България

Христо Кръстев: Предлагаме проби по неотложност за алкохол и наркотици на шофьорите

Прокурор Кръстев, преди дни Софийска градска прокуратура излезе с предложения за законодателни промени, които да подобрят ефективността на делата срещу пияни и дрогирани шофьори. Бихте ли посочили „белите петна“ в закона, които в момента ви пречат, или са в полза на обвиняемите и подсъдимите?

Основната цел на предложенията за промяна в законодателството, които даваме, е да предизвикаме широко обществено обсъждане на този наболял проблем. Не твърдим, че нашите предложения са съвършени и следва да се приемат безкритично. Желанието ни е всички професионални общности, ангажирани с пътната безопасност, да се съберем и да изработим такива правни норми, които да допринесат за съвременно, бързо, ефективно и справедливо законодателство. Смятам, че две промени в Наказателно-процесуалния кодекс ще подобрят разследванията на престъпления, при които вследствие на нарушение на правилата за движение по пътищата е причинена смърт. Първо – допълнение в разпоредбата относно трафичните данни, като се допусне тяхното събиране и в случаи на „друго престъпление, с което е причинена смърт“, независимо дали причиняването на смърт е по непредпазливост или умишлено. Актуалната норма на закона допуска данните, които се обработват от мобилните оператори, да се събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления. Това означава, че към днешна дата за непредпазливо причиняване на смърт при нарушение на правилата за движение по пътищата разследващите органи не могат да поискат от съда да даде разрешение за събиране на трафичните данни от мобилните оператори. Този способ за доказване е изключително важен при установяване на авторството на престъпленията против транспорта, при които е причинена смърт, както и евентуално оборване на алиби, но същевременно ще даде възможност за обективно разследване. Изложеното ще е полезно, когато извършителят на престъплението е избягал от местопроизшествието и/или изгражда защитна версия, че не е бил на местопроизшествието. Смятаме, че това предложение няма да доведе до тежка намеса в личния живот на гражданите, защото събирането на тази информация ще е за защита на най-ценното благо на всеки човек – живота. В тази насока съществува практика на Съда на Европейския съюз, според който директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронните комуникации няма ограничение за намеса в личните данни само за борба с тежки умишлени престъпления, а се отнася общо за всички престъпления. На второ място смятаме за важна законодателна промяна възможността в случай на неотложност да се събират принудително образци от слюнка, кръв или урина на водачите на превозни средства, за да се докаже дали са управлявали след употреба на наркотични вещества или алкохол. В момента актуалната разпоредба изисква продължителна във времето процедура, при която се рискува установяването на тези факти. Разбира се принудителното изземване на кръв следва да се извършва в медицинско заведение от медицинско лице при вземане на мерки за защита на живота и здравето на човека.

Нека уточним, че случаите, по които СГП работи, са за тежки инциденти, предизвикани от водачи, употребили алкохол или наркотици. Вие и колегите ви вече имате „пробиви“ в съдебната практика по обвинения за евентуален умисъл, какъвто беше случаят с делото „Милен Цветков“…

СГП има няколко дела към момента с повдигнати обвинения за причинена смърт с евентуален умисъл при пътнотранспортни произшествия. На 9 февруари т. г бе внесен обвинителен акт в съда за пътнотранспортното произшествие на Околовръстен път, при което загина френски гражданин, а 2-ма души получиха телесни увреждания. Обвиняемият бе предаден на съд по-конкретно за това, че на 25 септември 2022 г. около 3,50 ч е управлявал автомобил след употреба на кокаин и алкохол със скорост 195 км/ч, при разрешена скорост 80 км/ч. На 9 април Софийският градски съд даде ход на делото срещу подсъдимия и предстои съдът да се произнесе с присъда дали деянието е извършено при условията на евентуален умисъл. От 23 март в съда е и обвинителен акт за катастрофата на ул. „Ген. Гурко“, като обвинението отново е за причинена смърт с евентуален умисъл при пътнотранспортни произшествия. Случаят е от 2 септември 2023 г., когато обвиняемият управлявал лек автомобил и в кръвта му е имало концентрация от 2,1 промила алкохол. В района на кръстовището с ул. „Цар Иван Шишман“ на пешеходна пътека той се движел с 88 км/ч при разрешена скорост 30 км/ч и не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво надясно по посоката му на движение пешеходец – 14-годишният Филип Арсов, който починал „на място“.

Предлаганите промени са в Наказателния кодекс, в НПК и в наредбата за вещите лица. Защо се иска например създаването на изрична мярка за процесуална принуда отнемане на свидетелството за управление на МПС? Такава принудителна административна мярка има и се прилага от пътната полиция?

С тези предложения се цели осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване евентуалната възможност за извършване на административни нарушения и престъпления против транспорта. При тежки пътно транспортни произшествия, при които са причинени телесни увреждания или смърт, пътна полиция няма основанието за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, тъй като има данни за извършено престъпление, поради което не може да постанови принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по Закона за движението по пътищата. В тези случаи трябва да се задействат инструментите на НПК, след като, разбира се, възникне фигурата на обвиняем. В дебатите може да се обсъди и допълнение в закона, което да даде възможност на пътна полиция да налага принудителна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на автомобил, когато има образувано наказателно производство, но все още не е възникнала фигурата на обвиняем.

Настоява се и за възможност за незабавно изземване на образци за сравнително изследване за употребата на алкохол и наркотици. Вероятно имате предвид някакъв предварителен вид проби да се направят на водач, който иначе отказва да бъде тестван, а прокуратурата ще иска това да стане с разрешение на съда?

