Одобрени за резултатите от българското участие в заседания на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Правителството одобри резултатите от неформалната среща на министрите на околната среда на ЕС, проведена на 30 септември и 1 октомври в Берлин.

В рамките на заседанието министрите проведоха дискусия по две особено актуални и взаимосвързани теми – опазване на биологичното разнообразие и изменението на климата.

Акцентът на обсъжданията беше поставен върху въпросите, свързани с необходимостта от предприемане на мерки на глобално ниво за защита на биологичното разнообразие и предотвратяване възникването на бъдещи пандемии. Общо беше разбирането, че запазването и подобряването на биологичното разнообразие води до подобряване на качеството на живот на хората и предотвратява възникване на бъдещи пандемии. Министрите се обединиха около нуждата от допълнителни действия за засилване борбата с нелегалния трафик на диви видове и разпространението на инвазивни чужди видове.

Срещата продължи с обсъждане на предложената от Европейската комисия ревизия на климатичната цел на ЕС до 2030 г., а именно – да бъде повишена от 40% на „най-малко 55%“ в сравнение с нивата от 1990 г. Страната ни подчерта, че прехода следва да бъде справедлив и да осигурява равностойно разпределение на социалните, икономическите и екологичните разходи и ползи. Настоя обсъждането на по-високи цели да бъде съпътствано с анализ на въздействието на национално ниво, придружено с рамка, която да гарантира балансирано разпределение на ползите и тежестите на прехода и компенсиране на най-засегнатите държави членки. Изключително важно е думите „никой няма да бъде изоставен“ да се превърнат в дела, в законодателство, което да даде сигурност на всички държави и европейски граждани, че нуждите им за достоен живот и работа са гарантирани. Не на последно място българската страна изтъкна необходимостта от разработване на механизъм, който да не позволи изтичане на въглерод към трети държави с по-ниски екологични и климатични стандарти и да запази нашата конкурентоспособност.

Съветът на Европейския съюз по земеделие и рибарство проведе заседание на 19-20 октомври 2020 г. в Люксембург. Министрите постигнаха Общ подход по Пакета за реформата на ОСП след 2020. Българската позиция беше взета предвид в хода на преговорния процес, довел до постигане на споразумението. Успех в преговорите за България е запазването на настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа 13+2 % от общия пакет директни плащания. Заедно с това Преходната национална помощ ще продължи да се прилага за целия нов програмен период като до 2023 г. тя се запазва на нивата от 2020. Запази се изключването от механизма за финансова дисциплина на бенефициери, които получават директни плащания до 2 000 евро. Съгласно постигнатото споразумение и по предложение на България подпомагането в други сектори чрез оперативни програми на организации и групи производители бе увеличено от 5% на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция. Поради факта, че исканията на България по отношение на преходната национална помощ и екосхемите не намериха цялостно отражение в текста на законодателния акт, България гласува „въздържал се“.

На 23 октомври в Люксембург се състоя заседание на Съвета на ЕС по околна среда. Министрите постигнаха частичен общ подход по проекта на Европейски закон за климата, който има за цел да установи в европейското законодателство целта за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г., която беше одобрена от Европейския съвет на 12 декември 2019 г. В рамките на дискусията България посочи, че отчита като стъпка в правилната посока направените промени от Германското председателство с оглед отчитане насоките на Европейския съвет по отношение на съвместното постигане на целта за климатична неутралност и въвеждането на индикативна траектория. В същото време, за страната ни все още остава притеснителна липсата на някои ключови елементи като референцията към улесняващата рамка и принципът за технологична неутралност. В заключение, беше посочено, че в ревизирания текст на проекта на Европейския закон за климата са въведени редица положителни изменения, което позволява на страната да гласува „въздържал се“. В рамките на заседанието министрите приеха Заключения относно биологичното разнообразие – „Необходимост от спешни действия“. Със Заключенията се подчертава изключително важната роля на природата за способността на обществото да се справя с глобалните промени, бедствията и заплахите за здравето.

Неформалната видеоконференция проведоха министрите, отговарящи за конкурентоспособността (вътрешен пазар и индустрия) на 23 октомври. Обсъдени бяха структурните предизвикателства в резултат на цифровизацията и изменението на климата, както и необходимостта да се гарантира, че индустриалният сектор напълно използва възможностите, предлагани от предстоящата трансформация. Ключовият въпрос е как да се насърчат по-големи инвестиции в цифрови и благоприятни за климата иновации в ЕС. Фокус беше поставен и върху необходимостта от лоялна конкуренция, включително от трети страни, за да може индустрията на ЕС да се развива успешно. Беше посочено значението на индустриалния сектор за успеха на двойния зелен и цифров преход, както и какви мерки и реформи трябва да бъдат приложени за засилване на инвестициите в развитието, комерсиализацията и широкото приложение на иновациите.

Правителството прие също така позицията на България за предстоящата видеоконферентна среща на министрите на земеделието и рибарството на държавите членки на Европейския съюз, която ще се проведе на 16 ноември. Очаква се Европейската комисия да запознае Съвета с актуалната ситуация в развитието на пазара на селскостопански продукти. По отношение на лозаро-винарския сектор страната ни счита, че секторът продължава да се нуждае от специфични мерки и по-специално по отношение на производителите на винено грозде. Предлагаме ЕК да предостави възможност на държавите членки да предвидят извънредна мярка COVID-19 в рамките на националните лозаро-винарските програми. Също така, България ще призове Комисията да предприеме необходимите действия за спешно удължаване срока на прилагане на всички въведени през 2020 г. извънредни мерки до 15 октомври 2021 г.

Одобрена е и позицията на България за участие в неформална видеоконференция на министрите на вътрешните работи, която ще се проведе на 13 ноември. Теми на обсъждане ще бъдат – новият Пакт по миграцията и убежището и Терористичната заплаха след последните събития.

На днешното правителствено заседание беше одобрена също така позицията на България по проект на Резолюция на Съвета относно бъдещето на Европол, която ще бъде приета съгласно чл. 12 (1) от Процедурните правила на Съвета.

Резолюцията съдържа основните направления, в които ще се развива агенцията, като интегрална част от европейската и глобалната архитектура за сигурност и партньор в Европейското полицейско сътрудничество. Документа засяга най-актуалните теми, свързани с Европол, които са развитието на капацитет в областта на иновациите, сътрудничеството с трети страни и частно-правни субекти.

Pin It on Pinterest