Комисията по политиките за българите извън страната възложи на Националния център за парламентарни изследвания към НС да извърши последваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи извън България

По предложение на председателя на парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната Антоанета Цонева бе възложено на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание да извърши последваща оценка на въздействието на Закона за българите, живеещи извън Република България.

Целта на тази инициатива е да направи работещ приетия през 2000 г. закон на базата на максимална експертиза и публично обсъждане.

Оценката за въздействие ще бъде изготвена до края на февруари. Според председателя на центъра за парламентарни изследвания Теодора Ангелова това ще даде възможност за информирано решение от Народното събрание за промени в закона или написването на съвсем нов. Тя предложи на депутатите от комисията центърът, който прави и теренни социологически проучвания с национална представителност, да извърши допитване до общественото мнение по въпроси, касаещи политиките към българите в чужбина.

От намалелите с 844 000 българи за последните 10 г. 47% се дължат на емиграцията, 53% – на отрицателния естествен прираст, заяви пред депутатите от комисията председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. По думите му окончателните данни от последното преброяване на населението миналата година, според които то възлиза на 6 520 000 души, е възможно да бъдат коригирани нагоре или надолу с 1-2%, след като бъдат въведени всички резултати, събрани на хартия и след като завършат процедурите по валидиране на информацията.

Около 950 000 българи живеят в страни от Европейския съюз, каза Сергей Цветарски. Най-много те са в Германия – 342 000 души, Великобритания (бивша ЕС) – 102 000, Италия – 56 000, Белгия – 40 000, Нидерландия – 37 000, Австрия – 33 000. С най-бързи темпове българите се заселват в Обединеното кралство, Белгия и Нидерландия, а в Испания няма ръст на български заселници в последните години. Ако добавим и страните извън ЕС, българите зад граница са 1,5 млн., посочи председателят на Националния статистически институт. Той очаква догодина да са ясни данните от преброяванията на населението във всички страни от ЕС от последния цикъл, които също ще дадат информация къде и колко български граждани живеят.

Прогнозата на Сергей Цветарски е, че българското население ще продължи да намалява заради коефициента на възпроизводство – 1,6, който е колкото средноевропейския. За да има ръст е необходимо този коефициент да бъде минимум 2,1, уточни той. Страната напускат млади хора с децата си, а възрастните остават тук, допълни Сергей Цветарски и допусна, че ако имигрантите станат повече от емигрантите, тенденцията с намаляването на населението може да се обърне.

Антоанета Цонева подчерта, че данните от преброяването на населението могат да доведат на следващи избори до корекция на броя на мандатите в различните избирателни райони. Понеже ръст на населението има само в София, то столицата би трябвало да излъчва повече депутати, посочи тя. На базата на по-точна информация за броя на българите зад граница ще може да се определи и колко народни представители “струва” избирателен район “Чужбина”, както и в кои страни и региони са съсредоточени наши общности, за да разкриваме консулства и провеждаме активни политики към тях, допълни председателят на Комисия по политиките за българите извън страната.

Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Тодор Ванчев съобщи за 537 преписки до прокуратурата за нарушения за издаване на българско гражданство. След скандалите за търговия с български паспорти на агенцията ѝ бе отнето правото да събира документи, удостоверяващи български произход и сега тя се занимава единствено с политики към общностите ни зад граница.

Pin It on Pinterest