Боян Магдалинчев: Лозан Панов, начело на съдийската колегия, погази случайното разпределение на делата

Боян Магдалинчев, представляващ ВСС, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване ,,Беновска пита” по ,,Канал 3” и ,,Радио К2”, заяви позиции по следните теми: 

Коронавирусът или законът – кой е по-силен?; Системата за случайно разпределение на делата 

Илиана Беновска и Боян Мадалинчев проведоха разговора си по телефона по темата “Коронавирусът или законът – кой е по-силен?”. “Имахте заседание на ВСС по сигнал на главния прокурор Иван Гешев, че системата за случайното разпределение на дела, на случайно избрани съдии, всъщност, е възможно да е и да бъде манипулирана. Ще внесете ли малко повече светлина без да се оплитаме в казионни “това не мога да кажа”, “онова не трябва да кажа”? Дайте да обясним на хората какво става. Много хора имат дела” призова Беновска. Магдалинчев коментира, че темата за случайното разпределение на делата е внедрена на 22 май 2015 година. “Тази система е създадена за временно внедряване, но така или иначе в един по-късен момент продължава да съществува и досега и едва миналата година сключихме договор за извънгаранционна поддръжка на тази система с “Аматис” ЕООД обясни Магдалинчев. Представляващият ВСС подчерта, че е имало колебания относно сигурността на системата и е започнал миналата година дебат, предизвикан от министъра на правосъдието и от някои от членовете на съвета, за да се тества системата и да се види дали е уязвима. Посочената фирма е имала за цел да провери сигурността на системата за разпределение. 

Гнилите ябълки в съдебната система; Сигурността на системата – не е била акцент при нейното създаване 

“Кой е избирал тези фирми? На мен лично, а и на много хора специалисти това слабо им говори. По каква логика те са удостоени да се занимават с това?” попита Беновска. Магдалинчев отговори, че до 2014 година е действала системата за случайно разпределение “Law choice”. “Разработихме системата ВСС в онези години. Може би, събитията, които бяха 2014 година около СГС, са породили необходимостта от тестване сигурността на тази система” отговори представляващият ВСС, а Беновска го попита за кои събития около СГС говори. Магдалинчев припомни, че е имало изявление на френския посланик в България г-н Кабан за “гнилите ябълки” и имаше съмнение за действителността на случайността на разпределение на делата чрез действащата тогава система. “Обществената нагласа беше, че евентуално трябва да се провери колко е ефективна и колко работи системата към онзи момент” каза още той. 

“В ръката си държа една здрава българска червена ябълка. Г-н Магдалинчев, аз започнах да раздавам тези ябълки на хора от Вашия ранг, на хора от ранга на президентите, на политиците, на посланиците, защото исках да докажа на този господин, който Франция, слава Богу, разумно прати в Африка, че в България ние имаме и здрави български червени ябълки, а не сме нация от “гнили ябълки”, както той ни заклейми в системата на правосъдието и политиката” каза Беновска и призова Магдалинчев да продължи по темата за Кабан и системата. Представляващият ВСС обясни, че поради тази причина тогава се е поставил въпросът за безопасността на системата за случайно разпределяне. Представляващият ВСС обясни, че към 2014-2015 година, преди внедряването ѝ в съдилищата, системата е работила нелошо, но с оглед обстоятелствата се решава, че предишната система не е достатъчно сигурна и защитена и затова е необходимо да се внедри нова система. “Тогава се възлага на “Smart systems” разработването на нова система. Договорът, доколкото си спомням, е сключен около 29-ти декември 2014 година. По-късно има едно удължаване на срока и тя реално по решение на съвета е внедрена и влиза в сила на 22 май 2015 година. Кои са чисто техническите обстоятелства, кои са факторите, които налагат това нещо – не мога да Ви кажа. Не съм специалист в тази област, но така или иначе тази система влиза в сила, но тя е с временен срок на действие. Тя не е постоянно внедрена, поради което не е имала и един гаранционен срок на нейната поддръжка. От доклада, който ВСС получи след сигнал на няколко от членовете на съвета, се установи, че акцент в тази система не е било сигурността на системата. Различните нива на защита не са били обект на вниманието на системата, а тя е внедрена и е започнала да работи временно със срок около половин година, но така или иначе тя продължава и остава да бъде работеща система към настоящия момент” обясни Магдалинчев. 

