Пламен Абровски предупреди за задълбочаваща се криза при млекопроизводителите

Земеделският министър настоя в Брюксел за конкретно финансиране на европейската стратегия за животновъдството, подкрепа за малките стопанства и незабавни мерки за стабилизиране на пазара на мляко

Кризата при млекопроизводителите се задълбочава и са необходими незабавни действия за намаляване на натиска върху сектора. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел.

В рамките на обсъждането на Стратегията на Европейския съюз за животновъдството и Плана за протеините българският земеделски министър подчерта стратегическото значение на сектора за продоволствената сигурност и жизнеспособността на селските райони.

„Животновъдството е едновременно най-важното и най-тежкото производство както за гарантиране на хранителната сигурност, така и за запазване на жизнеспособността на селските райони“, заяви Абровски.

България подкрепя европейската стратегия, но настоява за конкретни действия

Министърът посочи, че България приветства определянето на животновъдството като стратегически елемент от европейската продоволствена сигурност.

Според него обаче за успешното развитие на сектора е необходимо да бъдат анализирани причините, довели до настоящото му състояние.

Сред основните проблеми той открои засилената вътрешна конкуренция, високите изисквания към производителите и значителната административна тежест.

Тези фактори са направили животновъдството все по-малко привлекателно за производителите и затрудняват развитието на стопанствата.

Абровски поиска яснота за финансирането на стратегията

Според земеделския министър Стратегията на ЕС за животновъдството е важна стъпка, но нейното успешно прилагане зависи от осигуряването на достатъчно финансови ресурси.

Абровски настоя да бъде ясно определено какви средства ще бъдат необходими за изпълнението на заложените приоритети и от какви източници ще бъде осигурено финансирането.

По думите му тази яснота е необходима и за привличането на банките и застрахователните компании към изпълнението на стратегията.

Министърът отбеляза и липсата на достатъчно средносрочни мерки, които да позволят на животновъдите да планират инвестиции в оборудване, квалифицирани служители и работници в стопанствата.

Малките и планинските стопанства се нуждаят от допълнителна подкрепа

По време на дискусията за Плана за протеините Абровски обърна внимание на високите цени на местно произведените протеинови фуражи и компоненти.

Според него не са предвидени достатъчно механизми за компенсиране на животновъдите за по-високите разходи.

Проблемът е особено сериозен за малките и средните стопанства и за производителите в планинските райони.

Много от тях зависят от закупуването на протеинови фуражи и не разполагат с възможности за собственото им производство.

България настоява за гъвкавост и по-малко административна тежест

Министърът подчерта, че мерките за повишаване на протеиновата автономност на Европейския съюз не трябва да водят до намаляване на конкурентоспособността на европейското животновъдство.

Те не трябва да създават и допълнителна административна тежест за земеделските производители.

Абровски настоя държавите членки да разполагат с достатъчно гъвкавост при прилагането на мерките, за да могат да бъдат отчетени националните особености, различните производствени модели и регионалните специфики.

Според него е необходим и ефективен механизъм за мониторинг и оценка на изпълнението, основан на ясни, сравними и обективни показатели.

„Кризата при млекопроизводителите се задълбочава“

Специален акцент по време на заседанието беше поставен върху ситуацията на пазара на мляко.

„Кризата се задълбочава за млекопроизводителите и към момента няма ясна прогноза за излизане от нея“, заяви Пламен Абровски.

Той настоя за предприемането на незабавни действия за облекчаване на натиска върху производителите чрез всички възможни инструменти, предоставени от европейското законодателство.

Според българската позиция бъдещето на европейското животновъдство зависи от съчетаването на дългосрочна стратегия с конкретни финансови инструменти, по-ниска административна тежест и навременна подкрепа за стопанствата, изправени пред пазарни кризи.