Иван Шишков: АМ „Черно море“ трябва да свързва границите с Румъния и Турция
Регионалният министър обяви подготовка за проектиране на липсващите участъци и заяви, че част от бъдещите магистрали ще бъдат изграждани чрез концесии
Автомагистрала „Черно море“ трябва да се разглежда като транспортен коридор от границата с Румъния до Малко Търново, а не единствено като връзка между Варна и Бургас. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков след работна среща в Бургас с кметове от областта и представители на местната и държавната власт.
„За нашето правителство автомагистрала „Черно море“ е от границата с Румъния до Малко Търново. Затова подготвяме задание за проектиране на липсващите участъци, които нямат проектна готовност“, посочи Шишков.
Шишков: Магистралата трябва да обслужва две граници
По думите на регионалния министър към момента няма цялостен конкретен проект за бъдещата магистрала. Наличната процедура по ОВОС обхваща само отсечката между Бургас и Варна и е в предварителна фаза.
„Икономическият смисъл на АМ „Черно море“ е да обслужва две граници, а не само Бургас и Варна“, заяви министърът.
В рамките на работната среща бяха обсъдени и общите устройствени планове на общините в Бургаска област. Кметовете са поели ангажимент да ускорят процедурите по приемането им, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще работи за съкратени срокове при тяхното съгласуване.
Шишков подчерта значението на устройствените планове за развитието на Черноморието и туристическите общини.
Обещани са мерки за кадастъра и водопроводите
Сред поставените от местните власти проблеми са неточности в кадастралната карта, които затрудняват реализацията на инфраструктурни проекти.
Регионалният министър увери, че ще бъдат предприети мерки за отстраняването им.
Обсъдени са и проблемите с довеждащи водопроводи в региона. Според Шишков подмяната на част от тях предстои да започне, като допълнителна трудност създават съоръженията, преминаващи през частни имоти без отразени сервитути.
Шишков коментира и колективния иск за състоянието на пътищата
Министърът отправи остри критики във връзка с колективния иск в Софийския градски съд за състоянието на пътната инфраструктура.
Според него проблемите по републиканската пътна мрежа са натрупвани в продължение на години и сегашното управление е наследило тежко състояние на инфраструктурата.
„Толкова ли беше удобна онази власт и колко ли е неудобна тази власт? И сега задаваме въпроса на кого е неудобна? И аз ще ви отговоря: на тези, които откраднаха, на тези, които участваха“, заяви Шишков.
Той определи иска като „елементарен пиар на виновниците за пътната катастрофа в България“ и припомни за подавани от него сигнали за предполагаеми нарушения и проблеми при изграждането на пътната инфраструктура.
Близо 800 км бъдещи магистрали могат да бъдат дадени на концесия
Шишков обяви още, че правителството предвижда използването на концесионния модел за пътища, които все още не са проектирани и предстои да бъдат изградени.
Според изложената от него концепция държавата първо трябва да подготви проектите и устройствените планове и да отчужди необходимите терени, след което да бъдат избрани концесионери за строителството и последващата поддръжка.
„800 км магистрали ни предстоят тепърва да ги проектираме и да ги построим, което означава почти 800 км концесии“, каза регионалният министър.
По думите му част от АМ „Черно море“ също ще бъде на концесия. Конкретната стойност на проектите ще може да бъде определена едва след приключване на проектирането.
Шишков подчерта, че инвестиционният процес трябва да следва ясна последователност и не бива първо да се определя финансиране, без да има готови проекти.
Предстои реконструкция на ГКПП „Малко Търново“
По време на посещението си в региона министърът инспектира и граничния пункт при Малко Търново.
Предвижда се цялостна реконструкция на ГКПП „Малко Търново“, който трябва да бъде част от бъдещото скоростно трасе, свързващо българските граници с Румъния и Турция.
На място са обсъдени различни технически варианти за разширяването и подобряването на функционалността на пункта, включително с оглед на сложния терен в района.