Беновска подчерта, че от временното стартиране на тази система за случаен избор на съдии до ден днешен вече са два ВСС. “Някой, с извинение, спал ли е някъде, или си е затварял широко очите, за да може да могат някои заинтересовани лица да се възползват от това да си изберат подходящи съдии?” попита Беновска. Представляващият ВСС каза, че не знае дали някой се е възползвал от недостатъците на системата. “В онзи доклад изрично е записано, че акцент върху сигурността не е стоял при внедряването ѝ тогава. Да, целта ѝ е била тя да се включи, да се ползва за съдилищата. Тя е била прикачена като модул към АСУД – системата за разпределението на делата, която към онзи момент е внедрена в 30 съдилища – ВКС, 5 апелативни съдилища, 5 окръжни съдилища и 11 районни съдилища” каза Магдалинчев.  

Кой се е възползвал от уязвимостта на системата за случайно разпределение на делата?; Одит на системата; Лозан Панов и публичното разгласяване на одита 

“Темата за разпределението на делата винаги е била много болнава. Винаги сме се питали кои адвокатски кантори, кои големи подсъдими се възползват от това да си купят един съдия, преди това един прокурор, след това, може би, още един, няколко инстанции. Вие не сте чужд. Вие сте бивш административен съдия и то на висок ранг. Аз организирах първото публично теглене на такъв жребий. Поканих политици, магистрати, дипломати и въпросния Кабан. Тогава Владимира Янева беше председател на СГС и беше ред да стане подсъдим най-накрая обвинения за “октопод” Алексей Петров, който 10 години по-късно беше оправдан, но делото му стартира изначално, защото неговата съдия Чаналова се оказа, може би, не толкова здрава българска червена ябълка. Това не са само мои диагнози. Хайде, кажете ми сега къде е оправданието? Тази система – нека да е била проектирана като несигурна. Някой е имал интерес, но къде спаха или широки си затвориха очите два висши съдебни съвета, няколко сменили се председатели на СГС, сменили се двама поне на ВКС, сменили се двама на ВАС, сменили се трима министри на правосъдието?” попита Беновска. Магдалинчев отговори, че миналата година е започнало искането за преглед на системата от този състав на съвета, в това число и на министъра на правосъдието. “Имаше един дебат. Така или иначе нещата трябваше да се установят, трябва да се види как да се процедира в тази посока и този състав на съвет реши, че трябва да се извърши одит, поради което беше сключен договорът” каза представляващият ВСС. Беновска подчерта, че са минали 3 години и направи сравнение с дете, което за 3 години е проходило, проговорило и е започнало да мисли. Магдалинчев обясни, че този състав е встъпил в длъжност в края на 2017 и не са 3 години. “Организирахме процедура за обществена поръчка за одит на системата, но така или иначе не се появиха участници, които желаят да участват в процедурата и накрая си появи тази фирма “Аматис” ЕООД, която извърши одита, поради което сключихме още декември месец миналата година с тях. Фирмата извърши своя одит и предложи доклада на ВСС. Вие сте съвсем коректна като казвате, че имаше председатели на върховните съдилища, които внедряваха системата и работеха по нея” обясни представляващият ВСС. Беновска помоли Магдалинчев да говори с имена, но той заяви, че не е плах, но ще бъде коректен. “Аз това го поставих като проблем на заседанието в четвъртък на пленума на ВСС. Г-н Панов, който е от декември месец 2015 година, председателстващ на съдийската колегия на ВСС. Системата е внедрена и във ВКС. Аз тогава го попитах не е ли констатирал някакви проблеми във връзка с тази система. Буквално отговорът на г-на Панов беше, че това е проблем на ВСС. Аз му казах, че той е и член на ВСС по право. Отделно от това след последните промени в Конституцията той председателства съдийската колегия, зад която седят съдилищата в България. Той продължаваше да отстоява позицията си, че това не е негова работа, на което аз много се учудих” подчерта представляващият ВСС. Беновска припомни, че Лозан Панов е пуснал прессъобщение, че такъв доклад не му е бил даван, че не е обнародван на сайта на ВСС и е искал да бъде качен там. “Къде пак е заровено кучето между вездесъщия политически говорител Лозан Панов и горкичкият ВСС, който е много деликатен и не може да спре неговите волни съчетания?” попита водещата. Представляващият ВСС отговори, че няма да обръща внимание на политическите цели, които се преследват от някои личности. “На 12-ти март постъпи доклада на одитната фирма във ВСС. Под договора, който сме сключили с тях, има клауза за конфиденциалност на данните, които съществуват в доклада, поради което те не могат да бъдат публично достояние. Отделно, по-миналия петък беше образувано досъдебно производство от прокуратурата, при което по едната и по другата причина не можеше да бъдат разгласени фактите и обстоятелствата на одитния доклад. Знаеше се предварително от членовете на ВСС, че има насрочено заседание на пленума на 9-ти април. Още в момента, в който беше утвърден дневният ред от министъра на правосъдието, аз лично се разпоредих на администрацията на ВСС – докладът да бъде изпратен на личните имейли на членовете на съвета. По отношение на съвета докладът не е недостъпен и всеки един може да се запознае с него. Г-н Панов два пъти дойде при мен и поиска публичното разгласяване на доклада. Аз казах, че няма да разглася поради тези две обстоятелства публично и няма да го кача на сайта на ВСС, което означава публично разгласяване на договора пред обществеността. Последва трето официално писмо от него и отново отказах да го разглася поради тези обстоятелства. В противен случай означава аз да нося всякаква отговорност за разгласяването, още повече без наличие на разрешение от прокурор, каквото е изискването на разпоредба 198, ал. 1 от НПК и в заседанието в четвъртък аз изрично се обърнах към г-н Панов и хората, които застъпваха тази теза – г-жа Дишева и г-жа Керелска – за публичното разгласяване на доклада и казах, че те имат доклада от понеделник на обяд след като получихме утвърждаването на дневния ред на пленума и попитах защо те не са го предоставили на журналисти и не са го разгласили публично. Нито един от тях не взе отношение по този въпрос. Искаше се от мене аз да наруша клаузите за конфиденциалност на договора и НПК, а те самите не желаят да го разгласят след като мислят, че трябва да бъде публичен” коментира Магдалинчев. 

