Бетина Жотева: От Васил Божков, засегнатите – да търсят правата си по НК, не по ЗРТ

Бетина Жотева, председател на СЕМ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновска пита” по “Радио К2” коментира следните теми:

Проблемите на СЕМ с финансирането и кадровото обезпечаване.

    „Предстоят избори, какво ще прави СЕМ, накъде преди избори? Знаете колко отговорности, които носите по закон, от друга страна европейски директиви разширяват отговорностите, които се струпват на гърба на СЕМ, от трета страна обществото има неправомерни очаквания от вашата регулация?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори: „Нека да си говорим на „ти“, че се познаваме от много години. Чакай, че още съм зашеметена от последната реплика на г-жа Шаренкова, че „няма нищо по-хубаво от хуманната лява идея“! Не мога да си поема въздух. Нищо по-хубаво няма от тази лява идея всички да сме еднакво бедни и сега още не може да се оправи и СЕМ в тази връзка!“.

     „Позволи ми една ирония, имаше един роман на Богомил Райнов, по който имаше филм и песен на Георги Минчев – „Няма нищо по хубаво от лошото време“! Нека да гледаме на това твърдение по този начин!“, заяви Беновска. Жотева отговори: „Просто се чудя на тези хора дали го вярват, дали им дават много пари да ги говорят тези щуротии. Нямам представа, но не звучи добре, звучи нелепо, звучи подигравателно, защото половин Европа все още не можем да се оправим от техните „хуманни“ леви идеи с тези уравниловки и не знам какво си! Сега е същата работа, защото много от тези хора все още не са си отишли от ключови постове в държавата!“.

   „В крайна сметка властта е голяма примамка, неслучайно вече 10 години питаме „Кой и на какво основание иска и може ли да управлява България?“. Това е нещо като нон-сенс, никой не ни отговаря, така че да не се учудваме!“, коментира Беновска. Бетина Жотева заяви, че в момента всички служители на СЕМ, които са интелигенти хора, с висше образование и специализирани познания, са еднакво бедни. Тя продължи, че е много трудно да се намерят нови хора, които да се занимават с онлайн наблюдението, което влиза в новите правомощия на СЕМ. „Можеш ли да си представиш да обявиш конкурс за юрист, на когото да кажеш, че заплатата му започва от 850 лева и стига до 1200?“, попита Жотева.

   „Този въпрос сигурно не е към мен, той сигурно е към правителството!“, отбеляза Беновска. Жотева отговори: „Просто казвам какво правим в СЕМ, опитваме се да убедим хората, че трябва да стоят и да правят това, което трябва да правят по закон!“.

    „Аз се надявам, понеже ние предлагаме на политиците да подпишат граждански договор с нас, избирателите, какво точно обещават в действия и в числа за България. Всички изразяват желание да го подпишат. Запазвам си правото да попитам и за бюджета на СЕМ, за да можете да упражнявате регулаторните си функции!“, отбеляза Беновска. Бетина Жотева отговори: „Не, ние пак тази година ще можем да дишаме, ние сме много задължени на финансовото министерство, защото те чуха нашите вопли и ни дадоха много допълнителни средства, но съвсем не толкова, колкото трябват, за да обезпечим кадровия ресурс. Засега ще се оправим технологично, но с хората ще ни е трудно!“.

Как можем да се справим с езика на омразата?

    „Поех ангажимент към Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Гавриил, с него в разговора се спряхме на това, че в България духовните ценности отсъстват. Поех ангажимент да те попитам как можем да тушираме езика на омразата?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че това може да стане със самообразование, защото човек не може да възпроизведе език на омразата, ако е достатъчно интелигентен. „Представи си какъв простак трябва да си, за да използваш език на омразата и от най-високата трибуна на Народното събрание да сипеш обиди и хули. Всичко е въпрос на собствена култура и собствено образование!“, заяви тя.

Европейската директива за борба с фалшивите новини и езика на омразата.

    „Разкажи ни за вашата инициатива по европейска директива, която ще се опита да регулира разпространението на фалшиви новини и новини, които съдържат език на омразата?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че тази директива се отнася за всички страни членки и вече е транспонирана. Всички обаче имат проблеми с методиката на нейното прилагане. Вече нещата обаче започват да се подреждат, започва регистрация на сайтовете, които предлагат аудио-визуална информация. Това, което СЕМ досега е прилагал като методика за наблюдение на радиата и телевизиите, същите критерии ще важат и за онлайн изданията.

