Новата смяна съдии, които ще гледат делата на гражданите срещу властта

За някои съмнения в конкурса за съдии в административните съдилища

След шест години пауза през април Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) обяви два конкурса за съдии в административните съдилища в страната. Конкурсите – един за първоначално назначаване (т.нар. външни конкурси) и един за повишаване, бяха официално обявени в ДВ брой 32 от 16.04.2021 г. Търсят се общо 54 административни съдии. Кандидатите за двата конкурса са внушителен брой – в този за повишаване за 23 съдийски места се записват 182 магистрати, а към външния конкурс за 31 съдии желание изявяват 302-ма юристи. И двата конкурса са в крайните си етапи – предстои да излязат резултатите от втория – устен изпит, но някои неща в процедурата създадоха основателни въпроси и съмнения в магистратската общност и външните наблюдатели. Кои са те – разказваме по-надолу.  

На 12 април тази година Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към СК провежда заседание, на което се разглежда предложение на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков за свободните места в административните съдилища и обявяване на конкурси за запълването им. От разчетите се разбира, че в 19 административни съдилища има общо 50 свободни щатни длъжности за съдии. Останалите 4 бройки идват от това, че в периода 21 април до 5 януари следващата година ще се овакантят още четири щатни бройки за съдии – в АССГ, в Благоевград, Пазарджик и Перник. Ето защо Чолаков предлага, а КАК възприема предложението му и тези четири позиции да бъдат пуснати в конкурсите.

КАК предлага на СК да обяви два конкурса за свободните длъжности – един за повишаване (вътрешен конкурс за системата) и един за първоначално назначаване (конкурс, в който могат да участват външни за съдебната система хора, отговарящи на определени в закона изисквания). Предложението, което се възприема е 31 от длъжностите да бъдат обявени за външен конкурс, а 23 свободни места за съдии – в конкурс за повишаване в административните съдилища (в него могат да участват магистрати от по-ниска нива, в случая – районни съдии и прокурори). Предложението е прието почти единодушно, с едни глас „против“, а от протокола се изяснява, че несъгласие е изразила Атанаска Дишева, която е предложила друго съотношение – повече бройки да се отпуснат за повишаване (34) и по-малко – за външен конкурс (20).

КАК мотивира предложението си пред СК с търсенето на паритет между външните и вътрешните назначения, за да се установи баланс при определяне на бройките, да се гарантира обновяване на магистратския състав с външни за системата юристи и да се даде възможност за кариерно израстване на действащи магистрати.

По-нататък от мотивите на КАК става ясно, че в бъдеще ще се освободят още 8 бройки в административните съдилища, като така общият брой свободни длъжности се равнява на 62. Реално, комисията обещава в бъдеще тези 8 бройки да се заемат от останалите под чертата съдии, участвали в конкурса за повишаване (чл.193, ал.6 от ЗСВ).

Именно с този аргумент комисията обосновава т.нар. паритет между бройките за външния конкурс и тези в конкурса за повишаване, които очевидно не са равни. Напротив – свободните места за външния конкурс са с 8 повече. Нещо повече – от разпределението съвсем ясно се вижда, че прокламираният паритет между двата конкурса не важи за обявените по места свободни длъжности. Така например в шест административни съдилища са предвидени повече бройки за външния конкурс – в София-град, Бургас, Благоевград, Перник, Пазарджик и Варна. Някои от тези съдилища са ключови, а други изглеждат апетитни поради разнообразни причини (например заради близостта си до големи областни градове). Обяснението на комисията за тази диспропорция е, че във всеки съд, в който има свободни щатни бройки на този етап, следва „… задължително да има поне по една длъжност обявена за заемане чрез конкурс за повишаване, за да може да бъде използвана и разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, тъй като тя е приложима само за вътрешните конкурси“. Излиза, че комисията прави разпределението, позовавайки се на бъдещо събитие – освобождаване на още 8 бройки и възможността те да бъдат заети от участвали, но некласирали се сега съдии. Така, на практика, в съдилищата, в които има повече обявени бройки (логично, това са по-големите съдилища с по-голям числен състав на съдиите) те са обявени за „външен конкурс“.

