Пламен Димитров: Пожелавам на премиера Борисов да чува синдикатите, а на бизнеса – мъдри решения

Пламен Димитров, президент на КНСБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ заяви позиции по следните теми:

Пожеланията на Илиана Беновска по повод 30-та годишнина на КНСБ.

    „И имам честта да посрещна един водач на юбиляр, преди празника утре и да Ви пожелая сърдечно на тази 30 годишнина, която звучи солидно, но все още младежка възраст в житейския смисъл на думата, КНСБ все още да има политически, синдикален и човешки тестостерон, за да може да решава проблемите на онези, които е призван да защитава, а това сме ние, работещите!“, пожела в началото на предаването водещата Илиана Беновска на своя събеседник по повод 30 годишнината на КНСБ. Пламен Димитров отговори: „Аз мисля, че мисията и ценностите на синдикатите, които в България имат 140 годишна история, след Освобождението от турско робство новата Търновска конституция провъзгласява правото на сдружаване и започват да се роят синдикални структури, та оттогава още ценността на свободата, справедливостта и солидарността, което между другото са ценности, ако се замислите, и на основните водещи политически семейства в Европа, са в основата на синдикалното сдружаване. Хората искат правото свободно да могат да се сдружат, заедно солидарно да си помогнат и когато има нужда да направят необходимото за своите доходи, да се борят за тях!“.

Позициите на КНСБ по „Зелената сделка“.

    „Сега в петък бяхте се събрали, стиснахте си ръцете заедно с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, с всички ръководители на браншови организации, които са свързани с енергетиката, рудодобива и т.н. и поставихте много сериозно условие на правителството, че „Зелената сделка“ не може да се извърши, ако мога така да се изразя, стихийно и безпланово. Може ли да поясните две неща, на първо място, аз Ви попитах – във възраженията си вие „Bulexit“ ли искате, да излезе България от ЕС, и на второ място сваляне на това правителство ли?“ , попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че синдикатите не искат излизане на страната ни от ЕС, а българите, макар и с леко намаление, подкрепят членството на България в ЕС. Той продължи, че синдикатите не се интересуват от политическата власт, не се интересуват от това кой управлява, а как управлява. „Как да не се интересувате кой управлява?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й поясни, че управляващите трябва да бъдат демократично избрани и да управляват по начин, по който хората очакват от тях. „Между другото, за да се самооборя, два пъти се е случвало да участваме в тези 30 години – стачката срещу Луканов и стачката срещу Жан Виденов. Но това са изключения!“, добави той.

    „Но тук в момента не искате да сваляте Бойко Борисов?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори: „В никакъв случай! Напротив, аз смятам, че това, което правим, по-скоро ще даде информираност на гражданите, на всички съсловия, всички сектори и ще мобилизира всички институции в търсене на общи решения, защото не е никак лека битката, която предстои и трябва кураж и сила!“. Той продължи, че България, заедно с Полша, която вече го е направила, не трябва да подкрепя това намаляване на въглеродните емисии с 50% или 55% до 2030 г. Според него очевидно през 2050 г. ще се търсят нулеви емисии и вече има общо съгласие по това, но до 2030 г. е прекалено кратък срокът и страната ни няма как да намери заместващи мощности. Президентът на КНСБ подчерта, че е много важно също така да се намери необходимия ресурс, за да може зеленият преход и дигиталната трансформация към нещо работещо, което дава добри доходи, да се случат.

