Готвят по-строги мерки срещу поставянето на отрови в природата
МОСВ, полицията и прокуратурата обсъждат законодателни промени, специализирани разследвания и по-сериозни санкции за извършителите
Законодателни промени, по-голяма специализация при разследването на престъпления срещу природата и по-тясна координация между институциите са сред мерките, които държавата подготвя срещу незаконното използване на отрови и отровни примамки.
Темата беше обсъдена на работна среща в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), организирана след последния случай на поставена отрова на територията на Национален парк „Централен Балкан“.
Участниците са дали висока оценка на действията на полицията, прокуратурата и служителите на националния парк, след като само няколко дни след инцидента е бил задържан заподозрян.
Поставянето на отровна примамка може да бъде изрично криминализирано
Една от основните теми на срещата е била действащата наказателноправна уредба.
Обсъдена е възможността самото поставяне и използване на отровна примамка да бъде ясно обхванато от наказателното законодателство. Анализирани са и правилата, свързани с неправомерното и опасно използване на отровни вещества и продукти за растителна защита.
Представители на МОСВ и Асоциацията на прокурорите в България ще разработят конкретни предложения за промени в наказателноправната уредба и санкциите.
Институциите са категорични, че умишленото поставяне на отрови в природата трябва да води до реални последици за извършителите.
Специализирани прокурори и полицаи за престъпленията срещу природата
Предвижда се да бъдат обсъдени и възможностите за по-голяма специализация при разследването на престъпления срещу природата, както и целево обучение на прокурори и полицейски служители.
Практическите обучения ще обхванат още ветеринарни специалисти, регионалните инспекции по околната среда и водите и дирекциите на националните паркове.
Планира се в тях да участват и международни експерти от държави с натрупан опит в борбата срещу отравянето на диви животни.
Подготвят общ механизъм между институциите
Сред обсъжданите мерки е и създаването на междуинституционален координационен механизъм, в който да участват МОСВ, МВР, Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните, прокуратурата и организации с практически опит.
Целта е при сигнал за отрова или съмнение за отравяне информацията да достига възможно най-бързо до всички компетентни органи, действията на място да започват незабавно, а доказателствата да бъдат събирани по начин, позволяващ използването им в наказателно производство.
Механизмът няма да бъде ограничен единствено до посегателствата срещу защитени видове, а ще обхваща престъпленията против околната среда като цяло.
Отровата може да убива и домашни животни и да застрашава хора
От МОСВ предупреждават, че една отровна примамка може да причини смъртта на множество диви и домашни животни, както и да създаде опасност за хората, почвите и водите.
„Отровата, оставена в природата, не избира жертвата си. Тя може да засегне редки и защитени видове, домашни животни и хора и да създаде риск за почвите и водите“, заяви директорът на дирекция „Национална служба за защита на природата“ Мирослав Калугеров.
По думите му срещу подобни действия трябва да има бърза реакция и реална отговорност.
Ще работят и с местните общности
Институциите ще насочат усилия и към причините за използването на отрови. В част от случаите поставянето на примамки е свързано с конфликти между хора и хищници, при които лешояди и други диви животни впоследствие стават нецелеви жертви.
Предвиждат се информационни кампании в рискови райони, както и по-активна работа с местните общности за възможностите за обезщетяване на щети от защитени видове и прилагането на превантивни мерки.
Пловдив ще събере експерти по лешоядите от 55 държави
Мерките са свързани и с усилията на България през последните две десетилетия за възстановяване на популациите на лешоядите.
През есента на 2027 г. Пловдив ще бъде домакин на Европейската конференция на лешоядите. Очаква се международният форум да събере около 400 участници от 55 държави.
Според МОСВ домакинството ще даде възможност страната да представи постигнатото при връщането и опазването на лешоядите, но същевременно поставя необходимостта тези резултати да бъдат защитени от незаконното използване на отрови.