Правителството одобри резултатите от неформалния съвет на министрите на транспорта на ЕС

Правителството одобри резултатите от неформалния съвет на министрите на транспорта на Европейския съюз.

Той се проведе в периода 10-11 март в гр. Опатия, Република Хърватия.

В рамките на срещата бяха дискутирани темите за укрепване на вътрешния пазар чрез по-нататъшна цифровизация, инвестирането в бъдещето на морските професии и създаване на условия за устойчиви морски транспортни решения за намаляване на емисиите на парниковите газове.

В рамките на сесията българската страна посочи, че голямо предизвикателство пред промишлеността е разработването и предлагането в световен мащаб на алтернативни горива, нови зелени технологии и енергийни източници, неутрални по отношение на въглеродните емисии. България счита, че преминаването към интелигентни и сигурни превози с нулеви емисии изисква радикална промяна в цялата морска индустрия и нейната верига на доставки от производителите на горива до екипажа на борда.

По време на заседанието представителите на държавите членки обобщиха резултатите от дискусиите и приеха съвместна Декларация „Секторът на водния транспорт в ЕС – бъдещи перспективи“, която дава насоки за развитието на морските политики до 2030 г., в контекста на защита на околната среда, с акцент продължаване на борбата за намаляването на емисиите на парникови газове от корабите и бъдеща цифровизация в морския и речен транспорт.

Правителството одобри също така резултатите от българското участие в неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на
Европейския съюз, част „Научни изследвания“, проведена на 7 април. По време на заседанието представителите на държавите членки на Съюза и на Норвегия и Швейцария дискутираха темата за ролята на европейските научни изследвания и иновации в отговор на пандемията от коронавирус.

Представителите на държавите членки обмениха кратка информация за предприетите от всяка страна мерки в научноизследователски и иновационен план, като в същото време приветстваха координираната инициатива на службите на Европейската комисия (ЕК) в процеса на съставяне на план за действие с краткосрочни мерки. Държавите членки се обединиха около нуждата от координираното сътрудничество в научните изследвания и иновациите. Особен фокус бе поставен върху дейностите за отворената наука – осигуряване на свободен достъп до научни данни и резултати от изследвания върху коронавируса и нуждата от избягване на фрагментация и дублиране в изследванията. Държавите членки призоваха за полагане на допълнителни усилия в мобилизирането на научния потенциал в Европа. По време на дискусията България подкрепи плана за действие, представен от Комисията, като се фокусира върху ролята на отворената наука.

Заместник-министър Карина Ангелиева подчерта нуждата от стратегическа независимост на Европа и от достатъчен брой учени в базови области на биологията, химията, данните и др. в редица държави членки. Тя обърна внимание на необходимостта от по-голяма ефективност и въздействие на инвестициите в научните изследвания и иновации, при които да се избягва фрагментацията и дублирането на усилията и ресурсите. Заместник-министърът информира останалите участници, че България в момента картографира наличния научен капацитет, вкл. по отношение на инфраструктурата и оборудването, и наблегна на важността на ефективната комуникация с научната общност и обществото като цяло. Становището на България бе, че европейското финансиране за научни изследвания и иновации не трябва да бъде намалявано.

Заместник-министър Ангелиева подчерта потребностите от административна гъвкавост за осигуряване на по-бърз процес на финансиране и по-леки административни изисквания в поканите за проектни предложения, свързани с Covid-19, както и от ускоряване на иновациите, основани на научни и фундаментални изследвания, включително и подкрепата за млади научни изследователи. Според нея отворената наука е начин за справяне с големите бъдещи предизвикателства, като същевременно се гарантират икономическите интереси на ЕС.

Pin It on Pinterest