   „Но вие предлагахте един орган да се направи!“, продължи водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че това е един механизъм, който трябва да осигури консенсус. Той продължи, че предлаганото работно име на този орган е Национален борд за справедлив и устойчив преход, предложено на работодателите и на премиера. „Той прие ли ви между другото премиерът, в течение ли е?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че с Борисов са водени разговори още преди Коледа, след това с Томислав Дончев е имало по-детайлни дебати кой и как трябва да участва. „А работодателите на какво разстояние са от тази идея?“, продължи водещата. Гостът й отговори: „Аз смятам, че те вече се приближиха доста и застанаха зад нея миналата седмица, когато бяхме пак при Дончев! Така че аз очаквам буквално в следващите дни да се обяви подобна формула, идеята е изпълнителната, законодателната власт и президентската институция, тоест властите, които са представителин и народът по някакъв начин им е дал съответната легитимация, заедно с научната мисъл, с бизнеса и с труда заедно да започнат да генерират решения час по-скоро, защото март месец е утре, а тогава ще се приеме този закон за климата!“.

   „Колко време търпение ще имате да съобрази правителството какви ефективни действия да направи, за да се конституира подобен орган и той да заработи с пълна пара?“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че до средата на март ще излезе първият проектозакон за климата, който е сърцевината на тази сделка и ако там не покажем характер, после ще бъде късно.

Бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток 2“.

    „Споменахте преди малко работодателите, искам да влезем и в тази тема, защото преди Нова година стана дума за 40 точки, които започнахте синдикати, работодатели и правителство да обсъждате заедно с Томислав Дончев, но преди това една гореща тема, която също е ваша, колеги, ще ви помоля да пуснем краткия откъс с Теменужка Петкова след срещата с работодателите по повод цените на тока, оставките в системата на енергетиката и работата на борсата!“, постави водещата Илиана Беновска темата за цената на тока за индустрията и бъдещето на ТЕЦ „Марица Изток 2“ и пусна видеото от брифинга на министъра на енергетиката Теменужка Петкова след срещата й с работодателите от 13-ти февруари. Ето както обясни министър Петкова:

Теменужка Петкова: Срещата с работодателите беше много ползотворна, премина в изключително конструктивен, партньорски диалог. С колегите от бизнеса сме си говорили много честно и открито. Когато има проблеми търсим общи решения и мисля, че и в рамките на днешната среща успяхме да набележим такива. Така че продължаваме съвместно да работим.

Илиана Беновска: А оставки ще има ли, министър Петкова?

Теменужка Петкова: Не, тази тема не сме обсъждали. Изяснихме всички въпроси, които колегите от бизнеса повдигнаха. Ние изложихме нашите аргументи. Предложихме информация, всички ръководители на дружества бяха тук, всеки един от тях разказа и за спецификата на работа на съответната централа, за работата на борсата колегата от борсата обясни как стоят нещата.

Илиана Беновска: А как се споразумяхте за цената на промишления ток, защото това беше препъникамъка?

Теменужка Петкова: По отношение на цената водихме дълъг разговор. Цената, основният път за нейното пазарно изражение е пълната либерализация на пазара за електрическа енергия. Знаете, че това е една тема, по която ние работим много отдавна, движим се с темпове, които не ни позволиха през миналата година и по-миналата година да реализираме това наше желание и този наш ангажимент. Но аз съм сигурна сега, че с колегите от бизнеса заедно ще намерим най-доброто решение.

Илиана Беновска: А ще затваряте ли ТЕЦ „Марица Изток“ 2?

Теменужка Петкова: Не, ТЕЦ „Марица Изток“ 2 е основна базова мощност в българската електроенергийна система. С колегите от бизнеса обсъдихме това. Напротив, стигнахме до общи решения за законодателни промени в тази посока, които бизнесът подкрепя, свързани с ТЕЦ „Марица Изток“ 2.

Медия: Кажете нещо конкретно?

Теменужка Петкова: Конкретно ми е трудно сега да кажа, просто набелязахме следващи срещи, следващи диалози. Всеки един от нас ще си подготви определена позиция по всички тези въпроси, които набелязахме.

Медия: Какъв е срокът, в който ще се извършат тези промени?