В направеното разпределение има поне няколко проблема – в големите съдилища се дава преимущество на външни на системата хора, при положение, че опциите за кариерно развитие на съдиите не са много и масово те не могат да израстват в по-горни нива заради малкото свободни бройки, които се обявяват в конкурсите. В ключови за системата съдилища, каквито са административен съд София – град, Бургас и Варна, които разглеждат дела с огромни материални интереси и дела със стратегическо значение за държавата се допускат повече външни назначения.

На следващо място е информацията, която е налична и важна за всеки един от кандидатите. Налице е неравностойно положение между външните кандидати и магистратите. При последните публичната информация е в пъти повече, по закон те са задължени да декларират имуществото си, може да се види качеството на тяхната работа през актовете им, както и оценката за това от резултатите от атестациите им. Това не важи за повечето юристи, които искат да влязат в системата на административните съдилища отвън. И в този смисъл нито бъдещият паритет, изтъкнат от комисията, нито друг аргумент, би могъл да обоснове защо ВСС предпочита да влее свежа, но далеч не толкова „позната“ кръв в ключовите административни съдилища, а не залага на кариерното израстване на магистрати, които вече са доказали своята компетенция и почтеност в системата.

Освен това за първи път на външен конкурс се отпускат толкова много бройки от общия брой свободни щатни длъжности след промяната в Закона за съдебната власт, с които отпадна изискването на външен конкурс да се пускат не повече от 20% от всички свободни места. Тези разпоредби всъщност имаха за цел да гарантират именно справедливото кариерно развитие на магистратите, като същевременно не позволяваха системата да се „капсулира“ и допускаха в нея да влизат юристи, които не са работили като съдии, прокурори и следователи.

ДЕБАТЪТ В СЪДИЙСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВСС

Впечатление прави и бързината, с която се развива процедурата. Заседанието на КАК е проведено на 12 април, а на следващия ден (13 април) предложението за обявяване на двата конкурса е внесено като извънредна точка на заседанието на Съдийската колегия. Официалното обяснение за спешността е желанието подаването на документи за конкурсите да не съвпаднат с предстоящите празници (Великден, 1 и 6 май). Възможен е обаче и друг мотив – нестабилната политическа обстановка, дебатът за реформа на ВСС и предсрочното прекратяване на мандата на този състав.

По същество по време на обсъждането председателят на ВАС Георги Чолаков преповтаря предложението си и дава и своята интерпретация от нуждата от паритет в бройките за двата конкурса – законовата уредба не е съвършена – по думите му външният конкурс е много по-тежък, тъй като кандидатите държат писмен изпит, тест и се явяват на събеседване, докато съдиите, които участват в конкурса, представят пред изпитната комисия свои решения по дела, по които биват оценявани. Тук той добавя: „Няма как на всички да не е ясно, че по тези актове може единствено да се прецени принципното познание на материята и справянето с процеса, но не и за административното право“.

Възражения има единствено от съдиите Керелска и Дишева като Дишева излага допълнителна фактология:

–          Конкурс за административните съдилища не е обявяван от 2015 г.

–          Конкурсът за съдии във ВАС е продължил две години и е приключил през октомври 2020 г.

–          По думите ѝ през декември тя е направила опит да инициира конкурс за административните съдилища („Тогава, бих казала, доста грубо ми беше казано, че не е моя работа и че е изключително рано и това може да бъде сторено, когато се открие, когато приключи производството по оспорване на решението по чл. 193, ал. 3 в рамките на конкурса за назначаване на съдии във Върховния административен съд. Тогава дори имаше аргументи, че трябва да се изчака и срокът по чл. 193, ал. 6 и т.н.“,).

В крайна сметка всички алтернативни предложения – за отлагане на точката, за определяне на процентно съотношение за външния конкурс и за промяна на бройките, обявени за външен конкурс в АССГ не са приети от мнозинството и конкурсите са обявени с разпределението, предложено от председателя на ВАС.

