Министър Кацаров: Смъртността при диагностицираните с COVID-19 при настоящата трета вълна на пандемията е с 1/3 по-малка в сравнение с предходните две вълни

Разпространяват се неверни твърдения и изводи по отношение на смъртността от коронавирус у нас.

Ако сравним смъртността през първите 9 седмици на епидемичния подем на всяка от трите вълни, ясно се вижда, че сега смъртността при диагностицирани с COVID-19 е с 1/3 по-ниска в сравнение с предходните две вълни“. Това заяви министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров на пресконференция в МЗ.

Подробни данни за разпространението на коронавирусната инфекция от началото на пандемията, продължителността на епидемичните подеми и регистрираната смъртност изнесе проф. Мира Кожухарова. По време на първата вълна на COVID-19, продължила от 17.10.2020 г. до 21.01.2021 г., починали са 7920 лица с COVID-19, като през първите 9 седмици са регистрирани 4735 смъртни случая. Броят на починалите по време на втората вълна, от 01.02.2021 г. до 22.05.2021 г., е 8459, от които 4479 – за първите 9 седмици. Третата вълна продължава и в момента, като регистрираните досега (за 9 седмици) смъртни случаи са 3364. Проф. Кожухарова обясни, че увеличаването броя на смъртните случаи при пандемия винаги следва кривите на заболяемостта, което доказват и трите пандемични вълни у нас.   

Министерството на здравеопазването е изискало от болниците, при които е установено по-високо от средното ниво на смъртност при пациенти с COVID-19, да свикат медицинските си съвети, да анализират причините, в т.ч. и да посочат съответства ли прилагания от тях протокол за лечение на утвърдения от МЗ. Лечебните заведения трябва да информират министерството за направените констатации и предприетите действия, съобщи още д-р Стойчо Кацаров. Той посочи, че МЗ полага усилия до края на настоящия месец за лечението на пациенти с тежка форма на COVID-19 да бъдат осигурени т. нар. моноклонални антитела, които все още не са разрешени за употреба в ЕС, но има начин у нас да се прилагат след издаването на заповед на здравния министър. В момента тече подготовката на необходимата документация за сключването на договорите, като ще бъде необходимо и решение на Министерския съвет, с което да се отпуснат нужните за това средства и да се упълномощи министърът на здравеопазването да сключи договор. „Надяваме се в най-скоро време да предоставим на нашите болници тази допълнителна възможност за лечение на пациентите с COVID-19. Решаващо в тази ситуация и за намаляването на заболяемостта, и на смъртността, си остава ваксинацията“, категоричен бе министър Кацаров.

Той коментира и поставянето на бустерна доза от ваксините срещу COVID-19, като посочи, че вече има официално становище на Европейската агенция по лекарствата, с което прилагането на третата доза е ясно регламентирано. Документът е изпратен до всички регионални здравни инспекции, които вече са запознали с него имунизационните пунктове и общопрактикуващите лекари в страната. Националната здравно-информационна система позволява вписването на бустерна доза, което означава, че няма абсолютно никакви пречки пред поставянето на ваксината. 

По отношение на затягане на мерките, министърът обясни, че данните за броя положителни деца в училищата се следи непрекъснато. Ако се стигне до пълно затваряне у нас, последни ще бъдат училищата, изтъкна здравният министър.

„На този етап са разкрити 7268 легла за лечение на пациенти с COVID-19 в неусложнено състояние и 760 за интензивни грижи. Заетостта на леглата към 13 октомври е съответно 71% за консервативно и 63% за интензивно лечение“, обясни зам.-министърът на здравеопазването д-р Александър Златанов. Столицата също разполага с достатъчно свободни легла както за консервативно, така и за интензивно лечение на пациенти с COVID-19, стана ясно още от думите на зам.-министър Златанов. Той посочи, че при необходимост директорите на РЗИ могат да преструктурират легла в лечебните заведения, така че да се обезпечат потребностите на пациентите в съответните области.

„Делта“ вариантът циркулира на 100% у нас“, посочи директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова. Тя представи сравнителни данни за заболеваемостта в България и други балкански държави за двуседмичен период на 1 млн. души. В Сърбия заболяемостта е в пъти по-висока от тази в България, като у нас тя е малко по-ниска от тази в Турция. В Гърция и Албания заболяемостта е малко по-ниска в сравнение с тази в България.

Pin It on Pinterest