Патриарх Даниил отслужи вечерня за 140-та годишнина на храм „Св. Николай“ в кв. „Горна баня“
В навечерието на празника пренасяне на мощите на св. Николай Чудотворец от град Мир в Бари през 1087 г. и паметта на св. пророк Исаия, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи празнична вечерня с петохлебие в храма „Св. Николай Мирликийски“, кв. „Горна баня“, който отбелязва 140 години от своето освещаване.
В съслужение бяха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, свещеник Георги Читалов – председател на храма и столично свещенство заедно с йеродякон Вартоломей.
Песнопенията в богослуженията бяха изпълнени от хор „Св. Наум Охридски“ с ръководител д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия, заедно с част от служещото духовенство.
В края на вечернята Негово Светейшество произнесе слово за причастието към живота на благодатта чрез вяра и истинно покаяние, оделотворено от светиите:
„Чрез Възкресението Си Господ проправи път към Възкресението и вечния живот на всички, които вярваме в Него. В какво се проявява вечният живот, можем ли да го вкусим, да бъдем участници в него?
Още първата вечер, когато Господ се яви на апостолите, духна към тях и им рече: Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат (Йоан 20:22-23). Господ дойде, за да пострада, да даде Себе Си жертва за нашите грехове, а прошката на греховете означава живот. Защото, както грехът води до духовна смърт, до отделяне от Бога – нашите прародители престъпиха заповедта и отпаднаха от Божия живот, по същия начин и прошката на греховете означава съединение с Бога и общение с Него, който е Животът.
Всеки православен християнин, който се кае за своите грехове, вижда какво поражение нанася грехът на душата и вижда как чрез изповедта при свещеник Божията благодат ни развързва от това не само изобличение на съвестта и нейно духовно страдание, но дава на душата мир и радост, така че човек чувства Божията милост, чувства радостта, защото Господ казва, че на небесата бива голяма радост за един каещ се грешник (срв. Лук. 15:7).
Като се стараем да правим това, ние ставаме причастници на благодатния живот, който Господ Иисус Христос донесе. Затова и свети Йоан Кръстител започна своята проповед с думите: покайте се, защото се приближи царството небесно (Мат. 3:2). По същия начин Господ рече на апостолите: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим (Лук. 24:46-47).
Затова наричаме проповедник на покаянието и свети Николай, велик Божий угодник, който в свое време е помогнал на много човеци. От малък възпитан във вярата, той имал отзивчиво сърце към човешкото страдание, любов към Бога и човеците. Знаем от неговото житие как е избавил трите девойки, които били застрашени да бъдат предадени от своя баща на безчестен живот, когато се лишили от имущество и възможност за препитание. Именно заради своята голяма любов към човеците Господ го удостоил с дара на чудотворство и още приживе той избавял от смъртна опасност моряци, от несправедлива присъда, от смъртно наказание и още много други чудеса“.
Негово Светейшество припомни случая от 2008 г., когато българският моряк Николай Димитров – който носел в себе си по наследство предадена икона на свети Николай, бива спасен след като при тежки хидрометеорологични условия в Азовско море потъва корабът „Ванеса“:
„Виждаме каква велика сила е Божията благодат и покровителството на св. Николай Мирликийски. Това не е нещо, което се е случило далече в миналото – човекът е жив, неговият случай е известен и документиран. Заради твърдата му вяра и молитва свети Николай го избавя от сигурна смърт“.
„Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки (Евр. 13:8) и светиите Божии, когато и да са живели, и до днес чудотворят. Има множество съвременни светии, които също чрез вярата и благочестивия живот са се удостоили Божията благодат да очисти сърцата им от всякакъв егоизъм и гордост, т.е. принесли са плодове, достойни за покаяние.
След Възкресението апостолите вече не виждаха Христос с очите си, но същата любов, която чувстваха в Негово присъствие, остана непроменена; тя ги преобрази, даде им благодатни сили да не се страхуват в трудностите, да не се разлъчват мислено от Бога и да могат, както свети апостол Павел казва, непрестанно да се молят (срв. Сол. 5:17). Тази благодат държи вниманието ни в Бога, тя е нашата връзка с Възкръсналия Христос.
През цялата история на Църквата светиите ни поучават какъв е смисълът на християнския живот – да придобием благодатта на Светия Дух, а не някаква неопределена вяра: „защо постим, защо идваме в храма, защо се каем, защо се стараем да помним непрекъснато Бога…“. Светите отци учат как можем да знаем вкуса на благодатта – онзи, който е вкусил вода, не може да я сбърка, знае как тя действа, когато утолява жаждата му – по същия начин Божията благодат е нещо недвусмислено. Когато имаме нелицемерна вяра и решимост да вървим след Христос, а когато сбъркаме – се каем; изповядваме се и с подготовка приемаме пречистите Тяло и Кръв Христови, тогава неизменно Божията благодат обитава в нас и Бог ни свидетелства, че е с нас, както е рекъл: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20).
Ако не се стремим да придобиваме благодатта и да я опазваме, да се утвърждаваме в нея, то нашата вяра е суетна. Нека светиите са нашият ориентир. Христос извърши чудеса и каза: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Йоан 14:12) – това виждаме изпълнено на дело в живота на Църквата, както и свети Николай, който до ден днешен има благодатната сила и дара на чудотворство, който никога не е преставал.
По молитвите на свети Николай Мирликийски и на всички светии Господ да подкрепя и нас да Го следваме в своя житейски път, да се стремим да се въдвори Христовото царство в сърцата ни и да го наследим за вечността“, завърши словото си патриарх Даниил.
Председателят на църковното настоятелство при храма изказа благодарност за посещението в навечерието на празника на светителя Николай и в израз на синовна обич поднесе на Негово Светейшество скромен подарък.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
