Одобрена е българската позиция за предстоящи срещи на ресорни министри от държавите членки на ЕС

Правителството одобри позицията на България за среща на министрите на правосъдието на държавите членки на ЕС, която ще се проведе чрез видеоконференция на 9 октомври.

По време на заседанието ще бъде проведен дебат по Стратегията на Европейския съюз за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца. Стратегията е една от инициативите на Европейската комисия с оглед прилагането на новата стратегия за Съюз на сигурност (2020-2025). Целта на стратегията е да се допълнят и усъвършенстват съществуващите механизми на Съюза за защита на децата в интернет.

Ще бъде проведен и обмен на мнения по темата относно борбата срещу речта на омразата и в частност – срещу антисемитизма. В позицията ни се подчертава, че България има последователна политика за публично изобличаване на всяка една проява на омраза, нетолерантност и дискриминация. Съвместната работа с еврейските общности е от ключово значение за насърчаване на докладването за антисемитски инциденти.

По време на срещата Германското председателство ще изложи актуална информация относно проекта на Заключения относно достъпа до правосъдие и предимствата на дигитализацията, а Комисията и европейският главен прокурор Лаура Кьовеши ще уведомят делегациите за последните дейности по институционализирането на Европейската прокуратура. Освен това Комисията ще представи информация за развитието на преговорите в областта на трансграничния достъп до електронни доказателства за целите на наказателния процес.

На 13 октомври ще се проведе неформалната видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика. В рамките на срещата министрите ще проведат ориентационни дебати по темите за подкрепата за работниците при преструктуриране на предприятията и равнопоставеното участие на жените и мъжете на пазара на труда.

В позицията на България се посочва, че политиките на пазара на труда, осигуряването на достъп до обучение през целия живот и възможности за преквалификация са ключови за подкрепа на работниците при преходите им на пазара на труда, които са следствие от значително преструктуриране на икономиките на ЕС и цифровия и зелени преходи.

В България се работи активно за постигане на добър баланс между работа и личен живот като през периода на кризата, предизвикана от разпространението на Ковид-19, в страната не се наблюдава задълбочаване на разликите в заетостта и безработицата по пол.

На 8 октомври ще се проведе неформална видеоконференция на министрите на вътрешните работи на държавите членки на ЕС. Теми на дискусия ще бъдат новият Пакт по миграцията и убежището и Европейското полицейско партньорство – стратегическия път напред.

Правителството одобри също така резултатите от българското участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, проведено на 21 септември в Брюксел. По време на дискусията бяха обсъдени зелената архитектура, Новият модел на прилагане на политиката и системата на директни плащания. Министрите подкрепиха постигането на съгласие по общия подход на Съвета по пакета законодателни предложения за Общата селскостопанска политика (ОСП) през месец октомври 2020 г.

Много от делегациите на държавите членки отчетоха, че предложенията на Председателството са стъпка в правилната посока. Те включват по-гъвкав и доброволен подход към определянето на таван за директните плащания. По отношение на новия модел на изпълнение, министрите отчетоха постигнатия до момента напредък, но счетоха, че са необходими допълнителни обсъждания по конкретни въпроси. Това са процеса на одобрение на националните стратегически планове и необходимостта от опростена политика. Няколко министри предложиха фокусът да падне върху значението на екологичните интервенции по Втори стълб.

Еко-схемите са нов елемент в реформата на ОСП, който цели да подкрепи и насърчи фермерите да приемат практики, които са благоприятни за климата и околната среда. Те ще бъдат финансирани от директни плащания на годишна база, попадайки по този начин в Първи стълб. Според предложението на ЕК, те следва да са задължителни за държавите членки, но доброволни за фермерите. Комисията предложи заделяне на средства за еко-схемите по Първи стълб. Няколко държави членки очертаха необходимостта от финансова гъвкавост, с цел избягване на риска от загуба на наличните средства за фермерите.

България настоя за постигане на по-амбициозен компромис по въпросите за интервенциите, които водят до икономическа и социална устойчивост на сектора – обвързаната подкрепа и преходната национална помощ. По отношение на директните плащания, за страната ни е от съществено значение преходната национална помощ да се включи в Стратегическия план с необходимата гъвкавост. По този начин ще могат да се променят референтните периоди, като се отчита динамиката на секторите.

Министерският съвет одобри също резултатите от неформалната видеоконференция на министрите на туризма на ЕС относно настоящата ситуация в туристическия сектор в контекста на COVID-19 и мерки за възстановяването му, проведена на 28 септември в рамките на Германското председателство на Съвета на ЕС.

Германското председателство организира неформална видеоконференция на министрите на туризма на ЕС с цел да се обсъди състоянието на сектора на туризма и как да се осигури взаимна координация на необходимите действия и мерки за подпомагане и възстановяване на туризма в Европа.

По отношение на предприетите до момента мерки министрите изтъкнаха, че държавите членки и Европейската комисия са реагирали своевременно с цел предоставяне на подкрепа на икономиката, включително туристическата индустрия като са мобилизирали всички налични инструменти за подкрепа на компаниите и защитаване на работните места. Редица държави членки, включително България посочиха, че европейските финансови инструменти следва да подпомагат целенасочено и сектора на туризма. Някои държави посочиха, че следва да се помисли дори и за удължаване прилагането на Временната рамка за държавна помощ и след декември, тъй като секторът ще се нуждае от целенасочена финансова подкрепа и след края на тази година.

Тезите за сътрудничество и координация между държавите членки за постепенно премахване на ограниченията за пътуване, основани на епидемиологична оценка и спазване на принципите на пропорционалност и недискриминация също бяха подкрепени от редица държави членки. България също изтъкна, че ограничения на свободното движение трябва да бъдат въвеждани изключително и само при извънредни обстоятелства и след провеждане на координирани консултации, тъй като се засяга наред с други икономически дейности и свободния туристопоток, което се отразява изключително негативно на целия сектор на туризма.

Участниците се обединиха около важността за сътрудничество на равнище ЕС с цел постигане на координиран общоевропейски отговор на кризата и възобновяване на туристическия сектор.

Pin It on Pinterest