Народното събрание беше домакин на кръгла маса „Заедно можем да победим диабета“

Форумът е под патронажа на Комисията по здравеопазването към 44-ото Народно събрание и по инициатива на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Председателят на здравната комисия д-р Даниела Дариткова изрази надежда при откриването на кръглата маса, че обединените усилия ще доведат до успех в битката с това социално значимо заболяване. Тя отбеляза, че този форум дава възможност да бъдат обменени мисли и опит, да бъдат отчетени резултатите и начертани нови пътища за справяне с предизвикателството „диабет“ в интерес на пациентите и на една по-здрава нация.

Кръглата маса е посветена на 14 ноември – световен ден на борбата с диабета. На форума бяха представени актуални данни за диабета в България и Европа и политики за подобряване на резултатите от контрола и решението на проблема с диабета. Международната диабетна федерация (IDF) и Европейският диабетен форум споделиха своя опит.

Проф. Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Академик Иван Пенчев“, заяви, че диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Близо 463 млн. са хората с това заболяване в момента или 9.3% от населението, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години. В България болните с тази диагноза през тази година са 442 хил. души или 8.3% от населението на възраст между 20 – 79 години. Според проф. Танкова всеки втори човек с диабет по света е недиагностициран, а един от всеки 13 души има предиабет. Това налага подобряване на скрининга за предиабет, програми за превенция на болестта, защото половината от случаите на захарен диабет тип 2 могат да бъдат предотвратени, смята проф. Танкова.

Доц. Зорница Миткова от Катедрата по организация и икономика на фармацията във Фармацевтичния факултет на МУ – София обясни, че ситуацията в България не се различава от световните тенденции. Обществените средства на година за лечение на диабета в страната ни са около 550 млн. лв. по данни на Международната диабетна федерация (IDF). Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии. Останалите 60%, което се явява основната част от средствата, дадени за лечение на диабет, отиват за хоспитализации и лечение на усложненията – сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др. В същото време навлизането на съвременните здравни технологии допринася за подобрение на контрола на заболяването и намаляването на средствата за лечение на свързаните с него усложнения. Според анализите в България делът на пациентите с добър контрол на болестта нараства и достига 40% от засегнатото население. Това води до намаляване на риска и броя на усложненията, което спестява разходи за тяхното лечение в размер на 20 млн. лв. за периода 2012 – 2016 г., уточни още доц. Миткова.

Според проф. Сабина Захариева, главен координатор на Експертния съвет по ендокринология към МЗ и изпълнителен директор УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, на дневен ред стои въпросът за Национална диабетна програма, която да повиши информираността на населението за рисковите фактори и начините за повлияването им. Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за пациентите  и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система, заяви проф. Захариева.

Проф. Здравко Каменов, началник на Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“, посочи, че диабетът представлява колосална тежест за хората, живеещи със състоянието, особено в Централна Европа (България, Хърватска, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения). Тук има приблизително 7,6 милиона възрастни (20-79 г.) с диабет и съществува разлика между разпространението в този регион (7,3%) и в целия Европейски съюз като цяло (6,4%). Международната диабетна асоциация за Европа е създала и експертна декларация „Инициатива за доказателства в диабета в Централна Европа“, чиято цел е да идентифицира най-добрите практики, които могат да мотивират политическа подкрепа в региона на Централна Европа.

Според проф. Сена Карадениз, председател на Международната диабетна федерация за Европа, на Стария континент един от всеки трима възрастни с диабет е недиагностициран. Прогнозите са, че до 2045 г. заболеваемостта  ще се увеличи с 45% в световен мащаб. В същото време усложнения като сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, които са основната причина за смърт при тези болни, могат  бъдат избегнати чрез подходящо лечение. За това е нужно ефективно участие от страна на здравните специалисти и пациентите в разработването на нови обществени политики.

Проф. Джон Нолан, директор на Европейския диабетен форум, посочи, че е необходимо да се направи общоевропейска система с данни за заболяването, която да предоставя реални доклади за качеството на грижите и клиничните резултати при тези пациенти. Според него трябва да се създаде „клиника на бъдещето“, където може да се получи цялостно обслужване на едно гише – от скрининг до лечение на усложнения.

„Решението на тези проблеми както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие. Пример за това е създаването на Европейския диабетен форум в края на миналата година в ЕС – https://www.eudf.org/“, допълни още проф. Нолан.

В хода на дискусията участниците във форума се обединиха около заключението, че в последните години България е постигнала добри резултати в областта на захарния диабет и подчертаха необходимостта от провеждането на целенасочена национална политика за превенция, ранна диагностика и контрол на заболяването.

Pin It on Pinterest