Илияна Йотова: България може да инициира промяна в миграционната политика на ЕС

Президентът заяви, че страната ни е сред най-сигурните дестинации и има едни от най-добре охраняваните външни граници на Европейския съюз. Според нея държавите под най-силен миграционен натиск трябва да се обединят около промени в общоевропейската политика.

България може да потърси съюз с други държави по външните граници на Европейския съюз и да инициира промяна в общата миграционна политика. Това заяви президентът Илияна Йотова пред журналисти при посещението си на археологическия комплекс Перперикон.

Държавният глава определи България като една от най-сигурните дестинации в Европа и увери, че конфликтите на континента и в Близкия изток не създават пряка заплаха за посетителите на страната.

„Всички са добре дошли тук и ще намерят и спокойствието, необходимо за почивка, и добрите условия“, заяви Йотова.

България е външна граница на Европейския съюз

Попитана за миграционната криза в испанския анклав Сеута, президентът посочи, че България разполага с едни от най-сигурните граници в Европейския съюз.

Тя подчерта, че като държава по външната граница на ЕС страната трябва да продължи внимателно да следи обстановката и да работи съвместно с европейските партньори и европейската агенция „Фронтекс“.

По думите ѝ събитията в Сеута не представляват прецедент, тъй като Испания и преди е била изправяна пред подобни ситуации.

Йотова припомни, че при предишни миграционни кризи испанските власти са предприемали изграждането на физически прегради по границите, което е предизвикало критики и спорове на европейско равнище.

Критики към европейската миграционна политика

Президентът отправи критики към начина, по който Европейският съюз управлява миграционните процеси.

Според нея досегашните правила не осигуряват достатъчно ефективно и справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки, а страните по външните граници продължават да понасят значителна част от миграционния натиск.

Йотова заяви, че от години предупреждава за слабостите на правилата, свързани с определянето на държавата, отговорна за разглеждането на молбите за убежище.

Тя определи част от принципите на досегашната Дъблинска система като остарели и неработещи.

Новият Пакт на ЕС за миграцията и убежището беше приет през май 2024 г. и започна да се прилага във всички държави членки на 12 юни 2026 г. Той въвежда общи процедури по външните граници, по-бързо разглеждане на молбите за убежище и механизъм за солидарност между държавите.

Възможен съюз на държавите по външните граници

Илияна Йотова заяви, че България може да работи съвместно с държави като Испания, Италия, Гърция и Малта за промяна на европейската миграционна политика.

Според нея тези страни са изправени пред сходни предизвикателства, тъй като се намират по външните граници на ЕС и приемат значителна част от миграционните потоци.

Президентът смята, че подобна инициатива би могла да получи подкрепа и от западноевропейски държави, които също търсят промени в начина, по който Европейският съюз управлява миграцията.

„България може да направи своето лоби за промяна в тази политика“, заяви Йотова.

По думите ѝ новият европейски подход трябва да отчита по-добре интересите и отговорностите на държавите по външните граници, като едновременно гарантира сигурността и спазването на основните човешки права.