КОНКУРСНАТА КОМИСИЯ

Двете конкурсни комисии, които се състоят от четири върховни съдии от ВАС и един хабилитиран преподавател по административно право, са определени от Съдийската колегия на ВСС с решение от 22 юни. Върховните съдии, които участват в комисията, се избират чрез жребий от пленума на съдиите във ВАС, според чл. 183, ал. 2 от ЗСВ, а хабилитираните преподаватели – чрез жребий от СК от списък, предоставен от висшите учебни заведения.

Така в комисията, която ще изпитва кандидатите във външния конкурс, влизат съдиите Таня Радкова, Владимир Първанов, Марио Димитров и Хайгухи Бодикян и доц. д-р Юрий Кучев от Русенския университет „Ангел Кънчев“. Във втората комисия, която ще оценява кандидатстващите магистрати за повишаване влизат съдиите Славина Владова, Мариника Чернева, Сибила Симеонова, Стефка Кемалова и проф. д-р Иван Тодоров от Пловдивския университет.

По неофициална информация, всички избрани в конкурсните комисии съдии са близки до председателя на ВАС Георги Чолаков. Няколко примера: Съдия Владимир Първанов стъпва в длъжност като съдия във ВАС на 15.03.2021 г. след класиране в конкурс за повишаване, което предизвиква съмнения[1], изказани дори в заседание на СК. От 30.03.2018 г. е командирован със заповед на г-н Чолаков във ВАС, а преди това е съдия и председател на Административен съд – Сливен. Женен е за сестрата на съдия Йовка Дражева (близка до ръководството на съда). Председателят на ВАС също е от Сливен, където е бил председател на Районния съд, след това адвокат и съдия в административния съд преди да бъде командирован в Административен съд – София област).

Марио Димитров е председател на 3-то отделение в Първа колегия на ВАС (всеизвестно е, че всички ръководители на колегии и отделения в съда са лоялни на председателя на съда). Хайгухи Бодикян също е съдия във ВАС от скоро – встъпва в длъжност на 15.03.2021 г. (работи в постоянен състав със зам.-председателя на ВАС и ръководител на Втора колегия във ВАС – Любомир Гайдов), а преди това е председател на Административен съд – Хасково.

Съдия Мариника Чернева е председател на Първа колегия във ВАС. Съдия Славина Владова е командирована във ВАС със заповед на Георги Чолаков от 26.01.2018 г. Преди това е съдия в Административен съд – София град. Назначена е за съдия във ВАС също на 15.03.2021 г. след класиране за конкурс за повишаване. Съдия Сибила Симеонова е командирована във ВАС през януари 2016 г. от предишния председател на съда Георги Колев, а преди това работи като съдия в Административен съд – Русе. Името ѝ става известно покрай казуса с нарушенията при определяне на петчленния състав по едно от делата на Петьо Петров – Петьо Еврото във ВАС. Тогава в състава влиза съдия Симеонова, в нарушение на принципа за избор на членовете на състава по старшинство.[2]

Изпратихме въпроси до пресцентъра на ВАС кога е бил теглен жребият за двете конкурсни комисии, с каква програма се извършва той и минавала ли е някога тя през външен, независим одит, който да установи възможни ли са манипулации на софтуера. От ВАС посочват, че членовете на комисиите са избрани чрез жребий на Пленум на ВАС, проведен на 28 май тази година, като в жребия са участвали всички съдии с изключение на председателя на съда. „Жребият е изтеглен чрез специална софтуерна програма на Висшия съдебен съвет, която се използва за определяне на участници в конкурсни комисии на районно и окръжно ниво, както и за докладчици по дисциплинарни дела. Програмата се използва също и за определяне на членове на помощните атестационни комисии в съдилищата, както и от Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС“, отговарят от ВАС и допълват, че не разполагат с информация за това извършван ли е одит на програмата, тъй като тя е предоставена на съда от ВСС.

