Министър Комитова: Необходими са усилия, идеи и проекти за развитие на регионите

Ако няма проекти, ще изпаднем в ситуацията да се строи незаконно, а по новата програма за развитие на регионите ще се финансират и предложения на бизнеса

Регионалното развитие не са празни думи, а начин да постигаме по-добър живот на нашите граждани и се състои от много на брой дейности, проекти и политики. Крайната цел е да изравняваме стандартите на живот.

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова на национален форум в Русе днес, посветен на значението на транспортната инфраструктура за развитието на бизнеса в Северна България.

Събитието е под патронажа на областния управител на Русе Борислав Българинов и поставя фокус върху подобряването на транспортната и логистична свързаност на тази част от страната. В него участваха също министрите на икономиката Даниела Везиева и на финансите Валери Белчев, регионалните заместник-министри Нина Стоименова и Иван Шишков и заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христина Велинова.

На форума с участието на представители на бизнеса министър Комитова напомни, че в отговорностите на МРРБ са пътната и ВиК инфраструктура, сгради и други строежи, които са в полза на хората. Тези стратегически обекти се случват благодарение на правителствата преди нас, на нашето правителство и на следващите. Това са сложни проекти, които отнемат време и изискват много усилия. Затова не принадлежат на никого, а са на България. МРРБ пое ангажимент да ги придвижи по-бързо, качествено и по правилата, подчерта министърът.

Финансиране има по много и различни начини – в МРРБ има поне шест източника. Необходими са усилия, идеи и проекти. С общи усилия можем да постигаме повече резултати в регионалното развитие, заяви министърът.

Арх. Комитова подчерта, че транспортната инфраструктура е важна, но не е всичко. С нея вървят индустриалното развитие, малките и средни предприятия, проекти от застроената среда, социална инфраструктура, училища, здравеопазване и други.

Северна България е изостанала като проектиране и строителство, каза заместник-министър Шишков. Той допълни, че обект на най-голямо внимание е автомагистрала „Хемус“. В строителство са първите три участъка – от Боаза до разклона с пътя Плевен – Ловеч, които не са спирани. Надяваме се да бъдат изпълнени в срока на магистралата, каза регионалният заместник-министър.

Изостанали бяха проектите за подробни устройствени планове в следващите три участъка – до Велико Търново, а това бави и връзката Русе – Велико Търново, обърна внимание Иван Шишков. За участъци 4 и 5 има правителствени решения за отчуждаване на необходимите терени. Предстои такова да бъде внесено и за участък 6. Искаме да подготвим възможността следващият кабинет да стартира строителството максимално бързо и по законен начин, както и да приключи в обозрими срокове, информира той.

Започва ново проектиране за лот 7 и 8, за които е избрано неподходящо трасе. Необходимо е изключително голямо усилие на проектанти и държавна администрация за наваксване на изоставането, категоричен бе заместник-министърът.

Иван Шишков коментира, че ситуацията е същата и по отношение на пътя Видин – Ботевград. Проблем има с подробния устройствен план на участък преди Монтана. Очаква се делото за него да бъде гледано в началото на следващия месец. Проблем ще остане трасето за участъка Монтана – Враца, което е неподходящо и е необходимо ново проектиране, информира той.

Един от най-важните коридори в посока север – юг е бъдещата магистрала между Русе и Велико Търново, чието строителство е разделено на три. Проекти на ПУП за първите два участъка – Русе – Бяла и обходния път на Бяла, предстои да бъдат внесени за одобрение в МРРБ вероятно следващата седмица, след което ще се проведат процедури по отчуждаване на необходимите терени. Това означава, че тяхното строителство ще може да започне в средата на следващата година, съобщи Иван Шишков. В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ подготвя документация за проектиране за идеен и технически проект и ПУП за третия участък – Бяла – Велико Търново, работата по който е по-изостанала, допълни той.

Считаме, че този коридор трябва да свършва не при Велико Търново, а да продължи с преминаване на Стара планина и да има възможност за връзка с магистралите „Тракия“ и „Марица“. Трябва да предложим като приоритет за проектиране трасе в тази посока, за да има добра свързаност на Северна и Южна България в тази част на страната, като вероятно ще преминава през Прохода на републиката. Считаме, че това трасе трябва да бъде приоритет на следващото правителство, заяви заместник-министърът.

АМ „Черно море“ е със започнато проектиране и също трябва да бъде изградена бързо, за да се повиши свързаността между двете части на страната, между Дунав и Черно море, каза още арх. Шишков. Той обаче подчерта, че за реализацията на приоритетните обекти е необходимо да бъдат изготвени необходимите проекти, иначе ще изпаднем в ситуацията да се строи незаконно.

Министър Комитова представи и хода на големите ВиК проекти, които се изпълняват в България. В 15 области, в които услугите се предоставят от по един оператор, се реализират проекти за близо 2 млрд. лв. За други 6 области, които са закъснели с консолидацията, се разработват регионални прединвестиционни проучвания, които ще предвидят необходимите инвестиции. Те ще влязат в бъдещите инвестиционни проекти за тези области.

Заради липса на консолидация областите Монтана, Ловеч и Разград в Северна България не могат да имат достъп до европейско финансиране за ВиК инфраструктура, обърна внимание министър Комитова. Провеждаме срещи с общини от неконсолидираните области, за да ги убедим, че е необходимо да го направят, за да имат достъп до неограничено финансиране, каза още тя.

Цената на тока много сериозно се отразява върху цената на водата, коментира регионалният министър. Затова в „Български ВиК холдинг“ ЕАД е регистрирано отделно дружество, което да търгува на борсата. Целта е да се намали цената на тока, която се включва в себестойността на цената на водата. Работим за намаляването на загубите на вода и подобряване на ръководството на тези ВиК дружества, каза още арх. Комитова.

Министърът информира, че 15 проекта за подобряване на ВиК инфраструктура ще се изпълняват със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост. Те ще са за населени места с население между 2 хил. и 10 хил. души. Ключово условие за реализацията им е приемането на Закона за ВиК, подчерта Виолета Комитова. В него се залага гарантирано количество вода за всеки български гражданин по цена на себестойност за 3 куб. м на човек месечно. Ползваната над това количество вода ще се заплаща по цена от бизнес плана на ВиК операторите, обясни тя. С тези проекти във ВиК отрасъла ще намалим загубите и ще подобрим качеството, а това ще бъде в полза на регионалното развитие и гражданите, категорична бе министър Комитова. Тя уточни, че това все още се обсъжда и затова поиска подкрепата на всички кметове.

Заместник-министър Стоименова обърна внимание, че МРРБ има задачата да изпълнява най-голямата програма за периода 2021 – 2027 г. – за развитие на регионите, която ще е на стойност 6,8 млрд. лв. По първия й приоритет ще се финансират проекти в 10-те най-големи градски общини на страната, а вторият ще обхване по-малките 40. Допустими ще са дейности, които се изпълняват и по досегашната Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. За първи път обаче ще се финансират и проекти по линия на микро-, малки и средни предприятия, съобщи регионалният заместник-министър. Местните общности са тези, които трябва да заложат приоритети и дейности в регионалните стратегии, за да се стигне до по-добрия живот на българските граждани, заяви Нина Стоименова.

Съвсем логично представителите на форума от Русе се поинтересуваха за възможността да има втори мост над река Дунав в града. Зам.-министър Стоименова посочи, че бюджетът на цялата нова програма за трансгранично сътрудничество Румъния-България е 132 млн. евро, като преговорите за новата програма 2021-2027 г. са в ход.

Pin It on Pinterest