   „Доколко това ще бъде ефективно, ти видя в Австралия „Гугъл“ заплаши да спре търсачката?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че това е още едно доказателство, че не политиците и политическите партии управляват света, а той се ръководи от едни много богати хора, които управляват интернет и социалните медии. На практика от няколко дни в Австралия нито една държавна институция не може да използва социалните мрежи за разпространяване на информация. „Ако това не е злоупотреба с власт – здраве му кажи! Напълно съм съгласна, че медиите трябва да получават пари от „Гугъл“ и „Фейсбук“, за да бъдат разпространявани, а не обратното! Виждаш докъде стигаме, няма лекарство на този етап!“, заяви тя.

    „Не е ли допустимо понякога със здрава ръка да се намеси морала в лицето на своите институции, регулаторни органи и гражданското самоуважение към разпространяването!“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че най-добрият пример в това отношение е Германия, там се намесва и наказателното право. В Германия има няколко присъди срещу „Фейсбук“ и най-голямата е за 5 милиона за разпростравяване на фалшиви новини и език на омраза. Така че не зависи само от регулаторния орган.

    „Аз затова споменах и гражданското самоуважение!“, отбеляза Беновска. Жотева отговори, че нарича гражданското самоуважение саморегулация. Но това не е достатъчно. Тя цитира думите на бившия немски министър на правосъдието, който казва, че нищо не стои над немското право.

Заведените от Корнелия Нинова дела срещу политолози и журналисти.

    „Като говорим за нормативната уредба и как нищо не стои над законите, връщам се към началото на нашия разговор и твоето „възхищение“ от самочувствието на БСП, че може да управлява, кажи ми как гледаш на това, че Корнелия Нинова заведе редица дела срещу журналисти и политолози, доц. Татяна Буруджиева е даже със запорирани предварително сметки за обезпечение на иска?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че всеки може да заведе дело срещу всеки и самата тя не може да упрекне нито Корнелия Нинова, нито някой друг, който завежда граждански или наказателни дела, защото се е почувствал обиден или оскърбен. Самата Жотева води дела. Оттам нататък съдът трябва да прецени докъде е била журналистиката и докъде е била личната вендета в изказванията на тези, които са съдени.

Крайният срок за регистрация на платформите за видеосподеляне. Радиата и техните сайтове попадат ли в този обхват?

    Бетина Жотева обясни, че 22-ри февруари е крайният срок за регистрация на платформите за видеосподеляне. Засега са се регистрирали „Вибокс“. „“Радио К2“ платформа ли е за видео и аудио споделяне, електронните медии, които сме лицензирани от вас, платформи ли сме?“, попита водещата. Жотева отговори, че не са, нито техните сайтове. Това е по-скоро платформа за получаване на информация по заявка. „Тоест, ако аз се разтърся в твоя сайт например, за да чуя интервюто ти с г-жа Шаренкова преди малко и мога да го чуя, значи вие не сте платформа за споделяне на видеоклипове или video on demand. Тоест ако правите подкасти и ги слагате в някаква обособена част на сайта, където могат да се чуят вашите интервюта и аз мога да го намеря това, това означава, че вие просто трябва да подадете една регистрация, за да ви регистрираме, че предлагате услуга по заявка!“, обясни тя.

    „Благодаря ти за това точно и кратко обяснение!“, отвърна Беновска. Жотева отговори, че не е много точно, защото директивата и без това е доста объркана. Тя продължи, че не трябва да възхваляваме прекалено така наречената подобрена директива за аудио-визуални и медийни услуги, защото и в нея има лобистки интереси. Била е сформирана работна група с представители предимно от големите социални мрежи, които са поставили много условия и подусловия, които отново ще се решават в съда.

   „Доколко е подкаст, ако ние излъчваме да речем „Беновска пита“, както го прави държавното радио с „Неделя 150“ с аудио и видео съдържание, ние сме лицензирани електронни медии и имаме тази задача по профил? Доколо е подкаст да си излъчваме програмата аудио и видео и да я качваме после на сайта?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че няма значение дали е подкаст или не, важното е, че това е услуга по заявка. Тя продължи: „Самият факт, че аз мога да потърся нашето интервю, е услуга по заявка и ако аз съм си позволила език на омраза, или заплаха, или нещо, което застрашава детската аудитория, всичко това подлежи на регулация!“.

   „А доколко следващият събеседник, инфекционистът доц. Мангъров, като го качим аудио на сайта, освен текстово?“, попита Беновска. Бетина Жотева отговори, че ако добрите нрави не са нарушени според два члена от ЗРТ, значи няма нарушение по ЗРТ. Тя уточни, че дали сме съгласни или не с някаква теза не подлежи на санкция.

Мониторингът на СЕМ по време на предизборната кампания.