Теменужка Петкова: Първо ще проведем една техническа среща с колегите от ТЕЦ „Марица Изток“ 2, мини „Марица Изток“, колегите от бизнеса, БЕХ, така че в рамките на тази среща конкретно ще обсъдим всички тези предложения, които и днес набелязахме. Предстои ни доста работа, всеки един от нас ще работи по тази тема.

Медия: Говорим за стабилизирането на ТЕЦ „Марица Изток“ 2?

Теменужка Петкова: Разбира се!

Медия: А дотогава как ще се реши проблемът с високата цена на промишления ток?

Теменужка Петкова: По отношение на цената на електрическата енергия ние разполагаме с информацията от „Евростат“, това е информация, която МЕ събираме и анализираме от 2014 г. Тази информация ясно показва какви са тенденциите по отношение на цената на електрическата енергия в Европа или държавите, които „Евростат“ следи. Колегите от бизнеса представиха анализ на една компания, която е направила такъв преглед на цените. Той се различава малко от „Евростат“. Така че ние ще разменим информация и ще анализираме.

Илиана Беновска: А какво се случва с токовата борса, може ли някой да изкупува „спекулативно“, както се изразяват неправилно колеги, ток?

Теменужка Петкова: Това, което колегата от борсата обясни, е, че в събота, когато са били търговете за следващия ден неделя, когато се получи тази цена от 123 лева за мегаватчас …

Илиана Беновска: И 6 в Германия!

Теменужка Петкова: Тогава в съседните борси е имало, по всяка вероятност, някакъв софтуерен проблем и търговете в тези борси, румънска, унгарска са приключили с повече от 2 часа закъснение. Това е накарало участниците в тези платформи, в тези борси да се пренасочат към българската енергийна борса. Това разбира се е увеличило търсенето. Те са предложили по-високи цени, за да си гарантират търсенето на количества и това е довело до този скок в цената.

Илиана Беновска: Добре, но възможно ли е някой да манипулира цената, обвинен беше Ковачки за тази работа?

Теменужка Петкова: Вижте, когато има закон този закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата.

Илиана Беновска: Кой?

Теменужка Петкова: Това е КЕВР. Има специален регламент, той е транспониран в Закона за енергетиката, колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа.

   „Ето, чухме една от горещите теми, които също засягат и вашите синдикални интереси и вашите членове. Вие с работодателите по начало имате доста сражения за цената на тока, но сега в случая, на искането „Марица Изток 2“ да бъде затворена г-жа Петкова каза, че няма да бъде затворена, оставям настрана, че тя каза, че няма да има оставки в енергетиката и че енергийната борса работи по европейските правила и никой не може да спекулира. Коментирайте това накратко и по-нататък преминете към 40-те точки, които обсъждате с работодателите и с вицепремиера Томислав Дончев!“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че няма как ТЕЦ „Марица Изток 2“ да бъде затворен, защото тогава ще останем без ток или ще се налага да внасяме електроенергия, която е с около 20% по-скъпа и тук не говорим за някакви малки, моменти количества. Той продължи, че в тази връзка са и плоблемите с кратките срокове за преход към нулеви емисии. „А иначе ТЕЦ „Марица Изток 2“, ако не си плаща въглеродните емисии, както не си ги плащат „американските“ ТЕЦ-ове, а ние им ги плащаме, то тогава за миналата година е на 130 милиона плюс! Тоест той не е на загуба, ако приложим същия аршин към него. Казваме, че трябва да бъдат еднакви аршините, но не са. На заводските когенерации плащаме преференциални цени, на „американските“ централи плащаме всичко плюс емисиите и цена, която не е никак лоша. На държавния ТЕЦ обаче нищо не плащаме и казваме – той е лош, той едва ли не изкривява пазара, което е някакъв пълен абсурд, при условие, че само той генерира ток, заедно с АЕЦ „Козлодуй“, за регулирания пазар и осигурява тази прилична цена за българските домакинства, които не могат да си позволят да плащат по-скъпо!“, заяви президентът на КНСБ.