КЛАСИРАНЕТО

От 302 кандидати по външния конкурс, 231 се явяват на писмения изпит, а до устен изпит са допуснати 99, получили оценка по-ниска от Много добър /4.50/ на казуса и не по-ниска от 4.50 на теста. Юристи и съдии, с които разговаряхме, обясниха, че казусът, който са решавали участниците в конкурса е спорен, тъй като не би затруднил и студенти по право.

Наша проверка показа, че сред явилите са на външен конкурс има 15 съдебни помощници във ВАС, съдебни и прокурорски помощници, членове на администрацията на ВСС, адвокати, експерти, юрисконсулти, директори на дирекции, секретари и други. Сред имената, които се открояват, които са с добър шанс за класиране в конкурса, са Анастасия Хитова – съдебен помощник във ВАС, работи във Второ отделение, оглавявано от бившия председател на съда Георги Колев, дъщеря на Диана Хитова, бивш съдия във ВКС, и Пейчо Хитов – бивш окръжен прокурор на Сливен; Десислава Табакова – съдебен помощник във Второ отделение на ВАС; Мая Сукнарова, съдебен помощник във ВАС, дъщеря на бившия член на ВСС Божидар Сукнаров; Мария Колева – съдебен помощник във ВАС, дъщеря на бившия член на ВСС Иван Колев; Мария Владимирова – съдебен помощник във ВАС, Георги Иванов – съдебен помощник във ВАС, Геновева Йончева – съдебен помощник във ВАС и преподавател в Националния институт по правосъдие; Мария Хубчева – съдебен помощник във ВАС; Миглена Христова – съдебен помощник във ВАС; Росен Лумбарски – съдебен помощник във ВАС; Тодор Икономов – съдебен помощник във ВАС и син на Андрей Иконов – бивш съдия във ВАС; Тодор Тодоров – съдебен помощник във ВАС; Спас Спасов – съдебен помощник на председателя на Четвърто отделение на ВАС и член на конкурсната комисия съдия Марио Димитров; Ана Методиева-Конялъ – съдебен помощник във ВАС.

Класиран след писмения изпит е и Асен Мингов – син на бившия член на ВСС проф. д-р Анелия Мингова и проф. д-р Емил Мингов, особен процесуален представител на ВАС и съдебен помощник във ВАС. Заместник-председател на Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт, оглавявано (според сайта на организацията) от депутата от ГЕРБ Александър Николов (преди това бивш главен секретар на ВАС, съдебен помощник във ВАС и съдебен помощник в СГС по времето, в което Георги Колев оглавяваше съда. Любопитно е да се отбележи, че в ръководните органи на организацията членуват или са членували и други класирали се след писмения изпит – Ана Методиева-Конялъ (член на Управителния съвет) и Младен Семов – главен секретар на ВАС и брат на конституционния съдия проф. Атанас Семов и бивш член на УС на организацията.

Сред допуснатите са също бивши членове на ЦИК; Димитър Ненов – директор на дирекция „Правна“ в Администрацията на ВСС (избран с конкурс през 2020 г.); Мария Христова – директор на дирекция „Конкурси на магистрати“ в Администрацията на ВСС.

На 12.10.2021 г. приключват събеседванията с кандидатите от външния конкурс, а след това, според закона, резултатите трябва да бъдат обявени до 7 дни.

От създаването си преди повече от 10 години системата на административните съдилища придоби изключителна важност поради естеството на делата и големите интереси, които се засягат. Ето защо не по-маловажно е какви юристи влизат в тази система и доколко прозрачно се организират конкурсите. Изложената фактология повдига съмнения именно по отношение на прозрачността на процедурата и наличието на непотизъм при провеждането ѝ. А конкурсите за административните съдилища са ключови, защото от тях зависи кои ще са следващите съдии, които разглеждат делата, заведени от граждани срещу властта.

[1] https://news.lex.bg/след-два-отвода-и-упреци-за-фарс-съдийс/

[2] http://judicialreports.bg/2016/04/доказано-петчленните-състави-във-вас/

Pin It on Pinterest