Какво е електронен подпис и за какво служи?

Електронният подпис позволява да подписваме документи и да използваме редица онлайн услуги, без да посещаваме институция или офис

Все повече административни, банкови и бизнес услуги се преместват онлайн. Едно от средствата, които ни позволяват да използваме тези услуги дистанционно, е електронният подпис. Но какво всъщност представлява той, за какво служи и кога може да ни бъде необходим?

Какво е електронен подпис?

Електронният подпис е електронен начин за удостоверяване на самоличността на човек при подписване на цифрови документи или извършване на определени действия онлайн.

Той не представлява просто изображение или сканирано копие на подписа ни. При електронното подписване се използват технологични средства, чрез които подписът се свързва с конкретния подписващ и документ.

В практиката често ще срещнем понятието квалифициран електронен подпис (КЕП). Това е вид електронен подпис, който отговаря на специални законови и технически изисквания и може да има правната сила на саморъчен подпис в предвидените от закона случаи.

За какво служи електронният подпис?

Електронният подпис може да спести посещения в различни институции и офиси. В зависимост от конкретната услуга той може да се използва за:

• подписване на електронни документи и договори;
• подаване на заявления и декларации;
• използване на електронни административни услуги;
• подаване на документи към НАП и други институции;
• подписване и изпращане на фирмена документация;
• участие в различни електронни процедури;
• удостоверяване на самоличността при определени онлайн услуги.

За фирмите и хората, които редовно комуникират с държавната администрация, електронният подпис може значително да улесни ежедневната работа.

Как работи електронният подпис?

При подписването се използват криптографски технологии, чрез които електронният подпис се свързва с документа.

Това позволява да бъде проверено кой е подписал документа и дали след подписването му са били извършени промени.

По този начин електронният подпис изпълнява две важни функции – помага за удостоверяване на подписващия и за проверка на целостта на подписания документ.

Каква е разликата между електронен и квалифициран електронен подпис?

Понятието „електронен подпис“ обхваща различни форми на електронно подписване. Не всички обаче имат еднаква степен на сигурност и еднакъв правен ефект.

Квалифицираният електронен подпис (КЕП) отговаря на най-строги изисквания и се издава от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги.

Затова, когато дадена институция или процедура изисква конкретно КЕП, обикновен метод за електронно потвърждение или сканиран подпис не е негов заместител.

Как се получава квалифициран електронен подпис?

КЕП се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги след удостоверяване на самоличността на притежателя.

В зависимост от доставчика и избраната услуга подписът може да се използва чрез физическо устройство или чрез решение за дистанционно подписване.

Преди издаването е добре да проверим срока на валидност, цената, необходимия софтуер и устройствата, на които ще можем да използваме подписа.

Безопасен ли е електронният подпис?

При правилно използване квалифицираният електронен подпис предлага високо ниво на сигурност. Важно е обаче данните и средствата за неговото използване да бъдат защитени.

Не трябва да предоставяме на други хора пароли, ПИН кодове или други средства за достъп до подписа. При съмнение, че те са попаднали в чужди ръце, трябва незабавно да се свържем с доставчика.

Защо електронният подпис става все по-важен?

Електронният подпис позволява редица документи и административни процедури да бъдат извършвани дистанционно. Това може да спести време, разходи за пътуване и необходимостта от разпечатване и физическо изпращане на документи.

За бизнеса той улеснява обмена и подписването на документация, а за гражданите може да предостави по-лесен достъп до различни електронни услуги.

С развитието на електронното управление електронният подпис постепенно се превръща от инструмент, използван предимно от бизнеса, в практично средство и за ежедневното общуване на гражданите с институциите.