България участва в европейски дискусии за инвестициите и конкурентоспособността на индустрията
Министрите от ЕС обсъдиха привличането на повече частен капитал за бизнеса и ускоряването на декарбонизацията
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), проведено на 9 и 10 юли 2026 г. в Дъблин, Ирландия.
Българската делегация беше ръководена от заместник-министъра на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов.
В центъра на разговорите бяха две основни теми – осигуряването на повече частно финансиране за развиващите се малки и средни предприятия и стимулирането на декарбонизацията на европейската индустрия.
Повече частни инвестиции за европейските компании
По време на първата работна сесия министрите обсъдиха възможностите за мобилизиране на допълнителен частен капитал за малките и средните предприятия.
Участниците подкрепиха развитието на Съюза на спестяванията и инвестициите, Европейския фонд за конкурентоспособност и механизмите за споделяне на риска.
Целта е да се улесни достъпът на компаниите до капитал и да се създадат по-добри условия за растеж и развитие на европейския бизнес.
Енергийната инфраструктура е ключова за декарбонизацията
Втората сесия беше посветена на декарбонизацията на индустрията и връзката ѝ с енергийните системи, мрежите и конкурентоспособността на Европейския съюз.
Подчертано беше значението на ускорените инвестиции в електропреносната инфраструктура, цифровизацията и трансграничната свързаност. Според участниците те са необходимо условие за успешна декарбонизация, като същевременно трябва да бъдат запазени конкурентоспособността на европейската индустрия и сигурността на енергийните доставки.
Дискусиите показаха широк консенсус за необходимостта от по-ефективно мобилизиране на частните инвестиции и ускоряване на индустриалната трансформация като основни инструменти за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика.
Сред останалите приоритети бяха намаляването на административната тежест, подобряването на координацията между европейските и националните инструменти и по-нататъшното задълбочаване на единния пазар на ЕС.
