Харалан Александров: В кризата с коронавируса Борисов демонстрира едно от лидерските си качества – да не бърка реалността с идеологията

Харалан Александров, политически антрополог, в  разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ заяви позиции по следните теми:

Епидемията от коронавирус и отражението му върху психичното здраве на хората.

    „Вие сте „тънък“ анализатор!“, посрещна своя гост водещата Илиана Беновска. Той й отговори в шеговит тон „120 килограма – не бих определил като „тънък“, но анализите ми може би са по-тънки от мен самия, това ме ласкае, благодаря!“. „Благодаря Ви и аз, че сте тук, хайде да се опитаме да надникнем в дебрите на пораженията, но и ползите от коронавируса, колкото и да звучи парадоксално, успяхте ли да направите някакво изследване?“, попита водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че в момента заедно с група негови колеги правят такова изследване. „Това не е никак лесно, защото се опитваме да изследваме именно дълбините – страховете, тревогите, фантазиите, очакванията, надеждите под това, което виждаме на повърхността. Резултатите са изключително интересни, но е малко рано да ги обобщим. Мога да кажа, че наред с биологичните или здравни поражения, които нанася тази болест и икономическите, които вече усещаме и тепърва ще усещаме, има и психически или психологически!“, обясни антропологът. Според него е добре, че все повече се говори за това и като че ли нашата общност мобилизира ресурса си за подкрепа в психологичен план, хората си говорят, окуражават се, споделят информация. Все по-ясно става колко крехко нещо е нашето психично здраве и че това е капитал и ресурс, който трябва да опазваме и в който да инвестираме. „Аз съм сигурен, че когато, дай Боже, по-бързо свърши това изпитание, ще сме по-зрели и по-отговорни, както и по-загрижени за психичното ни здраве. Ние много дълго време мислехме за психичното ни здраве само през неговата липса, когато има психична болест, а сега изведнъж си даваме сметка колко е малка стъпката до това да се окажеш в депресия, да се почувстваш изгубен, обезкуражен, изключително разтревожен и едва ли ще изненадам някого ако кажа, че има ръст на тревожно-депресивните състояния. Но не мисля, че ситуацията е катастрофична, че хората са прекалено ужасени, мисля, че общо взето засега го контролираме като общност!“, добави Александров.

Реакцията на ЕС на кризата с коронавируса и поведението на премиера Борисов.

   „Обаче Европа се опитва да създаде впечатление, неслучайно употребявам тези думи, че се грижи и за психическото здраве, както Вие споменахте, но по-скоро за икономическото оцеляване, което може да бъде фактор за психическата стабилност. Как ще коментирате реакцията на премиера Борисов след онлайн заседанието на ЕС след изказването на председателя на ЕП Давид Сасоли, който призова за солидарен отговор, което прозвуча доста парадоксално, защото големите държави очевидно не са готови да бъдат солидарни с малките? Какво означава солидарен, големият винаги трябва да помогне на малкия, нали така, и искат равностойни икономически вноски и равностойни мерки, които сякаш не отговарят на представата ни за европейската солидарност?“, попита водещата Илиана Беновска. Харалан Александров отговори, че със сигурност имаме по-високи очаквания към солидарността и поне в умовете ни осъзнаваме каква опора представлява ЕС. Той продължи: „И откриваме, донякъде с тревога и мисля, че тази тревога много ясно я имаше при премиера Борисов, до голяма степен и с възмущение, че в голяма степен сме оставени на себе си и не можем да разчитаме толкова, колкото бихме искали, поне в тази криза. Има обаче и друга страна и тя е, че в някои отношения се справяме не по-зле, да не кажа и по-добре, отколкото европейците. Иначе това, което Борисов направи, е че демонстрира едно от неговите лидерски качества и то е, че никога не обърква реалността с идеологията. Той много ясно обособи идеологическия пласт на говорене, разбира се трябва да се казват хубави думи, трябва да се държи един високо морален, в известна степен патетичен дискурс, но като всеки човек, живял в комунизма и познаващ неговото лицемерие, понеже хората от нашето поколение го помнят, ние знаем, че винаги има една друга реалност и тя е доста по-прагматична, понякога дори цинична. Тази способност да пребиваваш и в двата свята, да си наясно, че политиците са длъжни да говорят възвишено, но същевременно има едни императиви на оцеляването и справянето, които са доста по-прагматични, е качество, което се надявам да сработи този път!“

