Проф. д-р Миглена Темелкова: Ако държавата няма адекватна реакция, сме на път да получим нещо, което категорично не желаем – национално висше образование на две скорости

Президентът на европейската асоциация на професионалните висши училища
EURASHE – Армандо Пирес, заместник министърът на образованието и науката
– проф. Генка Петрова, председателят на Съвета на ректорите – проф.
Анастас Герджиков, ръководители и експерти от националните
работодателски организации, народни представители, видни общественици и
над 30 ректори взеха участие днес в кръглата маса в Националния дворец
на културата, организирана от Висше училище по телекомуникации и пощи,
под надслов „Професионалното висше образование в България – пътна карта
за развитието му и приоритет за държавата“.

Форумът бе част от събитията, организирани по повод 140-тата годишнина
от създаването на Държавното телеграфо-пощенско училище, което става с
указ на княз Александър Батенберг през 1881г. Именно негов правоприемник
днес се явява Висшето училище по телекомуникации и пощи.

Според участниците във форума, висшето образование в исторически план и
световен мащаб винаги е избирало между два подхода – да създава
всестранно подготвени личности с широкоспектърно мислене и разностранни
интереси, които да формират насоките на бъдещите обществени процеси или
специалисти, които с тясно профилираната си професионална подготовка да
обслужват ниското и средно управленско ниво в реалния и публичния сектор
и да служат като двигател на икономиките на съответните държави.Именно
затова, според участниците дебатът накъде да поеме българското висше
образование винаги се е формирал като дилема между тези две тенденции.

Със законовото обособяването на научноизследователските университети и с
приемане на модела за тяхното допълнително финансиране, чрез европейски
и национални механизми в предходните месеци, едната писта на българското
висше образование вече е ясно очертана. Другата обаче все още е заложена
единствено като тенденция в приетата в края на 2020 г. Стратегия за
развитие на висшето образование за периода 2021- 2030г., която съдържа и
редица текстове, които изискват допълнително прецизиране и корекции,
защото противоречат на националните академични традиции и безкритичното
им възприемане би довело до срив в системата на професионалното
образование, което е голямото опасение на част от представителите на
този тип висши училища.

Те поискаха в спешен порядък да се създадат ясни правила, по които
желаещите да се развиват в тази посока висши училища да бъдат мотивирани
да го направят, още повече, че именно този тип висши училища се явяват и
основен двигател на икономиките на регионите, в която област България
трябва да догонва останалите страни-членки на Европейския съюз,  нещо,
което акцентира в изказването си и гостът – Армандо Пирес, давайки като
положителен пример Финландия, Португалия и Естония, където вследствие на
развитието на професионалното висше образование се е стигнало до много
по-силен икономически растеж през последните години.

Домакините в лицето на ректора на ВУТП проф. д-р Миглена Темелкова
изразиха притесненията на ръководствата на много висши училища:
„Изказваме напълно добронамереното си опасение, че ако държавата няма
бърза и адекватна реакция за определяне на правила на функциониране и
справедливо финансиране, сме на път да получим нещо, което категорично
не желаем – национално висше образование на две скорости. Липсата на
правила, които да отчитат предимствата на професионалните висши училища
в силните за тях области създава предпоставки за противопоставянето на
отделните висши училища, което не може да е крайният резултат на
предлаганите реформи.“

Председателят на Съвета на ректорите – проф. Анастас Герджиков посочи,
че обособяването на научноизследователски, образователни и професионални
висши училища, което е заложено като цел в Стратегията е замислено
именно като средство за премахването на тези дисбаланси, чрез даването
на възможност отделните висши училища, да се съпоставят и съревновават
помежду си на основа на областите, в които всеки тип висше училище е
най-силно, според техните предимства и качества. По сегашният модел
научноизследователските висши училища се конкурират с всички останали
именно на основание постиженията, в които те доминират и това е отразено
в структурата на Рейтинговата система на висшите училища, служеща като
база за финансирането от страна на държавата. „Това не е правилно“ –
допълни той – „Трябва да се създаде възможност всеки да се изяви там,
където е най-силен. Може едно висше училище да има качество на даваното
образование, висока степен наразпознаваемост от бизнеса, чудесна
реализация на пазара на труда на възпитаниците му, но да няма високи
научни резултати или е пък да е профилирано в област, където по-трудно
се постигат такива и като последица то няма никакъв реален шанс да се
конкурира с останалите. Това положение е неприемливо и трябва да се
коригира, преди да е станало твърде късно.“

Професор Герджиков заяви, че донякъде държавата е прибързала, като е
обявила първо кои са научноизследователските университети, а едва
впоследствие е отложила  моделирането на другата част на системата.
„Идеята беше точно обратната – първо да се определят
научноизследователски професионални направления и в рамките на
конкретното направление да се види кои са университетите, които имат
най-високи научноизследователски резултати. Едва тогава да се установи,
в кои университети са натрупани най-силни резултати и на тази база да
стане определянето им за научноизследователски.“

Разделянето на висшите училища по формулираните от участниците на
кръглата маса критерии е наложително и справедливо. Така може да се
окаже, че някои, които са назад в класирането по един критерии са първи
в своята област“ – обобщи той.

Представителите на работодателските организации отчетоха напредъка,
който държавата е направила при моделирането на правила, по които
бизнеса да участва в образователния процес, защото именно той е
най-силно заинтересован от качествения краен продукт и от уменията на
завършващите студенти. Същевременно обаче отчете и че в много висши
училища се имитират усилия при напасването на образователните програми и
учебните планове както и в други области на преподаването и обучението.
Това не способства за формирането на доверие между работодатели и
университети. От името на своите членове те поискаха осигуряването на
ефективен контролен механизъм от страна на държавата за наблюдение дали
е налице реално сътрудничество, който да работи чрез системите за
атестация на преподавателите, засиления контрол върху научната им
продукция и качеството на предлаганото обучение, както и да се отразява
много по обективно в процедурите по акредитация.

Pin It on Pinterest