Предложения към правителството от фирми в Тракия икономическа зона

Ние, работодателите – собственици и мениджъри, на фирми в Тракия икономическа зона  оценяваме високо усилията, които правителството на Република България полага, за да ограничи разпространението на пандемията от Ковид-19.

От своя страна ние декларираме, че сме взели всички необходими мерки, за да осигурим физическото, психологическото и икономическото здраве на своите служители. Като отговорни работодатели нашата задача е да съхраним дейността си, да не съкращаваме работни места и да не пращаме хора на трудовата борса. Това са служители, събирани и обучавани с толкова труд. В нашите производства специализираните кадри се изграждат много трудно.

В тази връзка предлагаме на вниманието на управляващите решения, които биха помогнали на индустрията да избегне „икономическата карантина“. Изброените по-долу предложения не са подредени по важност и са въз основа осмислянето на сегашната ситуация, в следващ момент може да са подходящи други действия:

∙            Въпросът за логистиката стои на първо място, всички знаем какво става по границите, камионите чакат с дни на всяка граница, дори вътре в ЕС. Тук имаме нужда от най-голямата подкрепа. Важно е суровините и материалите за нашите производства да пристигат в срок, както и нашата продукция да стига навреме при клиентите ни. Да не се затруднява веригата на доставки и продажби.

∙            Безпроблемен и бърз достъп на служителите до работното си място (вкл. служебен транспорт) и на камионите до заводите и клиентите ни. Добра е практиката с конвоирането на камионите и понеже не достигат ресурси, тук може да се включат доброволци със собствен транспорт, които след кратко обучение могат да изпълняват функциите на конвой /студенти, безработни …/. Не е проблем да се изработят и поставят знаци на автомобилите, обозначаващи конвойните коли.

∙            Отсрочване поне 3 месеца на данъци /ДДС, осигуровки/.

∙            Осигуряване на достатъчно нисколихвено финансиране за бизнеса с частични държавни гаранции от страна на търговските банки.

∙            Отсрочка на плащания по фирмени кредити. Да се отсрочи плащането по главници за 9 или 12 месеца, като плащанията на тези отсрочки да се включат в края на периода на кредита.

∙            Ясни и прагматични изисквания за мерки за безопасност (например същите като препоръчаните от Световната здравна организация).

В сегашната трудна среда е много важно да има еднакви стандарти във всички региони и за всички фирми. Също така, изискванията за намалението на риска да е с разумни разходи и усилия (всички мерки, които значително намаляват риска трябва да се вземат, но трябва да се избягват много скъпи варианти с малък ефект върху риска).

∙            Гъвкави модели за разходите по персоналакоито да позволят на работодателите да запазят възможно най-много работни места (например възможност за пращане в платен, в неплатен отпуск или намаляване на работното време за определен период по решение на работодателя, според клиентските поръчки).

∙            За запазване на работните места повечето фирми планираме комбинация от платен отпуск и неработни дни за отработване в бъдеще според чл. 142, ал.2 от КТ, сумирано изчисление на работното време. Този инструмент се използва от нас успешно от години, но сега ситуацията е напълно извънредна и той в настоящият си вид не би ни помогнал. Предвидените в него само 6 месеца за изравняване на работните часове не са достатъчни в тази ситуация, в която се нуждаем от по-дълъг хоризонт за нормализиране на нашата дейност.

Конкретно предлагаме периода за изравняване да се увеличи от 6 месеца на 18 месеца. Тази мярка би ни дала необходимата гъвкавост при планиране на операциите и сигурност да плащаме пълни възнаграждения на нашите сътрудници сега, срещу възможността в бъдеще, при нормализиране на ситуацията, те да отработят платеното. В противен случай избраните от нас средства биха били комбинация от платен и неплатен отпуск, както и ограничено съкращаване на персонал.

∙            Държавата да поеме за 12 месеца изплащането на всички болнични, т.е. и първите 3 дни от паричните обезщетения за болничните.

∙            Ефективни мерки за борба с „фиктивните“ болнични листове. Мнимите болни утежняват фирмения и националния бюджет. Контрол на лекарите в тази насока, за да не се заразим с вируса на „фиктивните“ болнични.

∙            Да се изготвят ясни правила за подкрепа на бизнеса с въпросните 60% от заплатите. Ще се кандидатства само ако затворим изцяло ли предприятията ли? Какво ще стане ако се работи на 50-60%, без да спираме производството? А в последствие работим например на 80% от предишното темпо? Как ще избегнем намаляване на щата? Пак трябва подкрепа за бизнеса за определен по-дълъг период /минимум 6 месеца/, за да не се намалят щатните работни места. Например за период от 6 месеца след приключване на извънредното положение ако са изчерпани всички платени отпуски, а трябва да бъдат освободени служители, вместо това държавата да плаща 60% от заплатите по щат преди извънредното положение, а фирмата да дава още 20%. Така хората ще имат поне 80% от предишния си доход и няма да са на борсата.

Засега заводите в Тракия икономическа зона продължават да работят, макар и някои с намалени обороти. Надяваме се с общи усилия да овладеем кризисната ситуация и да запазим индустрията и работните места!

Pin It on Pinterest