   „Да, но говоренето е едно, а действията са други, сега очакваме на 6-ти май Борисов, след като ми отговори иронично какво ще бъде нашето предложение за солидарен отговор, той ми каза – „ами кисело мляко и розово масло“ и това беше унищожително иронично, но това е друга тема. Сега той обеща, че на 6-ти май може би ще има известно вразумяване от страна на нашите европейски партньори, надявате ли се?“, попита водещата Илиана Беновска. Харалан Александров отговори: „О да, обикновено големите, сложни и много деликатно балансирани системи, какъвто е ЕС, реагират обикновено по-бавно. Това е също като разликите между демокрацията и тоталитаризма при криза и при война. Винаги в началото силно мобилизираните, йерархични и добре подредени тоталитарни системи изглеждат по-ефективни, но в крайна сметка по някакъв изумителен начин се оказва, че привидно деликатните, крехки, противоречиви, изпълнени с постоянни пазарлъци и договорки системи, какъвто е ЕС, намират ресурс, намират сили и успяват да се преподредят и сглобят по нов начин!“. Той обясни, че това е системна логика, колкото и да изглежда твърда една структура, независимо дали е държавна или физическа, при силен удар тя се оказва крехка и чуплива. По-гъвкавите структури успяват да намерят начин да се справят и да се адаптират, което някои наричат „антикрехкост“, защото създават нови връзки и отношения. „Този тип уредба, която е много добра за мирни времена, когато има богатства, преразпределя се ресурс и си има много ясна йерархия и ясни приоритети, очевидно подлежат на много сериозна ревизия, ще видим в каква посока ще бъде тя, но е съвсем сигурно, че за да оцелее ЕС, ще трябва да преподреди връзките и отношенията в себе си, да преразгледа някои от приоритетите си и да се откаже от някои от догмите си и това стана, например Германия напусна догмите на остеритета, това, че на всяка цена трябва да бъде поддържана финансова дисциплина, дори с цената на жертви от по-бедните страни. Много ясно, и това беше казано в прав текст от канцлера Меркел, с което за пореден път спечели уважението и овациите на свои противници, например на американския президент Тръмп, че се налага Германия да поеме полагащото й се бреме и ще се наложи да се поразхлаби прехвалената финансова дисциплина, която тя налагаше безмилостно и с типично германска дисциплина. Тъй че вече ЕС се променя и е много интересно накъде ще тръгне този процес, разбира се ще се оформят нови фронтове, нови идеологии, това вече се случва и в България. Имаме гледната точна на изолационистите, на тези, които настояват, че трябва да се спазват строго правилата, че трябва да се следват медицинските авторитети и не трябва да се прави никакъв компромис със здравните препоръки. От друга страна са хората, загрижени за икономиката и за свободите, които настояват по-бързо да се разпуснат мерките и да се разхлаби извънредното положение. И както винаги правителството, начело с премиера Борисов, се движи по тънък ръб между тези противоречиви, в известна степен даже самоизключващи се настоявания! Надявам се, че отново ще успее да мине между Сцила и Харибда без да пострада много кораба!“, заяви политическият антрополог.

Поведението на БСП.