   „Очаквате ли да продължат работодателите да настояват да се затвори ТЕЦ „Марица Изток 2“?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че не очаква, а дори по-скоро очаква разум от тяхна страна. Той продължи, че „Зелената сделка“ е много опасна за България и засяга и металургията, циментовата индустрия, транспорта, земеделието и т.н. и бизнесът рано или късно ще прозре какво го чака. Той даде пример, че 75% от тежката автомобилна индустрия до 2030 г. трябва да бъде качена на влакове. Тоест голяма част от превозвачите ще фалират. „Други пък ще кажат – тогава БДЖ ще спечели. Да, вярно е, може би железниците ще спечелят, така че няма само минуси „Зелената сделка“, но това в края на краищата трябва да се има предвид. А що касае това споразумение – аз съм умерен оптимист!“, добави той.

Преговорите по 40-те точки, които обсъждат с правителството и работодателите.

    „40 ли останаха точките, които не знам защо обсъждате на закрити заседания?“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че решението за закритите обсъждания е взето, за да няма противопоставяния по медиите. Той продължи, че вероятно някои от точките ще бъдат обединени, така че в крайна сметка може да са по-малко от 40, но остава същият обхват. „В енергетиката има няколо конкретни предложения, единият много важен сектор, бизнес средата и целите на България – Шенген, ERM II и ОИСР, много важно като потвърждение и обща визия. Някои други виждания, които засягат „Зелената сделка“, да не ги повтарям сега, в отделен раздел, демографията и неравенствата, изключително важни според мен теми и те намериха място, заедно с пазара на труда, образованието и миграцията в един отделен самостоятелен раздел с около 15 мерки. Там са и минималните заплати, и минималните осигурителни доходи!“, обясни президентът на КНСБ. Водещата постави въпроса за болничните листи. Събеседникът й обясни, че там има конкретен набор от мерки, които няма да са част от това споразумение, тъй като искането за отмяна на плащането на първите три дена не се приема от финансовия министър. Не се приема и предложението на КНСБ за връщане на данъка на нискодоходните работници. На този етап тези две предложения вероятно ще бъдат изключени.

    „Да продължим за доходите, МВФ и неговият представител тук съобщиха, че може би трябва да увеличим тавана на осигурителния праг?“, продължи водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че това е теза на КНСБ. Синдикатите искат намаляване на данъка за работещите бедни и увеличаване на максималния осигурителен доход, който поражда права, а не е данък. „Това ще го обсъдите ли на тези срещи в тристранката?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че това е нещо съвсем ново, буквално от няколко дни и добави: „Със сигурност ще го използвам като аргумент пред финансовия министър за пореден път. Но пак казвам, вътре в тези мерки има поне десетина неща, които са изключително важни, някои не чак толкова много, има мерки, които засягат образованието, ученето през целия живот, продължаващата квалификация, въвеждането на секторни фондове за квалификация и преквалификация и т.н.!“.

    „Но докъде ще стигне това, винаги тези битки са малко неравни, наричам ги битки неслучайно, между работодатели, синдикати и държавата като буфер между вас? Докъде сте склонни да отстъпите и докъде пък работодателите са готови да упражняват натиск върху синдикатите, за да победят? И какъв срок давате все пак на тези разговори?“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че са се разбрали, че краят на месец февруари е крайният срок, защото тези разговори са започнали още в средата на миналата година и все пак трябва да се прилагат в рамките на мандата на сегашното правителство. Той продължи, че последната област е за социалната защита и социалното подпомагане. Тези области са избрани така, че да имат повече консенсусни точки, отколкото разделителни. Например няма го Кодекса на труда, темата за доходите също е засегната само по косвен начин, защото и там има доста противоположни тези между синдикати и работодатели.

Нарастването на доходите.