Това изменение и допълнение е изключително важно за бързо установяване на факта дали водачът на даден вид превозно средство го е управлявал в пияно състояние и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което винаги се явява по-тежко престъпление. За установяването на тези обстоятелства вземането на сравнителни образци от слюнка, кръв или урина е необходимо да се случи възможно най-близко във времето от момента на управлението на превозно средство, без оглед процесуалното качество на лицето – свидетел или обвиняем, и без оглед неговото съгласие. Доколкото тази процедура интервенира в човешкото тяло, е задължително да се извършва в лечебно заведение и от медицински специалист. Разбира се, задължително е и да има последващ съдебен контрол, т. е. да се поиска от съда одобрение след изземването на представителните проби.

Имате и предложение да бъде удължен от 2 на 8 месеца срокът за „задържане под стража“ при непредпазливи деяния, от които е настъпила смърт и са с висока степен на обществена опасност. Ако се приеме, може би няма да се отнасят само до обвиняемите за пътни инциденти, а и например за аварии, трудови злополуки и т. н.

Наказателното производство по дело за пътнотранспортно произшествие е почти изключено да приключи в 2-месечен срок, какъвто е максимално допустимият от НПК срок на продължителност на мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. Дори да бъдат създадени законови механизми за ускоряване на работата на експертите, неоправдани биха били очакванията за приключване на разследването във всички възможни хипотези в двумесечен срок. Освен сложния алгоритъм на разследване по делата за ПТП, трябва да се има предвид и процесуалната възможност както обвиняемият и неговият защитник, така и пострадалият и неговият повереник да обжалват на практика всяко постановление на разследващия орган или наблюдаващия прокурор. Не може да се прогнозира възможността дали, как и в какъв обем носителите на права ще ги упражнят. Същевременно, практиката разкрива случаи, в които действително са налице основания мярката за неотклонение задържане под стража да бъде изпълнявана, но тя се отменя на формално основание – единствено поради изтеклия срок. При изтичане на срока u, мярката не може да бъде изпълнявана, като съдът, респективно прокурорът, е длъжен да я отмени или измени и няма право на преценка за нейното продължаване. Случаите на пътнотранспортни произшествия често са с много тежки и комплексни последици, въпреки това доказателствата по делото не позволяват обоснован извод за определяне на деянието като умишлено. С други думи, само формата на вината не би могла да е единствен и достатъчен аргумент за срока на мярката. Пример за това е делото, по което е подсъдим Георги Семерджиев с обвинение за причиняване смъртта по непредпазливост на две момичета, след употреба на метамфетамин, без правоспособност, избягал от местопроизшествието и в условията на особено тежък случай. Към този момент е постановена първоинстанционна присъда, която възприе изцяло предложената от прокуратурата квалификация. В мотивите на съда няма упрек към прокуратурата по отношение на посочената в обвинението форма на вина. Тезата на СГП е възприета и от въззивната инстанция. Това ни дава основание да дадем случая като пример за изключителна тежест на конкретно престъпление, което обаче е непредпазливо такова и по което мярката за неотклонение задържане под стража е ограничена до двумесечен срок. Ако предложението се приеме – да, това ще бъде приложимо във всеки случай на непредпазливо причиняване на смърт.

С какво работата на СГП се промени, след като от 8 август м. г. влязоха в сила промените в НК, с които се отнемат автомобилите на пияни и дрогирани шофьори? В „Труд news“ писахме, че те бяха приети от депутати, които много бързаха да излязат във ваканция и резултатът е, че сега част от текстовете са атакувани в Конституционния съд?

В нашата работа не настъпиха промени, тъй като текстовете, които предвиждат отнемане на автомобили на водачи, употребили алкохол и/или наркотици, са от компетентността на районно ниво. Ето защо в нашата работа не се сблъскваме с така установената от законодателя мярка. Бързото приемане на закони без широки обществени дебати не е полезно за никого.

И накрая – малко статистика. Тежките катастрофи в България за 2023 г. са 6993. Загинали са 525 души, ранените са 9101. От тези близо 7000 тежки ПТП, 491 са предизвикани от пияни или дрогирани шофьори, загиналите са 6 души, а ранените 133. Как тази картина ще се промени, ако непрекъснато се променят само законите за пияните и дрогирани шофьори? Смятате ли, че трябва да се търси много сериозна наказателна отговорност от виновни съпричинители на тежки ПТП? Много ли е трудно да се докаже например при ефект аквапланинг на магистралата, че има виновно длъжностно лице от АПИ – стопанинът на пътя? Не може ли да се търси отговорност и от длъжностни лица от контролните органи като КАТ и ДАИ, при тяхно престъпно бездействие при изпълнение на контролните функции?

Убедени сме, че в дискусията неизбежно ще се постави въпросът относно наказуемостта на тежките пътнотранспортни произшествия, както и вие го поставяте сега. Може да се поддържа, че към момента предвидените в НК наказания са съответни и в техните рамки съдът би могъл да отсъжда справедливо наказание във всеки конкретен случай. Изключително трудно доказуема би била причинна връзка между служители, отговорни за състоянието на пътя най-общо казано, и конкретно ПТП. Освен това вината им не може априори да се предполага – т. е. това че е настъпило ПТП категорично не означава, че разследването за него трябва да обхване и изследване поведението на длъжности лица от КАТ, ДАИ, АПИ или други институции.

Цветан Гемишев, в. „Труд“

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest