Първа част на Богородичния акатист в катедрален храм „Св. Неделя“
В първата петъчна вечер на Великия пост в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ бе отслужено Малко повечерие с Богородичен канон и първа част на Акатиста към Пресвета Богородица.
Четири поредни вечери християните в съборна молитва отправят своя духовен зов към Бога с думите: „Помилуй мя, Боже, помилуй мя”, правейки равносметка: „Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш? Краят наближава”. Затова всеки ден от началото на поста църковното събрание се събира, за да може, съмолитствайки в храма, преживявайки духовния път на разкаялите се грешници, да се подготви и пристъпи за приемане на св. Христови Тайни.
В петия ден, според църковното постановление, достойно се възхвалява Божията Майка. Първото богослужение, посветено на Света Богородица по време на Великия пост, бе отслужено на 7 март в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя”.
Вечерното богослужение бе предстоявано от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, с когото съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, и йеродякон Вартоломей. Молитвено участие взеха Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, Негово Високопреподобие архимандрит Василий – председател на катедралния храм, столично духовенство и множество миряни.
Пред празничната икона на Св. Богородица патриарх Даниил прочете първата статия от акатиста, а многобройният богомолен народ припяваше хвалебствените слова към Божията Майка. Песнопенията на акатиста и на канона бяха изпълнени от Софийския свещенически хор, ръководен от ставрофорен иконом Кирил Попов.
След акатиста патриарх Даниил произнесе слово на възхвала към Пресвета Богородица, в което каза:
„В Петата неделя на светата Четиридесетница е положено да се отслужва в навечерието на съботата неседалното последование – Акатист към Пресвета Богородица, с който възхваляваме Божията Майка поради многото избавления, с които тя е помагала – конкретно в Константинопол, а и през цялата история на Църквата. В нейния Акатист се опитваме да изразим, макар и нищожно, своята благодарност, възхита и преклонение пред това, което тя е донесла за целия човешки род. Чудни стихове съставляват Акатиста, в тях се изразяват велики истини.
Пресвета Богородица е приела в утробата си Бога. Каква вяра, каква чистота, каква всеотдайност към Бога, и какво велико дело! Целият човешки род се радва, радва се Адам, на Ева сълзите престанаха. След Грехопадението всички човеци очаквали изпълнението на обещанието за раждането на Спасителя, душите са изгаряли от жажда по Бога, изпитвали са неудовлетвореност, страдание. Така действието на греха подлютява нашето същество; поради греха не можем да изпитаме блаженството, към което се стремим и което е вложено в нас.
И ето, тя направи възможно това – Бог дойде при нас, роди се, стана Човек и умря за спасението на всички. Тя е дълбочина, „в която се прониква трудно дори с ангелски очи“ (из Акатиста) – такива са чистотата ѝ и висотата ѝ. Сам св. Архангел Гавриил е изразил това с думите: „по-чтима от херувимите, несравнено по-славна от серафимите“ – от тези, които постоянно предстоят пред Бога; които служат с огнена любов и всеотдайност – Света Богородица ги превъзхожда с отдадеността, посветеността си, с любовта към Бога. Макар ние да не можем да обхванем с мисъл, с разбиране това велико дело, което се извърши в Нейната утроба, в същото време тя е свидетелството, че Бог е предвидял да живее и обитава в нас.
Била е почти 16 годишно момиче, когато св. Архангел Гавриил ѝ открива благата вест. Какво целомъдрие, какъв проникновен разум! Не се възгордяла, не възмечтала високо за себе си, че ще роди Царят на царете, обещаният Спасител. Но в същото време, съзнавайки себе си чиста, обещала се да бъде без брак, тя веднага отговорила: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Лук. 1:34). Какво смирение и разсъдителност – великите дарове, с които ние също можем да приготвим себе си, за да снизходи Божията благодат към нас.
Неизменно привличат Божията благодат вярата, любовта към Бога, добродетелите, които Господ ни е показал и изисква от нас, стремежа да живеем чисто, покаянието за греховете ни. Със Своя промисъл Той ни съдейства да отворим сърцата си към Него, да се утвърдим във вярата, да не се колебаем, да не сме маловерни, защото маловерието, неверието, своеверието са тези, които пречат на Бог да обитава в нас със Своята благодат.“
„Нека и ние имаме в умовете и сърцата си Словото Божие, което всеки ден четем и слушаме. Нека използваме времето на поста за покаяние. Мнозина казват „не съм убил“, „не съм откраднал“, „не съм правил това или онова“. Да, но вярваш ли усърдно в Бога, живееш ли по Бога? Защото има ли по-голям грях от отдалечеността от Бога? Бог Се е родил, страдал е, умрял е за нас, но в сърцето ни Го няма – там има скука, умора, неверие, черногледство, отчаяние, хули, пристрастеност към земни неща, и казваме „няма Бог“. Бог съществува, но в сърцето ни го няма, жив е, но ние не вярваме в Него. Оправдаваме се: „някой ни е направил магия, направил ни е нещо друго“ – нищо подобно. Ние не вярваме, не сме се доверили, както Света Богородица се е доверила. От нея можем да се научим как да не се прелъстяваме от земните неща, как да имаме смиреномъдрието в себе си – тя е живяла тихо, в мълчание, незабележимо, занимавала се е като всяка една домакиня с обикновени неща. Нека се утвърждаваме във вярата, да молим Божията Майка да ни помага да пазим умовете и сърцата си в Бога, да живеем тихо, скромно, да търсим вътрешното обогатяване с Божията благодат“, завърши словото си патриарх Даниил.
Текст и снимки: Весела Игнатова
