Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд за промени в трудовия стаж и минималната заплата
Според омбудсмана новите разпоредби могат да поставят работещите на непълно работно време в по-неблагоприятно положение и да създадат несигурност при определянето на минималната работна заплата
Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни разпоредби от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Оспорени са §11, т. 1–4 и §46, които засягат начина на изчисляване на трудовия стаж и механизма за ежегодно определяне на минималната работна заплата.
Промяна в изчисляването на трудовия стаж
Според искането с §11, т. 1–4 се въвежда съществена промяна в механизма за изчисляване на трудовия стаж. Досегашната система, базирана на изработени дни, се заменя с изчисляване на база изработени часове.
Новата редакция на чл. 355, ал. 2 от Кодекса на труда предвижда пропорционално изчисляване на стажа при непълно работно време. Така отпада правилото, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, когато работникът е отработил поне половината от законоустановената дневна норма.
Омбудсманът определя това като най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.
Според Делчева новият режим може да засегне особено силно родители на малки деца, хора с трайни увреждания или здравословни ограничения, учащи се, пенсионери и граждани, които се грижат за членове на семейството си.
Промяната би могла да се отрази върху придобиването или размера на редица права, свързани с трудовия стаж – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, възнаграждения за стаж и професионален опит, определени обезщетения и заемането на длъжности, за които се изисква конкретен професионален или трудов стаж.
Оспорва се и промяната при минималната работна заплата
Вторият основен въпрос в искането е свързан с §46, чрез който през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата.
Според омбудсмана проблемът е, че едновременно с това не е предложен ясен алтернативен модел, няма определен срок за неговото приемане и липсват достатъчни гаранции за бъдеща актуализация.
Делчева предупреждава, че подобна ситуация може да създаде правна и икономическа несигурност и да лиши значителен брой работещи от необходимата предвидимост при определянето на минималното им възнаграждение.
Омбудсманът вижда риск от непряка дискриминация
В искането до Конституционния съд се поддържа тезата, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, както и на конституционната закрила на труда, правото на труд и правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.
Посочва се и риск от непряка дискриминация спрямо работещите на непълно работно време, тъй като те могат да бъдат поставени в трайно по-неблагоприятно положение заради организацията на работното си време.
Критики и към начина на приемане на промените
Омбудсманът поставя под въпрос и процедурата, по която са приети измененията.
В искането се посочва, че промените в Кодекса на труда са включени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, без отделен законопроект, без необходимата предварителна оценка на въздействието и без обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според Делчева §46 допълнително поражда правна несигурност, тъй като предвижда действащият механизъм за определяне на минималната заплата да не се прилага през 2026 г., а сегашният ѝ размер да остане в сила до приемането на бъдещи законодателни промени, без да е посочен конкретен срок.
С искането си Велислава Делчева настоява Конституционният съд да образува конституционно дело и да обяви оспорените текстове за противоконституционни.
