зам.-министър на образованието. „Моето лично виждане е, че първо е науката, после е образованието и след това идва приложната част. Без наука, ние сме изгубени в бъдещото развитие на нашите професии, защото всяко едно образование и всяка наука трябва да виждат много напред в бъдещето, за да могат да подготвят специалисти, които да предвиждат промените на средата. Обучението трябва да създаде един общ фундамент на хора-визионери. Обичам да казвам на моите студенти, че когато завършвах своето висше образование, 99% от лекарствата, с които работим днес, тогава не съществуваха. Ако нямахме фундамента на образованието, по който да мислим, днес нямаше да се справим с това, което практиката и професията ни предлага. Науката, образованието и професионалното образование трябва да вървят заедно , те са част от една обща конструкция.“

Прездиентът на Европейската асоциация за специализирано висше образование EURASHE, Армандо Пирес, в която ВУТП е единствен член от България, сподели, че в органзиация са все по-ангажирани с научно-изследователската дейност и нейните иновационни спектри на европейското равнище, имаме съвсем скорошни приноси към развитието на европейското научно-излседователско пространство. Ние имаме нашата гледна точка върху бъдещето на образованието и уменията на бъдещето, които са – заздравяване на партньорствата и социалните измерения. Днес живеем във време на историческа трансформация, с новите предизвикателства и с промяната на развитието и сътрудничеството. Когато говорим за професионално висше образование, имаме предвид – разнообразие, с различни пътеки пред завършилите студенти, максимално близки до трудовия пазар.

„За да има всеки възможност да се изяви там, където е най-силен. Защото при сегашната рейтингова система, ако вашето висше училище има високо качество на образованието, висока реализация на завършилите, по-добри контакти с бизнеса, обаче няма много високи научни резултати, то няма никакъв шанс, защото трябва да се съревновава с тези, които имат високи научни резултати. Идеята на това разделение преди шест, седем години, когато го замисляха беше, да позволим всеки да се съревновава с тези, които са като него“, каза ректорът на Софийски университет, Анастас Герджиков.

Към дискусията, свързана със специализираното висше образование интерес проявиха президентът Георги Първанов (2002-2012 г.), почетният ректор на УНСС проф. д-р Борислав Борисов, общественици, представители на различни неправителствени организации.

Pin It on Pinterest