Отбелязваме 145 години от Априлското въстание

То избухва преждевременно поради предателство на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 година в Копривщица.

Пет революционни окръга готвят народа за революция. Четири от тях успяват да въстанат – Търновски, Сливенски и Врачански, като най-добра е организацията в Пловдивско. Там обаче на 19-и април пристигат турските заптиета, получили информация от Ненко Терзийски от Балдево. На следващия ден Копривщица се вдига, революционерите превземат Конака, а 25-годишният Тодор Каблешков пише „Кървавото писмо“ и приканва останалите да последват примера им. Следва Панагюрище, а Хвърковатата чета на Бенковски и Волов вдига на въстание Перущица, Батак и Брацигово. Въстават още Стрелча, Клисура и много други села и градове предимно в Средногорието и Родопите. Впоследствие всички те само за броени дни биват опожарени и потопени в кръв от башибозука. За съжаление в последния – Софийския окръг въстанието остава само на ниво планиране. В този неудържим порив към свободата реално вземат участие около 10 000 мъже от 95 населени места.

Въстанието представлява своеобразен връх на родното националноосвободително движение и еманация на българския дух. Макар и незавършило с военен успех, то постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия. Удивително е, че на страната на родната ни кауза застава обществеността в считаните за непримирими противници – двете най-могъщи империи по онова време – Русия и Великобритания. Така освобождението става неизбежно и то се случва две години по-късно.

Припомняме, че вчера в Русе по инициатива на областния управител Галин Григоров пред паметници на революционери и възрожденци в крайдунавския град бяха поднесени 145 карамфила в знак на признателност към подвига на героите. Днес от 17.30 ч. в храма „Всех Святих“ ще бъде отслужена панихида и заупокойна молитва в памет на посветилите живота си за свободата на Отечеството.

Pin It on Pinterest