    Пламен Димитров обясни, че за последните 10 години средната работна заплата в България се е удвоила в номинално изражение. През 2009 г. тя е била 609 лева, а през 2019 г. е 1270. Като отчетем и инфлацията това увеличение е по-малко, но всъщност инфлацията не е чак толкова висока, а е имало и години на дефлация. Минималната заплата се е увеличила от 240 лева през 2009 г. на 610 лева в момента, което е доста сериозен ръст. „Аз смятам, че и ние имаме принос за това, естествено и самото правителство, което го прави. Въпреки работодателите пазарът движи нещата във вярната посока, слава Богу! Въпреки някои работодатели, да не казваме всички!“, подчерта Димитров.

Равносметката му за 30 години КНСБ и пожеланията.

    „Една равносметка за накрая, за 30 години сте сменили и „червени“, и „сини“, и коалиционни правителства, кой е урокът, който си извадихте, добихте ли повече самочувствие, или „свихте крилца“?“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че според него в момента КНСБ е по-зрял и по-премерен в своите искания. В същото време тези искания се тестват през реалността дали могат да се постигнатМоже би заради това хората не винаги успяват да преценят дали това, което се постига, е добро. „Няма никаква пречка да се „изцепим“ и ние като някои политици, помните едно време имаше едни, които казваха – абе 1000 лева минимална работна заплата утре трябва да стане веднага! Да, тя трябва да стане, но не може всъщност, не че не я искаме. Така че аз смятам, че тези битки, тези победи и загуби, защото има и загуби, ни направиха по-прагматични и по-адекватни към реалността, от друга страна експертизата ни стана по-голяма!“, заяви президентът на КНСБ.

  „Къде е конформизмът?“, попита водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров отговори, че според него в КНСБ няма конформизъм, напротив, винаги са готови да протегнат ръка с предложения за решения, особено по националноотговорни теми. Когато обаче става въпрос за интереси, правата на хората трябва да бъдат гарантирани. „И това, което все още искаме от властта и ни е обещано от премиера, пък не е изпълнено, е всъщност искането за правото на синдикално сдружаване в частния сектор, нещо, което е прогласено от Конституцията, има международни норми за това!“, обясни президентът на КНСБ. „Това също е дълга тема, докога ще чакате и какво зависи от премиера?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че може да се чака най-много до следващия конгрес на КНСБ, тоест до 2022 г. „Но казано по-конкретно към този премиер, който го е поел като ангажимент, г-н Бойко Борисов – очевидно до края на мандата му! При това имаше започната стъпка в тази посока и не се довърши, тъй като първото му правителство падна от власт. Така че има какво да гарантираме правото на сдружаване, за да може хората наистина да се почувстват спокойни и да могат да си поставят исканията пред работодателите, без да ги е страх, че могат да ги уволнят!“, категоричен беше Димитров.

   „Днес е денят на пожеланията, хрумва ми спонтанно, това е вашата камера, обърнете се и пожелайте нещо на нас, работещите нещо във вразка с празника на КНСБ, но пожелайте и на премиера Борисов, и на работодателите по нещо!“, призова своя гост водещата Илиана Беновска. Пламен Димитров заяви: „Първо да пожелаем на всички нас малко повече разум и повече конструктивност в това, което заедно трябва да постигнем – за България, за икономиката, за работните места, но и за работещите. Няма кой да ни подари благоденствие, ако не си го заработим. А когато го заработим, към работодателите в момента, да го споделяме по-справедливо, тъй като в момента това не се случва, затова имаме растеж на икономиката, на БВП, но доходите като че ли по-бавничко растат. На нашите синдикални членове аз мога да пожелая само кураж и да благодаря за цялата активност и енергия, която те влагат в ежедневните битки, които водим за по-добър живот, както на техните семейства, така и на всички българи! И накрая премиерът да чува това, което казваме, и към бизнеса, и към нашите работещи българи и да намира най-мъдрите решения, така щото да води лодката на страната напред!“, с което завърши участието си в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“

Pin It on Pinterest