    „Дано да е така и малко да Ви приземя на българска политическа почва. Корнелия Нинова и БСП „заразиха“ ли се от коронавируса, или просто те започват да развиват „епидемията“? Искам да кажа за какво Ви питам, за пореден път, след като областният председател на БСП-Пловдив Георги Гергов излезе с позиция, че ако БСП имат нещо да казват, те трябва да го артикулират ясно и да го направят, Корнелия Нинова реши да го отлъчи, да го изключи и създаде документи по този въпрос. Какъв е Вашият анализ, има ли „епидемия“ в БСП?“, попита водещата Илиана Беновска. Харалан Александров отговори, че ако трябва да използваме епидемиологичната метафора, то отговорът е, че БСП си има стара, нелекувана болест и това е двойният стандарт, присъствието на хора с много различен социален статус, с много различни икономически интереси. Той продължи: „Случаят с Гергов е класически, той е представител на богатата класа, не искам да използвам думата „олигархия“, тъй като не е много ясно дефинирана, но на големите работодатели, на хората на капитала. От друга страна БСП претендира, че е партия на труда, на трудещите се. Този тип конфликт е много старо заболяване в тази партия и както става и при коронавируса той не те убива директно, а по-скоро влошава съществуващите заболявания. Със сигурност е много изострена симптоматиката на старото заболяване. БСП със сигурност ще оцелее, но тя от доста време е на респираторно дишане, на вентилация, но така или иначе на езика на политическите или груповите отношения тя е в защитен режим, тоест всички поведения на Корнелия Нинова трябва да бъдат интерпретирани като движени от отчаяна битка за оцеляване на човек, който е в много тежка позиция! В този смисъл не можем да очакваме от тях да бъдат на високата на положението! Къщата им гори и в същото време има епидемия, те трябва да се оправят със собствената си ситуация, да решат собствената си криза, да решат лидерския проблем вътре в партията, не можем да очакваме от тях да ни помагат да се грижим за проблеми на улицата, защото те в момента гасят пожара в собствената си къща“.

Инцидентът при който загина журналистът Милен Цветков.

    „Последното, което искам да споделим, това е изключително, не знам как да го квалифицирам, тежкото събитие, на Великден загина един човек, който едни харесваха, други може би не толкова, той имаше своя жизнен път, своята журналистическа кариера, може би още предстоеше пред него. Говоря за Милен Цветков. Кой е виновен – извършителят, или законите, или потиците, или обществото?“, попита водещата Илиана Беновска. Харалан Александров отговори, че всяка генерализация ще бъде невярна. Той продължи, че отвъд въпроса за вината може би трябва да помислим за отговорността и за това можем ли да накараме хората от младото поколение да се държат по-отговорно към себе си. „Тук държа да кажа – винаги отговорността е на възрастните, когато децата се държат безобразно, когато правят безумни, саморазрушителни неща, отговорността е на бащите, в този случай на отсъстващите бащи! Родителите са тези, които опосредстват големия свят с неговите изкушения, с неговите предизвикателства, с неговите възможности, с неговите много различни етики и вътрешния свят на детето. Не можем да държим отговорни младите отвъд посредничеството на родителите между тях и външния свят. Това по никакъв начин не оневинява извършителите, те изглеждат като социопатни, това е поведение, като може да бъде разбрано само ако приемем, че другите хора не съществуват и тъй като по-много символен начин се случи в момент, когато всички се ограничават, всички се отказват от нещо, например да отидат на църква, толкова ярко се взриви пред очите ни и толкова потрес и гняв предизвика, че струва ми се няма как да остане незабелязано. Надявам се този път да си вземем поука и да продължим малко по-зрели!“, категоричен бе той.

   „Нека да Ви помоля заедно да преживеем нещо, до посветим на паметта на Милен, направихме през миналата седмица заедно с поета Александър Петров и композитора и гръбнак на „Тангра“ Косьо Марков и екипа на „Беновска пита“, „Канал 3“ и „Радио К2“ създадохме една песен, заснехме един клип, който смятам, че е в унисон с настроението, ще Ви помоля да го изгледаме заедно и да направим заключения!“, обърна се към своя гост водещата, след което двамата изгледаха клипа на песента „Денят“.

   „Как сте?“, попита след края на песента водещата Илиана Беновска. Харалан Александров отговори: „Мисля си, че има много начини да се справим със загубата и с болката от смъртта, особено когато е внезапна, нелепа и жестока и че по различен начин го правим – като обвиняваме някой, като се отчайваме, като се гневим. Но вероятно най-здравословният от гледна точка на психичното ни здраве, за което говорихме, е да изпеем нещо или да направим нещо творческо!“, с което завърши разговора си с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване „Беновска пита“ по „Канал 3“ и „Радио К2“ на 26-ти април 2020 година.

Pin It on Pinterest