България

България подписа споразумение София да е домакин на пленарна сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата през юли

От името на правителството на Република България министърът на околната среда и водите Петър Димитров подписа Споразумение със Световната метеорологична организация за домакинството на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), която се планира да се проведе в София между 26 юли и 2 август.

В тази връзка на 9 и 10 май беше организирана визита на секретаря на IPCC д-р Абдала Моксит в София, в рамките на която се проведоха организационни срещи, както и срещи с български учени, включително представители на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българска академия на науките (БАН). Очаква се научната общност да бъде по-ангажирана с работата на IPCC, вкл. чрез номиниране на автори, които имат експертиза и публикации по теми, които се очаква да залегнат в предстоящите доклади на IPCC.

В срещата между Абдала Моксит и председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски взе участие и Юлиян Попов като бяха обсъдени възможностите за организиране на научна конференция, която допълнително да стимулира научен дебат по климатични теми на национално и дори регионално ниво, както и потенциалът за сътрудничество с висши учебни заведения, с които БАН традиционно си партнира. В програмата на визитата беше включена и среща със Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който вече е част от подготовката за провеждането на пленарната сесия на IPCC в България.

Пленарната сесия на IPCC в София се очаква да събере около 600 делегати от 195 държави. На форума IPCC ще обсъди и одобри схематичните насоки за структурата и съдържанието на два важни специални доклада, за които е взето решение да бъдат изготвени. Първият е Доклад за изменението на климата и градовете, а вторият – Доклад за краткотрайните климатични фактори.

61-вата сесия на IPCC в София ще постави стратегическата основа на Седмия цикъл на проучване, в който учени от целия свят ще изготвят оценки и анализи за актуалното състояние на климата и необходимите специфични действия за ограничаване на емисиите и адаптация към неблагоприятните въздействия. Този цикъл на работа се очаква да завърши през 2029 г.

За България ще бъде важно осигуряването на принос от наши учени и изследователи, така и приложното използване на резултатите от моделните проучвания на IPCC. Тези резултати и интерпретацията им от българските учени и експерти ще бъдат важни за актуализирането на политики и мерки в областта на изменението на климата.

МОСВ е в процес на подготовка и на допълнителни комуникационни дейности през периода на сесията, които обхващат различни групи заинтересовани страни и акцентират върху основни климатични теми и по-конкретни аспекти от работата на IPCC и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

За България и световната общност работата на IPCC не само дава възможност за споделяне на най-актуалните научни открития и изводи относно изменението на климата, но подчертава ангажимента на страните към устойчивото бъдеще на планетата. Предстоящата сесия на IPCC в София е важна възможност за България да затвърди своя принос и ангажираност в сферата на изменението на климата, както и да развива своя научен капацитет в тази сфера и да въвлича все по-активно различните заинтересовани страни.

Международният панел за изменение на климата (IPCC) е основан през 1988 г. от Програмата за околна среда на ООН и Световната метеорологична организация (СМО). IPCC предоставя регулярни оценки от научно естество за изменението на климата, въздействието и бъдещите рискове, възможностите за адаптиране и смекчаване. Основните цели на Панела са насочени към подготовката на подробни доклади и предложения, които да запознаят държавите с измененията на климата от научна гледна точка и да предоставя на правителствата на всички нива научна информация, която да използват за развитие на политиките, свързани с климата.

IPCC е организация, включваща правителства, които са членове на ООН или СМО. Към настоящият момент, МПИК има 195 членуващи държави, като отделно хиляди хора от целия свят допринасят за работата му.

От създаването си през 1988 година МПИК е извършил шест оценъчни цикъла и е представил шест оценъчни доклада, най-обширните научни доклади за изменението на климата в световен мащаб. Той също така е произвел редица методологически доклади, специални доклади и технически документи.

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest