Патриаршеска литургия за празника на св. Йоан Богослов в с. Овчарци
На 8 май Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил възглави светата Литургия за празника на храма „Св. Йоан Богослов”, с. Овчарци, Дупнишка духовна околия в съслужение с архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, ставрофорен иконом Георги Паликарски – архиерейски наместник на Дупнишка духовна околия, иконом Ивайло Пиперков – председател на храма, протойерей Архангел Ваклин и протойерей Радослав Ваклин, заедно с йеродякон Вартоломей.
Песнопенията бяха изпълнени от свещеник Петър Очков.
На богослужението присъства и кметът на с. Овчарци – г-жа Радостина Сусанина.
В края на светата Литургия Негово Светейшество произнесе слово за благодатния живот, който Господ Иисус Христос донесе чрез Своето Възкресение, засвидетелстван от опита на св. Йоан Богослов:
„Днес празнуваме паметта на свети Йоан Богослов, възлюбения ученик Христов, най-младия от апостолите. Той не е ходил да изучава специално Закон Божий – както например свети апостол Павел – фарисеин, изучил в детайли Свещеното Писание; занимавал се е с риболов, заедно с баща си и своя брат Иаков Зеведеев, също апостол Христов; така живеели и били неуки рибари. Но именно свети Йоан Богослов написва Евангелието, което наричаме „духовно евангелие“, изпълнено с високо богословие: В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото (Йоан 1:1).
Бил ли е свидетел свети Йоан Богослов на това какво е било в началото? От неговата всепредана вяра и любов към Бога извира това високо богословие, което се разкрива в Евангелието и в трите послания, които ни е оставил; именно на него Господ открива какво ще бъде в последните дни, той написва последната книга на Библията – Откровението, която в загадъчен вид ни разкрива историята на света до Второто идване на Христос и въдворяването на царството Божие.
Той е този ученик, който на Тайната вечеря, когато Господ казва: един от вас ще Ме предаде (Йоан 13:21), е бил единственият ученик, който имал такова дръзновение и близост с Христос, че да се е облегне на гърдите Му.
Колко живи са словата на свети Йоан Богослов, когато казва: Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота…, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и Неговия Син Иисуса Христа (1 Йоан 1:1-3). Толкова непосредствени и истинни слова, истински опит.
Ето какво ни възвестява св. Йоан Богослов: Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? (1 Йоан 4:20). Затова казва, че ако оня, който мисли, че ходи в светлината, постъпва по тъмнината, върши скришни дела, грехове, той не е от истината и прави Бога лъжец (срв. 1 Йоан 1:9-10), но ако изповядваме греховете си, Христовата Кръв ни очиства от всеки грях (срв. 1 Йоан. 1:9).
Той ни е предал тези основи на християнския живот, за да можем да имаме същия опит, който са имали апостолите, да живее в нас Божията благодат, да има живо общение между нас и Бога: И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой (1 Йоан 2:27). Откъде знаем, че Бог е с нас? Знаем, че Бог е с нас от свидетелството на общуването с благодатта на Светия Дух, която сме получили в кръщелния купел. Без Божията благодат не можем да имаме тази радост и мир, които всеки православен християнин е изпитвал, когато се кае и изповядва пред свещеника своите грехове. Когато има искрено покаяние пред Бога, Божията благодат очиства сърцето.
Господ за това дойде и пострада, за да ни дарува дара на Светия Дух. Христос казва: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя (Йоан 16:7). Приемането на Духа Светаго е по-добро състояние, отколкото това на апостолите, когато Господ Иисус Христос е бил с тях, защото те са Го виждали с очите си, външно, но в сърцата им още не е бил даруван Светият Дух, Който устройва царството Божие в човека и става възможно Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух, да обитава в нас“.
Негово Светейшество отбеляза значението на вярата за усвояване на Божията благодат и мира Христов:
„В днешно време ни най-малко не сме лишени с нещо пред светите апостоли. Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8). Както с голяма любов претърпя толкова трудности и теготи, докато беше сред човеците – неразбиране, хули, осъждане, заплюване, распване и кръстна смърт, Той има същата любов към всеки един от нас и днес.
Кое пречи да нямаме в себе си Неговия мир и радостта от общуването с Него? Това е нашето маловерие. Тогава как ще имаме общуването, което апостолите имали с Господ Иисус Христос? Как ще бъде възможно да вкусим вечния живот? Ако сърцето е окаменяло, ако мислите ни са разсеяни и в нашето сърце няма благодарение и мир (светата Литургия се нарича Евхаристия – благодарение), да знаем и да се радваме на това, което сме получили, то причината е единствено и само нашето маловерие, това че постъпваме по своите мисли, не както казва св. Йоан Богослов: любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки… и тази е победата, която победи света – нашата вяра (1 Йоан 5:3-4).
Празниците на светиите и техният живот са свидетелство за идването на Христа, за Неговото Възкресение и за живота, който е дарувал за всеки, който иска да бъде с Бога и да се труди за своето спасение.
Нека Бог ни помага да опазваме вярата в сърцата и връзката ни с Бога, да се молим и каем за греховете си, да идваме редовно на богослужение в храма, да приемаме пречистите Тяло и Кръв Христови, за да живее Бог в нашите сърца. Това е същината на нашата вяра.
Нека Бог ни опазва във вярата, да просвещава умовете ни, да ни дава дръзновение, да живеем вярата, както са ни показали апостолите и всички светии, за да можем още тук да живеем с радостта и да се стремим да я наследим в непреходното Христово царство“.
Председателят на църковното настоятелство при храма и кметът на с. Овчарци изказаха благодарност на Негово Светейшество за посещението и му поднесоха скромен подарък.
След Литургията бе извършена лития с водосвет и бе осветено ястие за благословение на вярващите.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Весела Игнатова