    Бетина Жотева заяви, че СЕМ няма да прави нищо по-различно от това, което е правил досега, като технология, с изключение на това, че ще работи по-дълго, с повече канали и повече хора. Тя продължи, че нищо от обичайната предизборна кампания няма да се състои, политиците няма да обикалят и да се срещат с хора, а всичко ще мине през медиите, което означава, че мониторингът на СЕМ ще бъде изключително ангажиран. Жотева съобщи, че 24 души са се кандидатирали за 5 места за мониторинг за онлайн наблюдението. „Какво означава това, някой ще наблюдава, или някой ще бъде наблюдаван?“, попита водещата. Бетина Жотева отговори: „Ще наблюдава! Никой не се кандидатира при нас да бъде наблюдаван. Те ще наблюдават най-посещаваните сайтове, по закон тяхната аудио-визуална информация трябва да бъде в регулация!“.

   „Какъв вид мониторинг ще упражнявате върху медиите и сайтовете, ще броите пак минутите за плурализъм, това, което говорихме преди малко за съдържанието, друго?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че по време на предизборната кампания СЕМ осъществява мониторинг и всичките му заключения се изпращат на ЦИК. Тоест ако има санкции, те се решават от ЦИК. Предстои СЕМ да подпише споразумение с ЦИК, което е обичайна практика. СЕМ ще наблюдава около 20 радиа и 20 телевизии, а сега ще се включат и сайтовете.

   „А доколко е възможно в тази ковид обстановка и в тази регулация, която допълнително е усложнена с европейската директива, чиято изправност повече няма да коментираме, мониторингът да бъде обективен и ефективен, защото ти самата знаеш, колега журналист си, че по сайтовете се пишат какви ли не работи, по телевизиите се говорят какви ли не работи, по подкастовете, които сега са модерни, също. Гледах интервю, дали да спомена името, на Васил Божков, чията партия не регистрираха, в един подкаст и там имаше доста твърд тон, ако мога така да се изразя?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори, че твърд тон не означава нарушение на ЗРТ. „Но твърд тон по отношение на други закони!“, уточни водещата. Жотева отговори: „Ако ти в момента сезираш регулатора с тази реплика, това означава, че нашите експерти ще погледнат това интервю и ще се произнесат. Защото това са социалните мрежи, представете си колко хора трябват, за да следят социалните мрежи само, колко хора са необходими да следят сайтовете и затова ние разчитаме и на сигнали на граждани. Писаният текст не бива да се бърка, нашите правомощия са само върху аудио-визуална информация! Ако ти сложиш видео върху новина или сложиш аудио върху новина, с която да обясниш новината, това не подлежи на регулация!“.

   „Твоето интервю например сега ще бъде качено писмено и към него ще бъде прикачен звука, то не е за доказателство, то е даване право на зрителя и слушателя да добие свое лично впечатление по отношение на задачата на медиите, както не само аз я схващам, но и ти, че тя трябва да дава право на хората на свободен избор!“, обясни Беновска. Бетина Жотева се съгласи и продължи: „И това подлежи на регулация, защото моето интервю не е свързано с никаква новина, актуална от тази седмица или от днешното ти предаване. Ти просто даваш допълнителна информация, тоест ти не визуализираш нищо с нашето интервю!“.

     „Тогава, за да прецизирам онова, което говорихме за Божков, аз нямах намерение да сезирам СЕМ, но вие ако искате се самосезирайте, въпросът ми беше следният, исках да си изясня чисто практически доколко един по-твърд тон, който говори за определени законови нарушения, всъщност е допустим в тези подкастове?“, попита водещата. Бетина Жотева отговори, че трябва да чуе интервюто преди да отговори, защото в ЗРТ ясно пише какво може и какво не може.

   „Тоест да го кажем по-разбираемо – излиза, че засегнатите страни могат да потърсят правата си?“, продължи Беновска. Бетина Жотева отговори, че засегнатите страни могат да потърсят правата си, но не чрез ЗРТ, а чрез НК. Всеки гражданин може да си потърси правото, но то не трябва да минава през ЗРТ.

   „Разбрах, това беше полезно изясняване, аз моля да дадете ясна инструкция СЕМ докъде би се простирало виновното поведение радиа и телевизии, ако нашият събеседник си позволи обвинителен тон към определени субекти?“, попита водещата Илиана Беновска. Бетина Жотева отговори: „Обвинителният тон не означава нарушение на никой закон. Аз обвинявам БКП, че ни държа еднакво бедни и позорно равни, но това не е нарушение на ЗРТ!“, с което завърши разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита“ по „Радио К2“ от 20-ти февруари 2021 г. 

Pin It on Pinterest