Наличие на уязвимости в системата и опит за проникване; Експертиза по досъдебното производство 

“Какво следва сега?” попита Беновска. Представляващият ВСС обясни, че договорът е бил представен пред пленума на ВСС и констатациите в доклада са за наличието на уязвимости в системата за случайно разпределение на делата. “Засега не се доказва влизане, проникване, манипулиране, така ли?” попита водещата. Магдалинчев отговори, че задачата, поставена от ВСС на фирмата за одит, е била да провери за наличието на уязвимости отвън или отвътре в системата. “Кой ще провери дали е имало проникване, манипулиране и избор на съдии, и кой го е вършил?” попита Беновска. Представляващият ВСС отново каза, че това не е била целта на проверката, но има констатация, че през 2016 са правени опити за достъп до системата от външен IP адрес, който е бил неуспешен. “Има ли данни къде се е мъчил да стане пробив – в градски, в районен, в касационен съд?” попита водещата. Представляващият ВСС обясни, че няма такива данни, а има конкретен код, към който е бил насочен опитът, но няма конкретни лица

“Докладът е изпълнен, предметът го разбрахме, но това наистина е малко непонятно за нас хората. Сега сигурност ще създадете обществена поръчка да е направи една сигурна система. Някой ще разследва ли обстойно какво се е случило?” попита Беновска. Магдалинчев подчерта, че докладът показва по принцип уязвимостта на системата и посочва 23 хипотези на уязвимост, от които с висок риск са 11, 2 със среден и 9 с нисък риск. “Те ни показват, че тази система, така както е разработена, може да бъде манипулирана или да бъде въздействано върху нея. Системите за сигурност не са достатъчно добре защитени, така както се изисква. Дали е имало други случаи за опити – това не може на този етап да се каже. Досъдебното производство, което беше образувано – там ще назначат експертиза, там ще се установи дали има и други опити за достъп до системата и евентуално за предприемане на някакви действия по отношение на манипулиране” обясни Магдалинчев. “Тоест ВСС подготви базата данни за досъдебно производство по искане на главния прокурор за това имало ли е реално манипулация на тегленето на случаен жребий на съдии, така ли?” попита Беновска. Представляващият ВСС подчерта, че експертизата по досъдебното производство ще навлезе в по-голяма конкретика отколкото одитния доклад. “Надявам се, ако има такива опити – да или не – да покаже какво е положението на системата” сподели Магдалинчев и добави, че 6 членове на ВСС са сигнализирали прокуратурата и са показали, че е необходимо да се провери и оцени дали е възможна манипулация на системата. “Дано експертизата даде достатъчно конкретика” надява се Магдалинчев.  

Беновска подчерта, че надеждата е едно, а действията са друго и благодари на Боян Магдалинчев за разговора. 

Така завърши разговорът между Боян Магдалинчев и Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване ,,Беновска пита” по ,,Канал 3” и ,,Радио К2”

Pin It on Pinterest