България

Кръгла маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България“ се проведе в НС

Кръгла маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България“ се проведе в Народното събрание.

В рамките на дискусията, която се състоя под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването, бяха обсъдени необходимостта от превенция, навременна диагностика на хроничното бъбречно заболяване  и подобряване качеството на живот на засегнатите от заболяването пациенти.

Хроничното бъбречно заболяване е тема с изключителна социална значимост и е от особена важност да се формира всеобхватна национална политика с конкретни мерки, ясни срокове за изпълнение и финансиране, подчерта заместник-председателят на Комисията по здравеопазването доц. Лъчезар Иванов. В изказването си той отбеляза високия брой на засегнатите от болестта. В световен мащаб те са над 850 млн. души, докато в България пациентите на хемодиализа са над 3000, а още 870 са в списъка на чакащи за трансплантация на бъбрек, уточни Лъчезар Иванов. Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването изтъкна относително малкия брой трансплантации на бъбрек у нас сравнение с другите страни от Европейския съюз.

Главният координатор на Експертния съвет по медицинска специалност Нефрология към министъра на здравеопазването проф. Борис Богов постави акцент върху неподозираните темпове на разпространение на хроничното бъбречно заболяване. Той определи прогресивното отпадане на бъбречната функция като новата пандемия на XXI в.

Директорът на Глобалния алианс за достъп на пациентите за Европа Калина Божкова посочи, че хората, страдащи от хронично бъбречно заболяване, са почти два пъти повече от тези, които са болни от диабет.  Около 70% от хората с нефрологични проблеми не знаят за състоянието си, тъй като заболяването често протича безсимптомно, докато болестта не прогресира, добави тя и определи като най-рискова група да развият хронично бъбречно заболяване хората с диабет и/или сърдечносъдови заболявания – един от всеки трима. Калина Божкова засегна темата и за навременното диагностициране на болестта. Поради забавено диагностициране всяка година повече от един милион души умират от хронично бъбречно заболяване, а други 1,5 милиона. – от сърдечносъдови усложнения, свързани с нарушена бъбречна функция.

Заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов отбеляза нуждата от по-мащабна кампания за профилактични прегледи и задължителни медицински консултации. По думите му хроничното бъбречно заболяване често е причинено вследствие от други здравословни проблеми. Д-р Николай Брънзалов призова за промяна в нормативната уредба с цел намаляване на административната тежест и общопрактикуващите лекари да имат по-голяма свобода при избора на медикаменти за лечение.

В рамките на обсъждането бяха отчетени още ползите от ранната диагностика и лечение на болестта с цел забавяне на нейното прогресиране и възможността пациентите да продължат да бъдат социално и икономически активни за по-дълъг период от време. Участниците в кръглата маса се обединиха около идеята хроничното бъбречно заболяване
да бъде включено като социално значимо в Националната здравна стратегия 2030.

На събитието присъстваха народни представители, заместник-министърът на здравеопазването доц. Петко Стефановски, представители на лекарското съсловие, пациентски и неправителствени организации.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest