България представи позиция пред Съда на ЕС за възнагражденията на магистратите
Делата засягат начина, по който се определят заплатите на съдии, прокурори и следователи, и съответствието на българските правила с правото на ЕС
Правителството одобри позицията на България по съединени дела С-400/26 и С-448/26, Цвечев (Tsvechev) и др., разглеждани от Съда на Европейския съюз.
Производствата са образувани след преюдициални запитвания на Районния съд в Пловдив и Окръжния съд в Разград.
Основният въпрос е дали българските правила и съдебната практика за определяне на възнагражденията на съдии, прокурори и следователи съответстват на правото на Европейския съюз.
Как се определят възнагражденията?
Казусът засяга разпоредбите на чл. 218 от Закона за съдебната власт. Те уреждат възнагражденията за най-високите и най-ниските длъжности в съдебната система, докато определянето на заплатите на останалите магистрати на районно, окръжно и апелативно ниво е в правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет.
Поставените пред Съда на ЕС въпроси са свързани и с принципа за равно третиране в областта на заетостта и професиите, залегнал в европейското законодателство.
Каква е позицията на България?
В одобрената от правителството позиция се застъпва становището, че правото на ЕС допуска национална система, при която възнагражденията на магистратите, които не заемат най-високите или най-ниските длъжности, се определят от висшия орган за самоуправление на съдебната власт.
Според българската позиция този орган може да определя размера им по своя преценка, стига да спазва законовите изисквания и бюджетните ограничения.
Позицията разглежда и въпроса кой носи отговорност при претенции за вреди вследствие на определено по-ниско възнаграждение.
Решението на Съда на ЕС се очаква да има значение не само за конкретните производства, но и за бъдещи дела, свързани с възнагражденията и независимостта на магистратите в България.
